Просвещението
Тъмната страна на Луната постоянно е била доста загадъчна. Преди 50 години, НАСА разгласява азбучник на лунните феномени, въз основа на наблюденията на ранните астрономи.
ори откакто ревизира отчетите и квалифицира точността им, посредством вторични източници, НАСА открива документи за странни феномени, в това число трептящи светлини, ярки светкавици и движещи се светлини. Какво би могло да изясни тези наблюдения? Спорно е кой е основал първият телескоп, макар че е необятно признато, че той е изобретен при започване на 17 век. И до момента в който първите модели са били напълно обикновени с три лещи, то технологията бързо напредва през идващите десетилетия, с помощта на работата на Галилео и Кеплер. Чрез прибавяне на композиция от изпъкнали лещи, двамата са съумели да усилят фрапантно способността за нарастване на ранните телескопи, което е разрешавало наблюдаване на Космоса, както в никакъв случай до момента. От бележките на Галилей е ясно, че той е съумял да види луните на Юпитер, което значи, че е имал много ясна панорама към нашата Луна.
В архивите на НАСА се виждат странни мемоари от началото на 17 век, на англичани от Нова Англия, които пишат, че на тъмната страна на Луната се следи „ ярка звездовидна точка “.
Близо век по-късно, италианският астроном Бианкини оповестява за „ яркочервена светлина, наподобяваща лъч, пресичаща средата на сенчеста зона “, до момента в който следи кратера Платон. Друг отчет цитира: „ Четири ярки петна. Особено държание на терминатора “ (терминатор е линията, където тъмната страна на Луната среща светлата страна). Почти при започване на 19 век, Пиаци оповестява за „ светли петна на тъмната страна, видени по време на пет разнообразни лунации “. През 1821 година Груйтуйзен споделя, че е видял „ блестящи мигащи петна “ на тъмната страна на Луната.
Според някои, тези странни светлини са артикул на слънчеви изригвания или изхвърляне на коронална маса. Те създават искри в сенчестите области на лунната повърхнина.
Твърди се, че тези искри са толкоз мощни, че наподобяват падащ астероид. Но съгласно записите има избрани области, където явленията се повтарят по-често, изключително към кратера Аристарх. „ Мигащи светлини “ на тъмната страна, „ разбъркване на разнообразни цветни светлини в дребни петна “ и „ звездовидни светлини “ съществуват в продължение на стотици години, даже по време на затъмнения. НАСА рядко загатва тези странни феномени, като споделя, че са се случвали постоянно при по-ранните наблюдения, поради неспособността на телескопите да събират нужната светлина. Но телескопите са ставали все по-мощни през тези епохи, изключително през 19 век, когато лещите са били по-големи, а телескопите по-усъвършенствани. Към този интервал астрономията е била задоволително напреднала, че отхвърлянето на тези наблюдения като примитивни е просто обидно. А странните светлини, следени към Аристарх, се следят непрестанно и в разнообразни цветове, даже и от астрономите на НАСА от Центъра за галактически полети „ Годард “. Обясненията за тези цветни светлинни феномени варират от високо албедо (мярка за отразяване на повърхността) до навлизане на радиоактивен газ. За хората, които не се връзват на несъответстващите отговори на НАСА, тези светлини ще си останат необяснени, а странните феномени ще не престават да объркват хората.
Източник: setlansbg.com
Космос