Световната банка: Светът е изправен пред продоволствена катастрофа
Светът е изправен пред филантропична злополука поради продоволствена рецесия, провокирана от от съветската инвазия в Украйна.
За това предизвестява президентът на Световната банка Дейвид Малпас в изявление за BBC.
Според институцията, рекордното повишаване на цените на храните ще тласне стотици милиони хора към беднотия и недохранване, в случай че рецесията продължи.
"Това е филантропична злополука поради рецесията с питателните артикули. Но по-късно се трансформира и в политическо предизвикателство за държавните управления, които не могат да създадат нищо по въпроса.
Те не са го предизвикали и могат само да следят покачването на цените ", сподели Малпас в коридорите на диалозите сред Международния валутен фонд и Световната банка, които се организират във Вашингтон.
Световната банка пресмята, че тази година може да има голямо нарастване от 37% на цените на храните, което ще се отрази най-тежко на бедните семейства.
"Те ще ядат по-малко и ще имат по-малко пари за всичко друго, като да вземем за пример учебно заведение. И това значи, че рецесията в действителност е несправедлива. Най-силно удря най-бедните. Такъв беше казусът и с COVID-19 ", отбелязва Малпас.
По думите му, повишаването е всеобхватно и визира храни от всички разнообразни типове маслодайни и зърнени култури.
"В света има задоволително храна, с цел да се нахранят всички, а международните ресурси са огромни по историческите стандарти, само че ще би трябвало да има развой на шерване или продажба, с цел да стигне храната там, където е нужна ", счита президентът на Световната банка.
Според него субсидирането на производството или налагането на административни ограничавания върху цените не са работещи ограничения. Вместо това, институцията поучава държавните управления да се съсредоточат върху увеличението на доставките на торове и храни, наред с целенасочената помощ за най-бедните хора.
Ръководителят на Световната банка предизвестява и за развиването на „ рецесия в рецесията “, произлизаща от неспособността на разрастващите се страни да обслужват огромните си пандемични задължения на фона на покачващите се цени на храните и силата.
„ Това е доста действителна вероятност. Това към този момент се случва в някои страни и не знаем до къде ще стигне. Около 60% от най-бедните страни сега изпитват усложнения с обслужването на задълженията си или са изложени на висок риск от банкрут.
„ Трябва да се тревожим за дълговата рецесия и най-хубавото нещо, което можем да създадем, е да стартираме да действаме рано, с цел да намерим способи за понижаване на дълговата тежест за страните в риск. Колкото по-дълго се отсрочват тези решения, толкоз по-лошо става “, прибавя той и предизвестява, че комбинацията от големите пандемични задължения с възходящите лихвени проценти и цени е в действителност токсична.
По време на пандемията богатите страни споделиха на нововъзникващите стопански системи да не се тревожат за заемите и да харчат, с цел да оказват помощ за стимулирането на стопанската система. Сега тези страни се чудят дали тези рекордни задължения ще бъдат отписани.
Според Дейвид Малпас, Китай е присъединил разнообразни клаузи в договорите, с които страната е отпускала заеми на разрастващите се страни. В някои от тях има клаузи за неразкриване на информация, което значи, че те нямат право да споделят изискванията с трети страни, а това прави доста мъчно преструктурирането на тези задължения.
Китай е обезпечил заемите си против пристанища и естествени запаси и Шри Ланка - това е един от образците сега, разяснява още президентът на Световната банка.
По-рано този месец Организацията на обединените народи съобщи, че войната в Украйна е довела до великански скок в цените на храните, които доближиха нов връх през март.
Това пристигна, когато войната прекъсна доставките от най-големия експортьор на слънчогледово масло в света и цената на другите възможности се повиши.
Украйна е водещ производител на съществени аграрни първични материали, като царевица, пшеница и слънчогледово масло.
Цените на питателните артикули към този момент бяха достигнали 10-годишни върхове още преди войната в Украйна заради проблемите с реколтата в международен мащаб.
За това предизвестява президентът на Световната банка Дейвид Малпас в изявление за BBC.
Според институцията, рекордното повишаване на цените на храните ще тласне стотици милиони хора към беднотия и недохранване, в случай че рецесията продължи.
"Това е филантропична злополука поради рецесията с питателните артикули. Но по-късно се трансформира и в политическо предизвикателство за държавните управления, които не могат да създадат нищо по въпроса.
Те не са го предизвикали и могат само да следят покачването на цените ", сподели Малпас в коридорите на диалозите сред Международния валутен фонд и Световната банка, които се организират във Вашингтон.
Световната банка пресмята, че тази година може да има голямо нарастване от 37% на цените на храните, което ще се отрази най-тежко на бедните семейства.
"Те ще ядат по-малко и ще имат по-малко пари за всичко друго, като да вземем за пример учебно заведение. И това значи, че рецесията в действителност е несправедлива. Най-силно удря най-бедните. Такъв беше казусът и с COVID-19 ", отбелязва Малпас.
По думите му, повишаването е всеобхватно и визира храни от всички разнообразни типове маслодайни и зърнени култури.
"В света има задоволително храна, с цел да се нахранят всички, а международните ресурси са огромни по историческите стандарти, само че ще би трябвало да има развой на шерване или продажба, с цел да стигне храната там, където е нужна ", счита президентът на Световната банка.
Според него субсидирането на производството или налагането на административни ограничавания върху цените не са работещи ограничения. Вместо това, институцията поучава държавните управления да се съсредоточат върху увеличението на доставките на торове и храни, наред с целенасочената помощ за най-бедните хора.
Ръководителят на Световната банка предизвестява и за развиването на „ рецесия в рецесията “, произлизаща от неспособността на разрастващите се страни да обслужват огромните си пандемични задължения на фона на покачващите се цени на храните и силата.
„ Това е доста действителна вероятност. Това към този момент се случва в някои страни и не знаем до къде ще стигне. Около 60% от най-бедните страни сега изпитват усложнения с обслужването на задълженията си или са изложени на висок риск от банкрут.
„ Трябва да се тревожим за дълговата рецесия и най-хубавото нещо, което можем да създадем, е да стартираме да действаме рано, с цел да намерим способи за понижаване на дълговата тежест за страните в риск. Колкото по-дълго се отсрочват тези решения, толкоз по-лошо става “, прибавя той и предизвестява, че комбинацията от големите пандемични задължения с възходящите лихвени проценти и цени е в действителност токсична.
По време на пандемията богатите страни споделиха на нововъзникващите стопански системи да не се тревожат за заемите и да харчат, с цел да оказват помощ за стимулирането на стопанската система. Сега тези страни се чудят дали тези рекордни задължения ще бъдат отписани.
Според Дейвид Малпас, Китай е присъединил разнообразни клаузи в договорите, с които страната е отпускала заеми на разрастващите се страни. В някои от тях има клаузи за неразкриване на информация, което значи, че те нямат право да споделят изискванията с трети страни, а това прави доста мъчно преструктурирането на тези задължения.
Китай е обезпечил заемите си против пристанища и естествени запаси и Шри Ланка - това е един от образците сега, разяснява още президентът на Световната банка.
По-рано този месец Организацията на обединените народи съобщи, че войната в Украйна е довела до великански скок в цените на храните, които доближиха нов връх през март.
Това пристигна, когато войната прекъсна доставките от най-големия експортьор на слънчогледово масло в света и цената на другите възможности се повиши.
Украйна е водещ производител на съществени аграрни първични материали, като царевица, пшеница и слънчогледово масло.
Цените на питателните артикули към този момент бяха достигнали 10-годишни върхове още преди войната в Украйна заради проблемите с реколтата в международен мащаб.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ