Просвещението
“Тъмните богини ” е термин, който нормално се ползва за тези, чиито аспекти са двусмислени. Въпреки това, всички божества имат доста аспекти и в актуалните времена може да се следи наклонността на практикуващите да опростяват своята визия за божеството.
Следователно е належащо деликатно да се изследва това, по какъв начин античните са ги разбирали. В тази публикация ще ви покажем, че даже най-ярките божества, които почитаме през днешния ден, имат някои тъмни аспекти.
В антични времена не е имало „ тъмни “ или „ светли “ богини,
а по-скоро разнообразни аспекти на богинята или бога, които са били адресирани при избрани условия. Класическите образци за това са Сехмет с глава на лъвица, както и Изида. Сехмет представлявала свирепостта на обедното слънце, най-горещото и най-яркото време на деня.
В допълнение към съвсем унищожаването на човечеството, когато хората се отнасяли неуважително към нейния татко Ра, Сехмет била способна да лекува или да предизвиква заболявания. Така тя олицетворявала качествата на изцелението и гибелта – светли и тъмни аспекти.
Изида била, доброжелателна майка и послушна брачна половинка, само че също по този начин била стопанка на магията. Тя придобила тази мощ, като направила змия от слюнката на Ра и я предиздвикал да я ухапе.
Нищо не можела да го излекува като единствено Изида можела да го направи, откакто той ѝ даде цялата мощ на магията. Така Изис изневерява, като демонстрира тъмната си страна и получава това, което желае.
Такива аспекти се случват на всички стадии от живота ни, както и в гибелта.
Тъмните богини са свързани с преходите и трансформациите, през които прекосяваме. Така тъмната богиня като божествена акушерка е първата ни среща с нея, да вземем за пример под формата на египетската богиня Хекет, която била изобразена с глава на жаба.
Тъмните богини са могъщи първоначални същества,
представящи мистерията на раждането във време, когато цивилизацията е била в зародиш и индивидът се е борил да вкара ред в хаоса, който е разкрил към себе си. За да успокоят природата, божествата постоянно са изобразявани като антропоморфни същества, т.е. съчетават изображения на човешкото тяло с тези животни, чиито качества имат.
С течение на времето божествената акушерка се появява в напълно човешка форма, само че със застрашителен аспект, като Керидвен в келтските легенди и Хеката в гръцкия мавзолей.
Следващият временен стадий в живота ни е пубертетът и физическите промени, свързани с него. За дамите това е началото на идването им на власт, защото претърпяват първата си менструация. Във всички култури през цялата история менструалната кръв е табу.
За патриархата менструалната кръв съставлява женската мощ, която те желаят да управляват или поробят. Менструалната кръв символизира женската половост, карайки мъжете да се усещат отчуждени и уплашени. Това демонстрира, че креативната мощ на живота, която се намира в дамите, не зависи от това, какъв брой легенди за сътворението измислят мъжете, където светът е основан от мъжките богове!
Освен това, защото не може да има подозрение, коя е майката на детето, не постоянно е явно обаче, кой е бащата. Богините, свързани със сексуалността и половото наслаждение, били доста могъщи същности, тъй че почнали да бъдат демонизирани и силата им почнала да се счита за нездравословна.
Жените били принудени да бъдат скромни,
да потискат желанието си за наслаждение и да се подчиняват на мъжете. Богинята, която се опълчва на тази визия и предизвиква дамите да се гордеят със своя пол и да стоят наедно с мъжете, неизбежно е била етикетирана като зла и тъмна.
Най-добрата илюстрация за това е Лилит.
Тя е първата брачна половинка на Адам и не е основана от него, както по-късно се случва с Ева. Лилит желала да бъде на върха и да се любува оптимално. Така Адам се оплака на Йехова, а тя употребила тайното име JHVH, с цел да се скрие. Три ангела, били изпратени за нея, само че били безсилни да я върнат.
Това демонстрира божествената природа на Лилит и че тя не е пасивна жена, а мощна и секси богиня, която може да употребява силата в името на Бога и да пренебрегва безнаказано ангелите. Неизбежно и бързо, Лилит се демонизирала и се трансформира в нощна магьосница, която убива бебета, заигравайки се с най-големите страхове на дамите.
Не единствено Лилит била демонизирана.
Проучване на средновековните гримоари бързо разпознали доста по този начин наречени демони като изкривени имена на антични божества като Ащарот, поквареното на Астарта или Ищар.
В допълнение към стадиите от живота, повлияни от тъмните богини, има и други аспекти, които би трябвало да вземем поради, с цел да дадем ясна визия за набора от качества, които тези богини въплъщават. Една такава област е войната или спорът. В историята на митологията има доста богини на войната, един от най-хубавите образци е Мориган.
Поради своята полова и войнствена природа,
Мориган не можела да бъде записана в пантеона на светците, като Бридея, и била демонизирана в банши. Ищар е различен добър образец за свирепа, секси и войнствена богиня, която се противопоставяла на мъжките стандарти.
Защо богинята е тази, която съставлява борбата, когато войната постоянно се преглежда като царството на хората? Мъжете от дълго време знаят, че най-страшният човек на планетата е майка, която пази личните си деца, тъй че може би това не е изненадващо!
Отмъщението и възмездието са различен аспект, който виждаме в тъмните богини. Говорим за богини като Немезида, която санкционира хората, съгрешили против Темида и естествения баланс на събитията – тя усеща нейния яд.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
