FT: Капитализмът може да рухне, както комунизма
Тази година се навършват 100 години от революцията в Русия и 10 години от началото на международната финансова рецесия. Пред себе си имаме две събития, които имат повече общи неща, в сравнение с би могло да наподобява на пръв взор, написа Мартин Сендбю във „ Файненшъл таймс “ (The Financial Times).
И в двата случая става дума за промени, раздрусали света. Октомврийската гражданска война сътвори тирания, съперничеща за международна надмощие с фашизма през първата половина и с демократичния пазарен демократизъм през втората половина на предишния век. От друга страна, международната финансова рецесия раздруса публичния модел, победил в студената война.
Защо полската стопанска система върви толкоз добре
Защо ниските заплати са разрушителни за България
Хората на 25 година в никакъв случай няма да имат сигурна работа
Съветският блок се срина при започване на 90-те години на XX век под тежестта на вътрешните стопански и политически несъгласия. Проблемите тази година подсказват, че същата орис може би чака и пазарната стопанска система.
Имаме освен исторически подтекст на това, което се случва. Тази опасност, пред която сега е изправен пазарният демократизъм, припомня за факторите, които унищожиха неговия съперник.
Комунизмът бе надвит поради допускането на двойна неистина. На първо място той съобщи фантазията на милиони хора за тъждество, взаимност и реализация посредством постигането на общи цели. Тази фантазия живя доста по-дълго, в сравнение с би могло да се чака, даже и в комунистическите страни, и даже още по-дълго на Запад. Но в последна сметка тя не можа да понесе конфликта с действителността.
Второ, основана бе една икономическа система, учредена на машинация и илюзия. Малко хора си спомнят, само че съществени разногласия белязаха по-голямата част на ХХ век поради избора сред централизирано обмисляне или децентрализиран пазар. Поддръжници на държавния надзор върху средствата за произвеждане настояват, че единствено една планова стопанска система може да избегне безсмисленото пилеене на запаси под формата на безработица, както и периодическите спадове в търсенето, генериращи рецесии.
На процедура обаче, централизираното обмисляне не се оправи с производството на стоките, търсени от потребителите. Въпреки това, вместо да се поправят системата, управляващите трансфораха плановата стопанска система в една огромна неистина, която всички трябваше да поддържат обществено, даже скрито да не имат вяра в нея. „ Те се преструват, че ни заплащат, ние се преструваме, че работим”, се майтапиха хора от Росток до Владивосток.
В последна сметка, в света спечелва светогледът на Фридрих декор Хайек, което допуска, че съмненията в пазарните цени съдържат повече информация, в сравнение с централизираната система на обмисляне, както и че децентрализираните механизми за взимане на решения работят доста по-ефективно от държавните органи.
Тази концепция оказва помощ да се изясни разликата в благосъстоянието сред капиталистическия и комунистически свят, тя също набра скорост в края на Студената война. Въпреки това, международната финансова рецесия подкопа изказванията, че западния финансов капитализъм е единственият метод за образуване на стопанската система.
Ценовият механизъм на Хайек е безспорно верен, само че повърхностен. Пазарните цени на стоките и услугите, в реалност, дават доста по-точна информация, в сравнение с плануваната стопанска система. Но рецесията сподели, че това не е правилно за цените на активите.
Петилетките са огромната неистина на Съветския съюз, само че капитализмът също е огромна неистина. Тя се състои във обстоятелството, че пазарните цени на активите, в това число финансовите, сякаш трябваше тъкмо да отразяват икономическата им стойност. Преди 10 години хората с смут схванаха, че финансовите отговорности, насъбрани по време на икономическия взрив, са несъразмерни, а размерът на бъдещото произвеждане, на което разчиташе стопанската система, с цел да се изплатят тези отговорности, е непълен,.
Те имаха вяра, че имат благосъстояние, което в действителност не съществува. В резултат на това милиони хора внезапно осъзнаха какъв брой са излъгани и политическата сцена напълно предстоящо беше изправена пред вълна от безпорядък и съмнение.
Но една неистина върви дружно с друга и либерализмът също съобщи фантазиите на хората. Западните стопански системи в този момент са доста по-бедни от плануваните преди рецесията трендове. Особено мощно рецесията удари младежта, която има малко учредения да чака благоприятни условия за благополучие, на каквито са разчитали нейните татковци и дядовци. А тези, които желаят по-демократичен капитализъм и нов златен век, би трябвало да си вземат поука.
Раздялата с илюзиите е образец за действието на комунизма и капитализма. Хората към този момент не могат да разчитат на обезпечено висок стандарт на живот и пазарният демократизъм наподобява е в неволя.
И левите, и десни популисти постоянно възхваляват с носталгия славните дни на смесената стопанска система. Може би са прави, че съперничеството сред плануваната и свободна конкуренция би трябвало да завърши със сливането им. Но главната поука от това съревнование е, че всяка икономическа и обществена система би трябвало да бъде почтена към хората.
Martin Sandbu: From Lenin to Lehman — the big lies https://t.co/0oLayp2oZZ pic.twitter.com/teb73aA3zw
— FT Comment (@ftcomment) August 15, 2017
И в двата случая става дума за промени, раздрусали света. Октомврийската гражданска война сътвори тирания, съперничеща за международна надмощие с фашизма през първата половина и с демократичния пазарен демократизъм през втората половина на предишния век. От друга страна, международната финансова рецесия раздруса публичния модел, победил в студената война.
Защо полската стопанска система върви толкоз добре
Защо ниските заплати са разрушителни за България
Хората на 25 година в никакъв случай няма да имат сигурна работа
Съветският блок се срина при започване на 90-те години на XX век под тежестта на вътрешните стопански и политически несъгласия. Проблемите тази година подсказват, че същата орис може би чака и пазарната стопанска система.
Имаме освен исторически подтекст на това, което се случва. Тази опасност, пред която сега е изправен пазарният демократизъм, припомня за факторите, които унищожиха неговия съперник.
Комунизмът бе надвит поради допускането на двойна неистина. На първо място той съобщи фантазията на милиони хора за тъждество, взаимност и реализация посредством постигането на общи цели. Тази фантазия живя доста по-дълго, в сравнение с би могло да се чака, даже и в комунистическите страни, и даже още по-дълго на Запад. Но в последна сметка тя не можа да понесе конфликта с действителността.
Второ, основана бе една икономическа система, учредена на машинация и илюзия. Малко хора си спомнят, само че съществени разногласия белязаха по-голямата част на ХХ век поради избора сред централизирано обмисляне или децентрализиран пазар. Поддръжници на държавния надзор върху средствата за произвеждане настояват, че единствено една планова стопанска система може да избегне безсмисленото пилеене на запаси под формата на безработица, както и периодическите спадове в търсенето, генериращи рецесии.
На процедура обаче, централизираното обмисляне не се оправи с производството на стоките, търсени от потребителите. Въпреки това, вместо да се поправят системата, управляващите трансфораха плановата стопанска система в една огромна неистина, която всички трябваше да поддържат обществено, даже скрито да не имат вяра в нея. „ Те се преструват, че ни заплащат, ние се преструваме, че работим”, се майтапиха хора от Росток до Владивосток.
В последна сметка, в света спечелва светогледът на Фридрих декор Хайек, което допуска, че съмненията в пазарните цени съдържат повече информация, в сравнение с централизираната система на обмисляне, както и че децентрализираните механизми за взимане на решения работят доста по-ефективно от държавните органи.
Тази концепция оказва помощ да се изясни разликата в благосъстоянието сред капиталистическия и комунистически свят, тя също набра скорост в края на Студената война. Въпреки това, международната финансова рецесия подкопа изказванията, че западния финансов капитализъм е единственият метод за образуване на стопанската система.
Ценовият механизъм на Хайек е безспорно верен, само че повърхностен. Пазарните цени на стоките и услугите, в реалност, дават доста по-точна информация, в сравнение с плануваната стопанска система. Но рецесията сподели, че това не е правилно за цените на активите.
Петилетките са огромната неистина на Съветския съюз, само че капитализмът също е огромна неистина. Тя се състои във обстоятелството, че пазарните цени на активите, в това число финансовите, сякаш трябваше тъкмо да отразяват икономическата им стойност. Преди 10 години хората с смут схванаха, че финансовите отговорности, насъбрани по време на икономическия взрив, са несъразмерни, а размерът на бъдещото произвеждане, на което разчиташе стопанската система, с цел да се изплатят тези отговорности, е непълен,.
Те имаха вяра, че имат благосъстояние, което в действителност не съществува. В резултат на това милиони хора внезапно осъзнаха какъв брой са излъгани и политическата сцена напълно предстоящо беше изправена пред вълна от безпорядък и съмнение.
Но една неистина върви дружно с друга и либерализмът също съобщи фантазиите на хората. Западните стопански системи в този момент са доста по-бедни от плануваните преди рецесията трендове. Особено мощно рецесията удари младежта, която има малко учредения да чака благоприятни условия за благополучие, на каквито са разчитали нейните татковци и дядовци. А тези, които желаят по-демократичен капитализъм и нов златен век, би трябвало да си вземат поука.
Раздялата с илюзиите е образец за действието на комунизма и капитализма. Хората към този момент не могат да разчитат на обезпечено висок стандарт на живот и пазарният демократизъм наподобява е в неволя.
И левите, и десни популисти постоянно възхваляват с носталгия славните дни на смесената стопанска система. Може би са прави, че съперничеството сред плануваната и свободна конкуренция би трябвало да завърши със сливането им. Но главната поука от това съревнование е, че всяка икономическа и обществена система би трябвало да бъде почтена към хората.
Martin Sandbu: From Lenin to Lehman — the big lies https://t.co/0oLayp2oZZ pic.twitter.com/teb73aA3zw
— FT Comment (@ftcomment) August 15, 2017
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ