Хутите 6 месеца държат в плен двамат а ни моряци от кораба Галакси Лийдър“
„ Тези шест месеца за нас са релативно разбиране. Ти се опитваш да си в всекидневието и да живееш, само че не можеш. Ти живееш с дата 19 ноември. Тези шест месеца са единствено един факт и всеки ден, който ми тежи, че брат ми претърпява това нещо. Най-тежкото е непосредствен да страда и ти да не можеш да направиш нищо. Това, че не можеш да окажеш помощ, те убива. Аз знам, че брат ми ще се оправи, само че това, че не мога да му оказа помощ ме мачка всеки ден “.
Това сподели в „ 120 минути “ Веселина Чанева, сестра на капитан Любомир Чанев, който е един от българските моряци на кораба „ Галакси Лийдър “, покорен от хутите.
„ Винаги гледаме картата. На компютъра непрекъснато следим къде се намира корабът. Когато чух по новините, че нещо се случва с български транспортен съд и като знам, че е някъде там, изтръпнах. После като видях името на кораба и крещя „ Убиха ми детето “. На никого не поисквам да претърпява това “, сподели Славка Радева, майка на Данаил Веселинов, втория български моряк, плнен от йеменските бунтовници.
През ноември 2023 година, месец след началото на войната сред Израел и „ Хамас “, придвижването хути в Йемен щурмува в Червено море комерсиалния транспортен съд „ Галакси Лийдър “ с капитан Любомир Чанев и помощник-капитан Данаил Веселинов. Подкрепяното от Иран придвижване, сложи искане за освобождението на екипажа - прекъсване на израелските удари в Газа.
Шест месеца по-късно двамата български моряци продължавт да бъдат в плен на йеменските бунтовници. Макар и за малко, те има опция да се чуват със своите близки. Кога ще се видят обаче - не е ясно.
„ Няма доста време. Благодарни сме, че той се обажда и внучката ни включва и нас. Гледаме детето повече да поддържа връзка с татко си. Ние какво да му кажем – обичаме те, имай самообладание. Той споделя „ аз съм добре, подготвен съм и една година да заставам, тормозя се за вас “, описа Славка Чанева, майка на Данаил Веселинов.
Въпреки сложната обстановка, българските ни моряци резервират хладнокръвие и се държат в името на фамилиите си.
„ Той не знае какъв брой ще продължи диалога и в същото време, в което във всеки един миг му споделят „ стига толкоз “, той се пробва оптимално да каже каквото може. В множеството време се интересува за фамилията си. Тяхното терзание е по какъв начин се претърпява това от децата и околните им. Брат ми всякога споделя „ дръжте се вие, ние ще минем през това “. Неговият акцент е по какъв начин сте вие “, показа Веселина, сестра на Любомир Чанев.
И Данаил Веселинов, и Любомир Чанев са първи моряци в фамилиите си.
„ Синът ми Данаил е второ дете в фамилията, има по-голяма брат и по-малка сестра. В момента е на 40 години и по подигравка на ориста 40-годишнината му се случи тъкмо в плен, не се чества 40-годишнина, само че не трябваше да бъде тъкмо по този начин. Знаете ли какво възприятие за виновност изпитах, когато това се случи, тъй като аз го накарах да отиде в морското учебно заведение. Той беше признат в Техническия университет, когато беше на опашката за Техническия университет, аз го върнах и му споделих, че е признат в морското учебно заведение “, спомня си Славка Радева.
Това сподели в „ 120 минути “ Веселина Чанева, сестра на капитан Любомир Чанев, който е един от българските моряци на кораба „ Галакси Лийдър “, покорен от хутите.
„ Винаги гледаме картата. На компютъра непрекъснато следим къде се намира корабът. Когато чух по новините, че нещо се случва с български транспортен съд и като знам, че е някъде там, изтръпнах. После като видях името на кораба и крещя „ Убиха ми детето “. На никого не поисквам да претърпява това “, сподели Славка Радева, майка на Данаил Веселинов, втория български моряк, плнен от йеменските бунтовници.
През ноември 2023 година, месец след началото на войната сред Израел и „ Хамас “, придвижването хути в Йемен щурмува в Червено море комерсиалния транспортен съд „ Галакси Лийдър “ с капитан Любомир Чанев и помощник-капитан Данаил Веселинов. Подкрепяното от Иран придвижване, сложи искане за освобождението на екипажа - прекъсване на израелските удари в Газа.
Шест месеца по-късно двамата български моряци продължавт да бъдат в плен на йеменските бунтовници. Макар и за малко, те има опция да се чуват със своите близки. Кога ще се видят обаче - не е ясно.
„ Няма доста време. Благодарни сме, че той се обажда и внучката ни включва и нас. Гледаме детето повече да поддържа връзка с татко си. Ние какво да му кажем – обичаме те, имай самообладание. Той споделя „ аз съм добре, подготвен съм и една година да заставам, тормозя се за вас “, описа Славка Чанева, майка на Данаил Веселинов.
Въпреки сложната обстановка, българските ни моряци резервират хладнокръвие и се държат в името на фамилиите си.
„ Той не знае какъв брой ще продължи диалога и в същото време, в което във всеки един миг му споделят „ стига толкоз “, той се пробва оптимално да каже каквото може. В множеството време се интересува за фамилията си. Тяхното терзание е по какъв начин се претърпява това от децата и околните им. Брат ми всякога споделя „ дръжте се вие, ние ще минем през това “. Неговият акцент е по какъв начин сте вие “, показа Веселина, сестра на Любомир Чанев.
И Данаил Веселинов, и Любомир Чанев са първи моряци в фамилиите си.
„ Синът ми Данаил е второ дете в фамилията, има по-голяма брат и по-малка сестра. В момента е на 40 години и по подигравка на ориста 40-годишнината му се случи тъкмо в плен, не се чества 40-годишнина, само че не трябваше да бъде тъкмо по този начин. Знаете ли какво възприятие за виновност изпитах, когато това се случи, тъй като аз го накарах да отиде в морското учебно заведение. Той беше признат в Техническия университет, когато беше на опашката за Техническия университет, аз го върнах и му споделих, че е признат в морското учебно заведение “, спомня си Славка Радева.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ