Световно известната, обичана и в България Исабел Алиенде създала първите

Световно известната, обичана и в България Исабел Алиенде основала първите си творби на няколко напълно необикновени места: в кухнята, в един килер, в кафенета и в коли. След като се заселва в Калифорния, Исабел Алиенде си купува къща с аспект към залива на Сан Франциско, с градина, басейн и дребна пристройка.

Ритуалите на Исабел Алиенде

Тъкмо в тази пристройка писателката се усамотява с литературните си планове. Там няма телефон, няма интернет и не е позволено влизането – като се изключи постоянните двуседмични срещи на тесния кръг от нейни приятелки.

Исабел АлиендеСнимка: Oscar Gonzalez/NurPhoto/picture alliance

Всеки собствен разказ Исабел Алиенде стартира на един същи ден – на 8 януари - датата, на която написала писмо до своя обречен на смърт дядо. Тъкмо това писмо залегнало в основата на нейния най-прочут разказ „ Къщата на духовете “. Преди всеки нов разказ писателката се освобождава от всичко, което не е обвързвано с плана и раздава книгите, които са ѝ трябвали за предходния разказ. В един миг пали свещи и гори листенца култивиран чай, с цел да изиска помощ и ентусиазъм от починалите си предшественици и починалата си щерка.

Рано заран Исабел Алиенде извежда кучетата си на разходка, след това се отдава на къса медитация, изпива чаша чай и сяда да написа. С желязна дисциплинираност тя работи чак до осем вечерта, единствено с една къса разходка посред: неслучайно всеки нов ръкопис е подготвен още през май в недопечен тип.

Сър Артър Конан Дойл и магическото куфарче

Бащата на най-прочутия детектив в международната литература, Шерлок Холмс, постоянно пишел книгите си по време на своите пътешествия като преподавател по целия свят. Ето за какво през 1925 година си поръчал в Париж една персонално от него измислена сгъваема кожена работна масичка. Това мини-писалище се сгъвало и заемало формата на елементарен куфар. В разгърнато положение то си имало етажерка за книги, чекмедженца и даже дребна пишеща машина.

Артър Конан Дойл - създателят на " Шерлок Холмс " Снимка: Mary Evans Picture Library/picture alliance

Когато работел у дома, Конан Дойл употребявал напълно обикновено писалище, заобиколено от акварелите на татко си. И от цяла сбирка харпуни, които напомняли за годините, прекарани от писателя като доктор на китоловен транспортен съд.

Ърнест Хемингуей, животните и алкохолът

И той събирал харпуни. Легендарният американски публицист обичал да се обкръжава с ловни титли и принадлежности. На стената на спалнята му висяла препарираната глава на една газела, а върху скрина била метната леопардова кожа – обстоятелства, които през днешния ден биха възмутили бранителите на животните. Биографът на Хемингуей твърди, че писателят работел на нещо като нощно шкафче, цялостно с вестникарски отрязъци, дървени фигурки на животни и сачмени патрони, положени паралелно с торбичка зъби от диви животни и едно плюшено лъвче.

Ърнест ХемингуейСнимка: AP Photo/picture alliance

Авторът предпочитал да написа прав, стъпил с комфортните си пантофи върху кожа от антилопа, пред една катедра, нормално с молив. Когато творбата потръгнело, Хемингуей се прехвърлял на пишещата машина. Водел си таблица, в която попълвал броя думи, написани денем – нормата му варирала сред 500 и 2000, според от творбата. Пишел от рано заран до обяд, след това си почивал, плувал в басейна, разхождал се, като не забравял и първото за деня пиво. Всеизвестно е, че писателят пиел доста алкохол, само че в никакъв случай по време на работа.

Дилън Томас – щръкнал над сипея

Той обичал да работи в доста тесни пространства. Въпреки че имал цялостен апартамент в Лондон, той слизал да написа в една каравана в градината. Най-известната си книга „ Портрет на писателя като млад псе “ Дилън Томас основал в една беседка в родния си Уелс. Неговата меценатка Маргарет Тейлър много време му предоставяла и една градинска колиба. Последното работно място на Дилън Томас се трансформира в същинска легенда. Това е гаражът, издигнат от един локален доктор, с цел да приютява колите му.

Дилън ТомасСнимка: Hulton Archive/Getty Images

Тази барачка е стъпила върху колони от лято желязо и се е надвесила над един сипей, с аспект към устието на реката. През 1940 година Дилън и жена му Кейтлин се нанесли в една къщурка наоколо, писателят заръчал да снабдят някогашния гараж с прозорци и печка, украсил го от вътрешната страна с картини и с репродукции от известни платна. По обяд Дилън Томас се отбивал за по едно пиво в хотела наоколо, след което си отивал у дома, с цел да обядва с жена си – дружно с която вечер ходел в локалната механа.

Вирджиния Улф: пари и уединение

Легендарна е нейната поговорка „ Една жена би трябвало да има пари и лична стая, в случай че желае да написа прозаичност “. Тя е уверена, че жената-творец има потребност от леговище. С парите от своя бестселър, романа „ Орландо “, Вирджиния Улф си построява една пристройка, която първо употребява единствено за работа, само че след това към този момент и като спалня.

Вирджиния УлфСнимка: United Archives/picture alliance

Често върви да написа в дървената барачка в градината, където я разсейвал само нейният брачен партньор Ленърд, който сортирал на тавана преди малко набраните ябълки.

Вирджиния Улф написа с перодръжка, върху тънка дървена поставка в скута си, само че по-късно минава на пишеща машина. В писмо до своя другарка тя апропо разказва момент от работното си ежедневие по този начин: „ …ще си запаля цигара, ще положа дъската на коленете си и след това, доста внимателно, като водолаз, ще се гмурна в последното изречение, което съм написала през вчерашния ден. “

****

Разгледайте и тази снимкова изложба на Дъждовни води: