Тайнствената страна Дилмун
Тайнствената страна Дилмун . Първото споменаване на страната Дилмун е в шумерската митология. За това мистично място се приказва и в акадския епос за героя Гилгамеш.
Вероятното разположение на Дилмун е в Персийския залив. Според шумерите в началото страната не е била пригодена за живот- водата била единствено солена.
Според легендата дъщерята на Бога на дъжда и водата Енки Нинсикила помолила татко си да подари Дилмун със сладка вода и това трансформирало страната в процъфтяваща градина с палми, лозя и плодни дръвчета. Голямата привилегия на острова, дарена от Енки, било цвете, което растяло единствено там и осигурявало безконечен живот.
В шумерската митология тайнствената страна Дилмун е показана като чиста и светла земя, блажено място, където не съществуват заболявания и гибел. Дилмун е място, изпълнено с духовна сила и обилие от водни запаси, донесени от подводния свят от Уру – бога Слънце.
Археолози, измежду които Питър Брус Корнуал и Дейвид Рол, допускат, че Дилмун е островът Бахрейн, ситуиран на юг от Ериду в Персийския залив. Заемащ територията сред Месопотамия, Индия и източния бряг на Африка, Бахрейн е бил мощно развъртян търговски център на мед, руда, злато, слонова кост. Тези действия били присъщи за популацията на дилмунската цивилизация. Някога Бахрейн е изобилствал от извори и доста от тях са към момента непокътнати, обградени от останките на светилища на разнообразни цивилизации.
Дилмун имал значима роля в комерсиалните взаимоотношения на шумерите с Харапската страна в долината на река Инд. В митологията и сказанията за Гилгамеш Дилмун е посочен като източник на безконечния живот. Споменат е и в надписи от интервала на ръководство на вавилонския цар Бурна Барнаша-около 1370г. пр.н.е. След обединяването на Шумер и Акад Дилмун се трансформирал в стратегическо пристанище.
Има и историци, които свързват Дилмун с кувейтския остров Тайлак -дълъг 14 км и необятен 6 км. Най-ранните археологически находки на Тайлак са от третото хилядолетие пр.н.е.
В Бахрейн са разкрили доста по размери населено място с няколко хилядно население. Останките са датирани на 2800- 1800 година пр.н.е. Този интервал съответствува с времето на споменаване на Дилмун в месопотамски надписи: разказан е като непокварен и лъчезарен, определен от могъщия господ Енки. През идващите епохи Дилмун изгубил комерсиалното си значение, евентуално е станал част от Асирия, а след това от Вавилонското царство.
През 1861 година във Франция са оповестени цялостните преводи на клинописните надписи на огромните алабастрови плочи, разкопани от Пол Емил Бота в Хорсабад (Месопотамия). В тях се разказват събития, станали по времето на асирийския цар Шарукин (Сарагон Асирийски), живял през VІІІ в.пр.н.е. Заключителната част на описа за похода на Сарагон против вавилонския шеф Мардук-аплаидина гласи:
“… аз подчиних в своя власт Бит-Иакин на брега на Горчивото море до самите граници на Дилмун. Упери, царят на Дилмун, жилището на който се намира, сходно на риба, на тридесет двойни часа измежду морето на изгряващото слънце, чу за моето господство и ми изпрати блага. ”
Това е първият документ, от който учените разбират за съществуването на някаква незнайна до тогава “страна Дилмун ”.
