Наказани със смърт: Случаите на полицейско насилие с фатален край, които взривиха улицата
Свикнали бяхме като че ли да мислим, че случаите на полицейско принуждение с съдбовен край се отнасят единствено до строгите законови порядки и необятните пълномощия на униформените в Съединени американски щати. Напрежението във Франция след гибелта на простреляното от служител на реда 17-годишно момче в парижкото предградие Нантер обаче придвижи тематиката на европейски терен. И повдигна още веднъж въпроса до каква степен стига опазването на реда, къде стартира произволът и до каква степен расизмът има пръст в тези нещастия.
Всичко стартира във вторник, когато 17-годишният Наел наема жълта спортна кола за разходка из предградието. За рутинна инспекция го стопира служител на реда. Наел обаче има минало за непокорство на полицейски разпоредби, по тази причина униформените го карат да изчака. А младежът няма легална брошура.
Законът във Франция разрешава да караш над 15-годишна възраст, само че единствено в наличието на родител. В колата с Наел са още двама души. Смята се, че един от тях го поучава да избяга, разтревоженият юноша се вслушва, пробва да потегли, проверяващият полицай го предизвестява да стои на място, само че момчето дава газ и следва пукотевица. За страдание съдбовна.
Младежът е от мароканско-алжирски генезис. След случая във Франция избухна неодобрение и всеобщо нарушение на публичния ред. За подкрепления в Париж са изпратени над 40 хиляди служители на реда от цялата страна. В Нантер, където се случва случаят, протестиращите палеха коли и контейнери за отпадък, както и централата на газова компания, която трябваше да бъде евакуирана заради заплаха от детонация. Полицията употребява сълзотворен газ, с цел да разпръсне събралите се по улиците, само че беше посрещната със запалителни бомби и даже тежко въоръжение.
Френският президент Еманюел Макрон осъди случилото се с Наел и го дефинира като „ необяснимо и непростимо “.
Историята в действителност изобилства с сходни произшествия. Действително обаче по-голямата част от тях се случват в Съединени американски щати.
Размириците стартират в южната част на централен Лос Анджелис на 29 април, откакто правосъдно жури оправдава четирима чиновници на полицейското ръководство на Лос Анджелис (LAPD), упрекнати в потребление на несъразмерна мощ при ареста и побоя на Родни Кинг.
Кинг и двама пасажери също са били спрени за рутинна полицейска инспекция на автомагистралата Foothill, само че Кинг не се подчинява и стартира гонене с над 185 км/ч. Когато Кинг най-сетне стопира, чиновниците на полицията на Лос Анджелис и на Aгенцията за битка с опиатите обкръжават автомобила и арестуват него и двамата други пасажери в колата. Нито един от участващите в акцията служители на реда не е афроамериканец. По време на битката те удрят Кинг с електрошокови палки, нанасят му десетки удари с бухалки, ритат го в гърба и го повалят на земята, след което му поставят белезници.
29 април 1992 година стачкуващи стачкуват против присъдата по делото за побоя над Родни Кинг пред постройката на полицейското ръководство в Лос Анджелис, Снимка: AP
Инцидентът е сниман на видео от Джордж Холидей, който е бил инцидентен очевидец на случая, и е необятно публикуван в медиите. Още преди публикуването на видеокасетата " Родни Кинг " водачите на малцинствените общности в Лос Анджелис неведнъж са се оплаквали от тормоз и потребление на несъразмерна мощ против жителите им от страна на чиновниците на Полицейското ръководство на Лос Анджелис.
В продължение на шест дни след оповестяването на присъдата хиляди хора излизат на демонстрации в няколко региона на Лос Анджелис. По време на размириците се случват голям брой грабежи, набези и палежи, които локалните полицейски сили мъчно овладяват. Ситуацията в региона на Лос Анджелис е позволена, откакто Националната армия на Калифорния, армията на Съединените щати и няколко федерални правоприлагащи органи изпращат над 10 000 свои въоръжени чиновници за първа помощ, с цел да оказват помощ за преустановяване на насилието и безредиците.
Равносметката от протестите са 63-ма убити и 2383-ма ранени, а задържаните са над 12 000 души. Материалните вреди се правят оценка на над 1 милиард $.
След размириците публичният напън се ускорява, с цел да се повтори правосъдният развой против служителите на реда. Срещу тях са повдигнати федерални обвинявания за нарушение на гражданските права. На Родни Кинг е присъдено обезщетение от 3,8 милиона $, заплатени от управляващите на Лос Анджелис. Той влага по-голямата част от тези пари в основаването на хип-хоп звукозаписна компания " Straight Alta-Pazz Records ", само че не реализира огромен триумф и скоро я закрива. По-късно Кинг е задържан най-малко единадесет пъти по разнообразни обвинявания, в това число за домашно принуждение и сборичкване.
На 9 август 2014 година 18-годишният Майкъл Браун е убит от служителя на реда Дарън Уилсън във Фъргюсън, Мисури.
Браун е бил придружаван от 22-годишния си другар Дориан Джонсън. Уилсън, бял мъж, служител на реда от Фъргюсън, твърди по-късно, че е зародила свада, когато Браун го е нападнал в полицейския му автомобил. Двамата се спречкали поради служебния револвер на Уилсън. Борбата продължава досега, в който револверът създава изстрел.
Смъртта на Майкъл Браун води до всеобщи демонстрации на доста места в Съединени американски щати против расовото профилиране от полицията.
Хора на шествие по време на протест в отговор на новината, че Голямото жури е решило да не повдига обвиняване против служител на реда от Мисури за убийството на Майкъл Браун 25 ноември 2014 година, Снимка: AP
Протестите и гражданските вълнения избухват в деня след застрелването на Браун и не престават с дни. Това частично се дължи на дългогодишното расово напрежение сред малцинственото чернокожо население и градската администрация и полицията. Докато проверяващите обясняват детайлностите за стрелбата, полицията се пробва да откри полицейски час и да поддържа реда. Местните полицейски сектори активизират към 150 чиновници за битка с безредиците. Демонстранти стартират да плячкосват предприятия, да трошат транспортни средства, следват и конфликти с полицейските чиновници, които се пробват да блокират достъпа до няколко региона на града.
На 22 ноември 2014 година Тамир Райс, 12-годишно афроамериканско момче, е убито в Кливланд, Охайо от 26-годишния бял служител на реда Тимъти Ломан. Райс носи имитация на пистолет-играчка. Льоман го простреля съвсем незабавно, откакто дойде на мястото на случая. Двамата служители на реда, Льоман и 46-годишният Франк Гармбак, се отзовават на позвъняване от полицейски диспечерски пункт по отношение на мъж, който има оръжие. Човекът, подал сигнала оповестява, че мъж насочва " револвер " към инцидентни хора в Центъра за отдих " Кадел " - парк в Кливланд. В началото на позвъняването и още веднъж по средата той споделя за револвера, че " евентуално е подправен “. Към края на двуминутния диалог обаждащият се декларира, че човекът с оръжието " евентуално е малолетен ", само че диспечерът не предава нито едно от тези изказвания на двамата отзовали се служители на реда Льоман и Гърбак.
25 ноември 2014 година, стачкуващи блокират площада Public Square в Кливланд по време на митинг против застрелването на Тамир Райс от полицията. Снимка: AP
В отчета след случая служителите на реда оповестяват, че когато са пристигнали на мястото, двамата непрестанно са крещели " покажи ми ръцете си " през отворения прозорец на патрулния автомобил. По-нататък Льоман декларира, че вместо да покаже ръцете си, изглеждало, че Райс се пробва да рисува. Полицаят стреля два пъти, като уцелва Райс един път в торса.
Установява се че револверът на Райс е имитация на Airsoft.
След стрелбата в Кливланд избухнахват митинги и публично неодобрение, които обаче не набират огромна мощ. Въпреки това на 25 ноември 2014 година, ден след решението на огромното жури да не повдигне обвиняване против служителя на реда, прострелял смъртоносно Майкъл Браун, митингите в Кливланд стават по-значими.
Инцидентът получава национално и интернационално отразяване, частично тъй като се случва единствено няколко месеца след стрелбата по Майкъл Браун.
Всичко стартира на 25 май 2020 година по време на ареста на 46-годишният афроамериканец и татко на две дъщери Джордж Флойд в Паудърхорн – квартал на Минеаполис. Флойд пробва да заплати с 20 доларова банкнота в супермаркет, само че служителят я разпознава като фалшифицирана. Полицейския чиновник Дерек Шовин притиска с коляното си врата на Флойд в продължение на 8 минути и 46 секунди. Според полицията Флойд е оказал опозиция при ареста си, само че записи от камери на прилежащия ресторант демонстрират друга картина, при която Флойд пада два пъти на земята. Дерек Шовин – служителят на реда, упрекнат в убийството на Флойд е 44-годишен мъж, работещ като служител на реда в Минеаполис от 2001 година През юни 2021 година Шовин беше наказан на 22 години затвор за убийството на афроамериканеца.
Мъж се разхожда пред графит на художника " EME Freethinker ", който изобразява Джордж Флойд, нарисуван на стена в публичния парк Мауерпарк в Берлин, Германия, Снимка: AP
Протестното придвижване против насилието над Джордж Флойд стартира часове след убийството му, когато видеозаписи от очевидци на случая се появяват в обществените мрежи. Протестите бързо се популяризират в цялата страна - в над 2000 града в Съединени американски щати и допълнително от 60 страни и в поддръжка на придвижването " Животът на чернокожите има значение " (Black Lives Matter) Според изследвания през лятото на 2020 година сред 15 и 26 милиона души са взели участие в някакъв миг в демонстрациите в Съединени американски щати, което прави митингите най-масовите в историята на щатите.
Въпреки че по-голямата част от митингите са мирни, демонстрациите в някои градове прерастват в протести и улични конфликти с полицията и контрапротестиращите. Някои служители на реда реагират на митингите с прояви на принуждение, в това число против кореспонденти. До началото на юни 2020 година в 200 града в Съединени американски щати е въведен полицейски час, активизирани са и над 96 000 военнослужещи от Националната армия, Щатската армия, 82-ри въздушнодесантен и 3-ти пехотен полк. До края на юни 2020 година са задържани минимум 14 000 души. Смъртните случаи вследствие на протестите са най-малко 25.
Протестите провокираха международен спор за полицейските произволи и расовата неправда, което докара до голям брой законодателни оферти на федерално, щатско и общинско ниво в Съединени американски щати, ориентирани към битка с полицейските нарушавания и расизма.
И назад в Европа, която също има с какво да „ се похвали “, въпреки случаите на полицейско принуждение заради подозиран расизъм да не са с толкоз огромен резултат.
16-годишно момче е убито при акция на гръцката полиция. Причината за случая – младежът заредил гориво за 20 евро, без да заплати. Започва гонка с полицията, един от тях го ранява тежко с огнестрелно оръжие. След няколко дни Костас Фрагулис умира в болница.
След гибелта на Костас ромите в Гърция направиха демонстрации в няколко града. Протестите са подкрепени от няколко политически партии, както и от неправителствени организации.
В България случаи на демонстрации поради полицейско принуждение са необичайност.
През април 2017 година роми от Сливен се подвигат на протест против служители на реда след подозренията за принуждение над 13-годишно момче. Хората стачкуваха пред локалното полицейско ръководство с искане служителят на реда, който съгласно тях е бил момчето, да бъде уволнен.
Младежът тогава твърди, че е обичай при разпит в кварталното ръководство, с цел да признае, че е откраднал чанта от стара жена. Полицаите го принудили да прави клекове. От полицейското ръководство беше назначена инспекция на случая, само че да ескалация на напрежението не се стигна.
Страната ни помни и други случаи на опълчване на расова основа и един от тях се случи преди близо 12 години.
Сблъсъците в Катуница, Снимка: Фейсбук
Въпреки че казусът „ Катуница “ не води началото си от полицейско принуждение, провокирано от расизъм, то той въпреки всичко е емблематичен и през него минава сянката на политическа интервенция за ескалация на напрежението.
На 23 септември 2011 година микробус с шестима роми прегазва и убива 19-годишния Ангел Петров на улицата в пловдивското село Катуница. Това провокира всеобщо неодобрение на хората, трупано с години против Кирил Рашков, който самичък себе си назовава Цар Киро. В резултат на преживения стрес от сърдечна непълнота умря и 17-годишният Павел, пристигнал на митинга против Рашкови. Отначало всичко стартира с кротичък митинг след случая, само че още на идващия ден в селото идват 2000 почитатели на футболни тимове от цялата страна, които нападат с огън къщите на Рашков и семейството му. Ромският клан е изведен с жандармерия от селото.
Сбиването сред българи и роми става след спор на пътя. Автомобилът на българската група засякъл другия. Последвала замяна на реплики и удари, след което от ромската махала пристигнало подкрепление. Новодошлите нападнали с тръби, брадви и ножове водач и двамата му спътници.
Кадър от митинга на пети май 2016 година против експанзията в Раднево. Снимка: Фейсбук
Това предизвика митинги, които обаче бързо ескалираха и се окървавиха. По време на демонстрациите имаше потърпевши служители на реда, както и протестиращи. Зад ескалацията тогава още веднъж се прокрадна сянката на допустима политическа провокация.
Често зад мирните демонстрации за правдивост се подозира политическа корист и съзнателно втълпяване на напрежение. Впрочем евентуално същото се отнася и до европейските и щатските случаи.
Всичко стартира във вторник, когато 17-годишният Наел наема жълта спортна кола за разходка из предградието. За рутинна инспекция го стопира служител на реда. Наел обаче има минало за непокорство на полицейски разпоредби, по тази причина униформените го карат да изчака. А младежът няма легална брошура.
Законът във Франция разрешава да караш над 15-годишна възраст, само че единствено в наличието на родител. В колата с Наел са още двама души. Смята се, че един от тях го поучава да избяга, разтревоженият юноша се вслушва, пробва да потегли, проверяващият полицай го предизвестява да стои на място, само че момчето дава газ и следва пукотевица. За страдание съдбовна.
Младежът е от мароканско-алжирски генезис. След случая във Франция избухна неодобрение и всеобщо нарушение на публичния ред. За подкрепления в Париж са изпратени над 40 хиляди служители на реда от цялата страна. В Нантер, където се случва случаят, протестиращите палеха коли и контейнери за отпадък, както и централата на газова компания, която трябваше да бъде евакуирана заради заплаха от детонация. Полицията употребява сълзотворен газ, с цел да разпръсне събралите се по улиците, само че беше посрещната със запалителни бомби и даже тежко въоръжение.
Френският президент Еманюел Макрон осъди случилото се с Наел и го дефинира като „ необяснимо и непростимо “.
Историята в действителност изобилства с сходни произшествия. Действително обаче по-голямата част от тях се случват в Съединени американски щати.
Размириците стартират в южната част на централен Лос Анджелис на 29 април, откакто правосъдно жури оправдава четирима чиновници на полицейското ръководство на Лос Анджелис (LAPD), упрекнати в потребление на несъразмерна мощ при ареста и побоя на Родни Кинг.
Кинг и двама пасажери също са били спрени за рутинна полицейска инспекция на автомагистралата Foothill, само че Кинг не се подчинява и стартира гонене с над 185 км/ч. Когато Кинг най-сетне стопира, чиновниците на полицията на Лос Анджелис и на Aгенцията за битка с опиатите обкръжават автомобила и арестуват него и двамата други пасажери в колата. Нито един от участващите в акцията служители на реда не е афроамериканец. По време на битката те удрят Кинг с електрошокови палки, нанасят му десетки удари с бухалки, ритат го в гърба и го повалят на земята, след което му поставят белезници.
29 април 1992 година стачкуващи стачкуват против присъдата по делото за побоя над Родни Кинг пред постройката на полицейското ръководство в Лос Анджелис, Снимка: AP Инцидентът е сниман на видео от Джордж Холидей, който е бил инцидентен очевидец на случая, и е необятно публикуван в медиите. Още преди публикуването на видеокасетата " Родни Кинг " водачите на малцинствените общности в Лос Анджелис неведнъж са се оплаквали от тормоз и потребление на несъразмерна мощ против жителите им от страна на чиновниците на Полицейското ръководство на Лос Анджелис.
В продължение на шест дни след оповестяването на присъдата хиляди хора излизат на демонстрации в няколко региона на Лос Анджелис. По време на размириците се случват голям брой грабежи, набези и палежи, които локалните полицейски сили мъчно овладяват. Ситуацията в региона на Лос Анджелис е позволена, откакто Националната армия на Калифорния, армията на Съединените щати и няколко федерални правоприлагащи органи изпращат над 10 000 свои въоръжени чиновници за първа помощ, с цел да оказват помощ за преустановяване на насилието и безредиците.
Равносметката от протестите са 63-ма убити и 2383-ма ранени, а задържаните са над 12 000 души. Материалните вреди се правят оценка на над 1 милиард $.
След размириците публичният напън се ускорява, с цел да се повтори правосъдният развой против служителите на реда. Срещу тях са повдигнати федерални обвинявания за нарушение на гражданските права. На Родни Кинг е присъдено обезщетение от 3,8 милиона $, заплатени от управляващите на Лос Анджелис. Той влага по-голямата част от тези пари в основаването на хип-хоп звукозаписна компания " Straight Alta-Pazz Records ", само че не реализира огромен триумф и скоро я закрива. По-късно Кинг е задържан най-малко единадесет пъти по разнообразни обвинявания, в това число за домашно принуждение и сборичкване.
На 9 август 2014 година 18-годишният Майкъл Браун е убит от служителя на реда Дарън Уилсън във Фъргюсън, Мисури.
Браун е бил придружаван от 22-годишния си другар Дориан Джонсън. Уилсън, бял мъж, служител на реда от Фъргюсън, твърди по-късно, че е зародила свада, когато Браун го е нападнал в полицейския му автомобил. Двамата се спречкали поради служебния револвер на Уилсън. Борбата продължава досега, в който револверът създава изстрел.
Смъртта на Майкъл Браун води до всеобщи демонстрации на доста места в Съединени американски щати против расовото профилиране от полицията.
Хора на шествие по време на протест в отговор на новината, че Голямото жури е решило да не повдига обвиняване против служител на реда от Мисури за убийството на Майкъл Браун 25 ноември 2014 година, Снимка: AP Протестите и гражданските вълнения избухват в деня след застрелването на Браун и не престават с дни. Това частично се дължи на дългогодишното расово напрежение сред малцинственото чернокожо население и градската администрация и полицията. Докато проверяващите обясняват детайлностите за стрелбата, полицията се пробва да откри полицейски час и да поддържа реда. Местните полицейски сектори активизират към 150 чиновници за битка с безредиците. Демонстранти стартират да плячкосват предприятия, да трошат транспортни средства, следват и конфликти с полицейските чиновници, които се пробват да блокират достъпа до няколко региона на града.
На 22 ноември 2014 година Тамир Райс, 12-годишно афроамериканско момче, е убито в Кливланд, Охайо от 26-годишния бял служител на реда Тимъти Ломан. Райс носи имитация на пистолет-играчка. Льоман го простреля съвсем незабавно, откакто дойде на мястото на случая. Двамата служители на реда, Льоман и 46-годишният Франк Гармбак, се отзовават на позвъняване от полицейски диспечерски пункт по отношение на мъж, който има оръжие. Човекът, подал сигнала оповестява, че мъж насочва " револвер " към инцидентни хора в Центъра за отдих " Кадел " - парк в Кливланд. В началото на позвъняването и още веднъж по средата той споделя за револвера, че " евентуално е подправен “. Към края на двуминутния диалог обаждащият се декларира, че човекът с оръжието " евентуално е малолетен ", само че диспечерът не предава нито едно от тези изказвания на двамата отзовали се служители на реда Льоман и Гърбак.
25 ноември 2014 година, стачкуващи блокират площада Public Square в Кливланд по време на митинг против застрелването на Тамир Райс от полицията. Снимка: AP В отчета след случая служителите на реда оповестяват, че когато са пристигнали на мястото, двамата непрестанно са крещели " покажи ми ръцете си " през отворения прозорец на патрулния автомобил. По-нататък Льоман декларира, че вместо да покаже ръцете си, изглеждало, че Райс се пробва да рисува. Полицаят стреля два пъти, като уцелва Райс един път в торса.
Установява се че револверът на Райс е имитация на Airsoft.
След стрелбата в Кливланд избухнахват митинги и публично неодобрение, които обаче не набират огромна мощ. Въпреки това на 25 ноември 2014 година, ден след решението на огромното жури да не повдигне обвиняване против служителя на реда, прострелял смъртоносно Майкъл Браун, митингите в Кливланд стават по-значими.
Инцидентът получава национално и интернационално отразяване, частично тъй като се случва единствено няколко месеца след стрелбата по Майкъл Браун.
Всичко стартира на 25 май 2020 година по време на ареста на 46-годишният афроамериканец и татко на две дъщери Джордж Флойд в Паудърхорн – квартал на Минеаполис. Флойд пробва да заплати с 20 доларова банкнота в супермаркет, само че служителят я разпознава като фалшифицирана. Полицейския чиновник Дерек Шовин притиска с коляното си врата на Флойд в продължение на 8 минути и 46 секунди. Според полицията Флойд е оказал опозиция при ареста си, само че записи от камери на прилежащия ресторант демонстрират друга картина, при която Флойд пада два пъти на земята. Дерек Шовин – служителят на реда, упрекнат в убийството на Флойд е 44-годишен мъж, работещ като служител на реда в Минеаполис от 2001 година През юни 2021 година Шовин беше наказан на 22 години затвор за убийството на афроамериканеца.
Мъж се разхожда пред графит на художника " EME Freethinker ", който изобразява Джордж Флойд, нарисуван на стена в публичния парк Мауерпарк в Берлин, Германия, Снимка: AP Протестното придвижване против насилието над Джордж Флойд стартира часове след убийството му, когато видеозаписи от очевидци на случая се появяват в обществените мрежи. Протестите бързо се популяризират в цялата страна - в над 2000 града в Съединени американски щати и допълнително от 60 страни и в поддръжка на придвижването " Животът на чернокожите има значение " (Black Lives Matter) Според изследвания през лятото на 2020 година сред 15 и 26 милиона души са взели участие в някакъв миг в демонстрациите в Съединени американски щати, което прави митингите най-масовите в историята на щатите.
Въпреки че по-голямата част от митингите са мирни, демонстрациите в някои градове прерастват в протести и улични конфликти с полицията и контрапротестиращите. Някои служители на реда реагират на митингите с прояви на принуждение, в това число против кореспонденти. До началото на юни 2020 година в 200 града в Съединени американски щати е въведен полицейски час, активизирани са и над 96 000 военнослужещи от Националната армия, Щатската армия, 82-ри въздушнодесантен и 3-ти пехотен полк. До края на юни 2020 година са задържани минимум 14 000 души. Смъртните случаи вследствие на протестите са най-малко 25.
Протестите провокираха международен спор за полицейските произволи и расовата неправда, което докара до голям брой законодателни оферти на федерално, щатско и общинско ниво в Съединени американски щати, ориентирани към битка с полицейските нарушавания и расизма.
И назад в Европа, която също има с какво да „ се похвали “, въпреки случаите на полицейско принуждение заради подозиран расизъм да не са с толкоз огромен резултат.
16-годишно момче е убито при акция на гръцката полиция. Причината за случая – младежът заредил гориво за 20 евро, без да заплати. Започва гонка с полицията, един от тях го ранява тежко с огнестрелно оръжие. След няколко дни Костас Фрагулис умира в болница.
След гибелта на Костас ромите в Гърция направиха демонстрации в няколко града. Протестите са подкрепени от няколко политически партии, както и от неправителствени организации.
В България случаи на демонстрации поради полицейско принуждение са необичайност.
През април 2017 година роми от Сливен се подвигат на протест против служители на реда след подозренията за принуждение над 13-годишно момче. Хората стачкуваха пред локалното полицейско ръководство с искане служителят на реда, който съгласно тях е бил момчето, да бъде уволнен.
Младежът тогава твърди, че е обичай при разпит в кварталното ръководство, с цел да признае, че е откраднал чанта от стара жена. Полицаите го принудили да прави клекове. От полицейското ръководство беше назначена инспекция на случая, само че да ескалация на напрежението не се стигна.
Страната ни помни и други случаи на опълчване на расова основа и един от тях се случи преди близо 12 години.
Сблъсъците в Катуница, Снимка: Фейсбук Въпреки че казусът „ Катуница “ не води началото си от полицейско принуждение, провокирано от расизъм, то той въпреки всичко е емблематичен и през него минава сянката на политическа интервенция за ескалация на напрежението.
На 23 септември 2011 година микробус с шестима роми прегазва и убива 19-годишния Ангел Петров на улицата в пловдивското село Катуница. Това провокира всеобщо неодобрение на хората, трупано с години против Кирил Рашков, който самичък себе си назовава Цар Киро. В резултат на преживения стрес от сърдечна непълнота умря и 17-годишният Павел, пристигнал на митинга против Рашкови. Отначало всичко стартира с кротичък митинг след случая, само че още на идващия ден в селото идват 2000 почитатели на футболни тимове от цялата страна, които нападат с огън къщите на Рашков и семейството му. Ромският клан е изведен с жандармерия от селото.
Сбиването сред българи и роми става след спор на пътя. Автомобилът на българската група засякъл другия. Последвала замяна на реплики и удари, след което от ромската махала пристигнало подкрепление. Новодошлите нападнали с тръби, брадви и ножове водач и двамата му спътници.
Кадър от митинга на пети май 2016 година против експанзията в Раднево. Снимка: Фейсбук Това предизвика митинги, които обаче бързо ескалираха и се окървавиха. По време на демонстрациите имаше потърпевши служители на реда, както и протестиращи. Зад ескалацията тогава още веднъж се прокрадна сянката на допустима политическа провокация.
Често зад мирните демонстрации за правдивост се подозира политическа корист и съзнателно втълпяване на напрежение. Впрочем евентуално същото се отнася и до европейските и щатските случаи.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ