Могат ли различните науки да бъдат унифицирани?
Светът към нас е обитаем от голямо многообразие от неща – от гени и животни до атоми, частици и полета. Въпреки че всички те могат да бъдат разказани от естествените науки, наподобява, че някои могат да бъдат разбрани единствено посредством законите на биологията, до момента в който други могат да бъдат изследвани единствено благодарение на химия или физика. А що се отнася до човешкото държание, дисциплини като социология или логика на психиката са най-полезни.
Това благосъстояние е заинтригувало философите, като ги кара да мислят за това по какъв начин науките са свързани (или изключени), само че и за това по какъв начин нещата в света се свързват едно с друго. Новият ни план, наименуван Метафизично единение на науката, финансиран от Европейския съвет за научни проучвания, се пробва да отговори на тези въпроси.
Като цяло философията разграничава два съществени въпроса в тази област. Първо, там е гносеологичният въпрос за това по какъв начин характерни науки или теории са свързани между тях. Например, по какъв начин биологията е обвързвана с физиката или логиката на психиката с биологията? Това е въпрос, който се концентрира върху положението на нашите познания за света. Той включва разглеждане на концепциите, обясненията и методологиите на другите науки или теории и изследване по какъв начин са свързани.
Но има и философски въпрос за това по какъв начин нещата в света са свързани между тях. Дали са над нещата, които се постулират от фундаменталната физика? Тоест, дали молекули, предмети, гени и животни са просто комплицирани елементи от субатомни частици и техните съществени физически взаимоотношения? Ако това е по този начин, живата материя по какъв метод е по-различна от неживата материя?
Това е въпрос с доста сложен отговор, не на последно място заради екзистенциалната тежест, която носи. Ако хората, наред с други неща, са единствено суми от физически частички, тогава може да се чудим по какъв начин можем да осмислим неща като схващане, страсти и свободна воля.
Бихме могли да картографираме съществуващите метафизичен позиции в две крайности. От една страна, съществува редукционистката позиция, която под една форма твърди, че всичко е направено и се дефинира от физически градивни детайли – няма предмети, животни, икономическа инфлация или гени, единствено частици и полета. Това значи, че науки като химия и биология са единствено потребни принадлежности за схващане и манипулиране на света към нас.
По принцип „ вярната “ физика би обяснила всичко, което се случва и съществува в света. Следователно това може да бъде или да помогне за построяването на основа за единна доктрина. Според това даже нещо толкоз комплицирано като съзнанието, което въпреки науката към момента да не обяснила вярно, в последна сметка се свежда до физическо държание на частиците, съставляващи невроните в мозъка.
От друга страна, съществува плуралистичната позиция, която твърди, че всичко в света има самостоятелно битие, което не можем да премахнем. Макар че може да има смисъл, в който химическите, биологичните или икономическите формирания да се ръководят от физическите закони, тези формирания не са просто цялост от физически частици. По-скоро те съществуват в някакъв смисъл над и над физическото.
Това значи, че специфичните науки не са просто принадлежности, които служат на съответни цели, а са точни и правилни описания, които разпознават действителните особености на света. Поради това доста плуралисти са скептично настроени дали съзнанието въобще може да се изясни с физиката – подозирайки, че в действителност то може да бъде повече от елементарния общ брой на неговите физически елементи.
Има доказателства в поддръжка както на редукционизма, по този начин и на плурализма, само че има възражения и против двете. Докато доста философи сега работят върху адресирането на тези възражения, други се концентрират върху намирането на нови способи за отговор на тези въпроси.
Оттук идва и разбирането за „ единството на науката “. Идеята произлиза от редукционистката страна, като се аргументира, че науките са унифицирани. Но някои форми на единение отхвърлят редукционизма и строгата подчиненост, сред науките, само че все пак се придържат към необятната теза, че науките по някакъв метод са взаимосвързани или подвластни една от друга. Различни екипи работят по това да се дефинира най-точно единството на науката и евентуално в скоро време работата им ще даде резултат.
