Просвещението
Търсенето на Бог е тематика, която надълбоко визира голям брой хора и включва разнообразни аспекти на човешкия живот, в това число науката и образованието. Много учени във всички области на знанието търсят духовно осъществяване и ентусиазъм, като търсят отговори на въпроси за смисъла на живота, Божествената действителност и други сходни тематики. В този подтекст, тези заглавия показват разнообразни образци на учени, които са се насочили към Бога в търсене на отговори и ентусиазъм, като по този метод те са постигнали важен триумф в научната област и духовно развиване.
Знам, че нищо не знам
Преди към 30-40 години учените, отричали опцията за съществуването на Бог. „ Вярата в Бога била несъвместима с научното мислене “, декларирал акад. Виталий Гинзбург. През 20-ти век науката постигнала подобен необикновен прогрес, че направила такива грандиозни пробиви, които изглеждали, че съвсем ще бъдат открити отговори на всички въпроси, още повече за Вселената, която ще бъде разгадана.
Уви, очакванията не се оправдали. Науката в този момент в XXI век не е в положение да отговори на видимо елементарни въпроси като да вземем за пример Какво е сила? Какво е електрон? Какво е привличане? Ние решително оперираме с тези понятия, само че не знаем тяхната същина. Както споделя доктор Бърнард Уолдман, декан на Факултета по естествени науки в университета Нотр Дам (Индиана, САЩ):
Защо имаме земна гравитация? Никой академик не може да отговори на този въпрос. Не мисля, че знаем и капка повече в това отношение, в сравнение с преди 50 години. Ние просто одобряваме обстоятелството, че привличането съществува. Разбираме явленията, използваме ги, само че не знаем за какво пораждат. Ние, да вземем за пример, не познаваме природата на електричеството, макар че знаем неговите закони и ги използваме.
Без подозрение, учените не седят бездействащи и всеки ден в света се вършат открития (големи или малки). Но ето го парадокса – отговорът на един въпрос поражда стотици други мистерии, които откривателите не могат да разрешат. Зад една врата има десетки други. Директорът на Центъра за астрономически проучвания Линдхаймер (Илинойс, САЩ), доктор Дж. Алън Хайнек, в тази връзка обича да си спомня преподавателската си активност:
Ще мине малко време и няма да има диря от тези проценти…
Уви, през днешния ден единствено човек, доста надалеч от науката, може да мисли по този начин.
Днес астрономите са преброили почти 100 милиарда звезди в нашата Галактика и има милиони такива галактики!
Така че би трябвало да се съгласим с античния оракул и да признаем, че броят на звездите във Вселената е безчетен … ”Тези думи на Улрих Йелинек, прочут откривател и дизайнер на принадлежности и системи за проучване на космоса, са идеална илюстрация на обстоятелството, че Вселената е непознаваема.
Дори най-простата клетка е доста комплицирана композиция от молекули, ДНК, РНК и така нататък Устройството на най-простата бактерия е доста по-сложно от устройството на най-модерната машина, създавана в миналото от индивида. С други думи, даже проучването на такова „ малко нещо “ като насекомо, можете да посветите целия си живот и към момента да не разберете всичките закони на нейното / неговото битие.
Всичко от нищо
Ако вярвате на теорията за молекулярната еволюция, която е доста публикувана в научната общественост, тогава нашата Вселена (един тип подредена система) не е зародила по волята на Бог, а от единствено себе си, от неорганизираната маса от химикали вследствие на инцидентното взаимоотношение на другите молекули.
Тоест без насочващ взор, изцяло непринудено и от нищото. Все едно сте взели кубчето на Рубик, завъртяли сте го безредно и пъзелът се е оформил! Дори това не е по този начин.
Дори и най-яростните еволюционисти ще признаят, че вероятността верните атоми и молекули случайно да се комбинират в една елементарна протеинова молекула не може да бъде правилно. Но с цел да възникне живот на Земята, са нужни повече от една молекула. „ Необходими са към 2000 типа протеини, с цел да се поддържа единствено една клетка жива “, споделя астрономът Фред Хойл.
Големият гърмеж
Може би най-ревностният и влиятелен покровител на теорията за молекулярната еволюция бил небезизвестният Стивън Хокинг. Той бил сигурен, че науката е в положение да изясни произхода на света без помощта на Бог. Въпреки че и той имал собствен господ – Негово Величество Големия гърмеж. Именно поради него, Хокинг и доста други видни учени, са били съгласни, че по този начин е зародила Вселената, само че преди Големият гърмеж не е имало нищо. За човек, който е надалеч от науката, е доста мъчно да си показа какво е „ нищо “, както и да си показа „ безкрайността “.
Но Хокинг имал доктрина, че “преди Големия гърмеж е имало Идеално време, което съдържа цялото значение на бъдещата материална Вселена. ” Тук той върви по пътя на Платон. Древногръцкият мъдрец, който бил сигурен, че “преди материалния свят е имало свят на безконечни прототипи, които са отчасти материализирани, и от които е зародила Вселената “.
Тоест, същността е все същата (нямало нищо, тогава внезапно, като че ли се отдръпнало) и Вселената зародила. Разбира се, не незабавно. Като начало се появил един атом, от който тръгнало всичко. Тестването на тази доктрина коства скъпо на данъкоплатците: 12,5 милиарда $, които били изхарчени за Големия адронен колайдер.
Размерът на вложенията ще продължи да пораства. Основната цел на този план е да се синтезира бозонът Хигс – неуловима парченце, която никой в никакъв случай не е виждал, само че която теоретично би трябвало да съществува. Твърди се, че тя дава живот на маса от други частици. Именно тя е призвана най-сетне да изясни на учените, по какъв начин Вселената е зародила от един атом. Забележително е, че неуловимият бозон Хигс, откривателите, участващи в работата на колайдера, нарекли “частицата на Бога ” и даже Хокинг не можал да направи нищо по въпроса.
По-висока просветеност
Докато откривателите преследвали неуловимата парченце, немски математици пресметнали, че има 62% късмет Бог да съществува. Но на какво основават изчисленията си, тези учени?
От своята беззащитност, колкото и парадоксално да звучи.
И в научните среди има от ден на ден хора като него. Американски социолози от университета Райс и Чикагския университет провели изследване, вследствие на което се оказало, че две трети от американските учени имат вяра в Бог!
Хаос или ръката на Господ?
Но тъкмо с доказателствата за съществуването на Бог има огромни проблеми. Да се докаже, че няма Създател обаче, също се проваля. Всъщност откривателите през днешния ден имат два сюжета за възникването на Вселената. Според първия всичко е зародило непринудено, от безпорядък, а съгласно втория някакъв незнаен дизайнер е управлявал работата по основаването на света.
На коя догадка е по-лесно да се повярва? Знаем, че християнинът има вяра, че Исус е възкръснал от мъртвите. Атеистът не се съмнява – животът произлиза от мъртвата материя. Християнинът е уверен, че Вселената е основана от Божията мощ и мъдрост. Атеистът упорства, че вселената е зародила инцидентно и даже повече от това, че всичко е произлязло „ от нищото “.
Както виждате, изисква се доста повече религия, с цел да бъдеш безбожник, в сравнение с да си християнин. Мислейки по този метод, доктор Роалд Танген, декан на Факултета по математика и естествени науки в университета в Осло, станал набожен. Директорът на болничното заведение за пациенти с рак в Лос Анджелис доктор Ралф Байрон предлага: „ Погледнете структурата на тялото си. Имате 30 трилиона кафези. Всяка клетка има 10 000 дейни химически реакции когато и да е. Необходима е доста повече религия, че това тяло е станало инцидентно, в сравнение с че е основано от образован Бог.
Техническо съвършенство
Наистина е невероятно да не се възхищаваме на съвършенството, с което е построена Вселената.
И в действителност, би трябвало да се признае, че до момента нито един инженер не е съумял да сътвори система, в която, сходно на Вселената, да се резервира удивителното равновесие на планетите, което да защищити човечеството от изгаряне или заледяване.
Да, само че освен това. Случи се и нещо необикновено
– самата просвета се разочарова от знанието. Учените схващат, че от позиция на знанията, които имат, не могат да обяснят законите на Вселената. Дългогодишни антагонисти, като лед и огън, просвета и вяра, към този момент не си опонират. Нещо повече, съгласно доктор Jules S. Ducheszin, ръководител на катедрата по атомна молекулярна физика в университета в Лиеж в Белгия, споделя
