СИЛНА ВЯРА: Обезглавили свети Климент докато служи в църквата
Св. свещеномъченик Климент, свещеник († 23 януари 312 г.) - Свети се родил в гр. Анкира (днешната турска столица Анкара), в региона Галатия – една от люлките на малоазийското християнство, което оставило загатна за безбройни и славни изповедници на евангелската религия.
Своя бърз напредък във вярата, благочестието и изповедническото геройство той дължал на блажената си майка Ефросиния.
Когато той бил на 12 години, умряла и майка му. За останалия сирак се погрижила приятелката на майка му, богатата и благородна София, която нямала деца. Тя била доста състрадателна. По време на един апетит в Галатия мнозина от жителите на Анкира оставяли на произвола на ориста своите дечица, тъй като нямали с какво да ги хранят.
свързани новини15227на 19.01.202215387на 11.12.2021
Климент, който и след майчината гибел се намирал под положително въздействие, събирал тези дечица и ги водел в дома на София, а тя ги хранила и обличала. Благодарение на Климентовата помощ нейната къща се трансформирала освен в дом за бедните, само че и школа за образование. Защото нейният питомец учил тези изоставени деца и ги подготвял за кръщение.
Тези негови занимания и чистият му живот събудили общото почитание към него и по тази причина рано приел свещенство, и едвам достигнал 20 години, той бил определен за свещеник. Сега върху плещите му легнала освен грижата за Софиините питомци. Той с триумф разпространявал християнството и укрепвал всички в евангелските добродетели.
Скоро настъпило времето на тежки тествания за Църквата. Тъкмо в Мала Азия горящ и се пръснал по света пожарът на деветото гонение против християните. Главният прицел на гонителите станали християнските епископи, останалите клирици и даже църковните четци. Органите на римската власт изпълнявали царския декрет за гонението с такова старание, че в тъмниците не оставало място за углавните нарушители.
Ревностният архипастир на Анкира бил първата жертва. Мъчителите изнемогвали и се сменяли един след различен в изтезанията. Пребит и стърган с стоманени зъбци, младият свещеник не приличал на себе си. Цялото му тяло се трансформирало на една рана; даже вътрешностите му се посочили. Когато най-накрая го захвърлили в тъмницата, за общо учудване на другата заран го намерили изцяло изцелен. Решили да го изпратят в Рим. Отново се заредили мъчения и тюрма, само че на Бога било угодно да го популяризира с такива изцеления, че изуменият народ всеобщо изповядвал християнството и мнозина заради това приели мъченическа гибел.
От Рим той бил трансфериран в Никомидия, където още веднъж го предали на изтезания дружно с неговия новопокръстен възпитаник Агатангел. Никога не изнемогвала душата на великия мъченик. Като виждал с очите си, какъв брой доста люде минават в християнството заради неговото страдалчество, свещеномъченикът просто се сродил с болката и самичък желал от ден на ден да страда.
Тъмничните надзорници припомнили на градското шефство за отдавнашните пандизчии и Агатангел: " Много години те са мъчени от всякакви властници, само че са все живи и здрави, и ние почнахме да си мислим дали те не са безсмъртни? ". По заповед на Максимин св. бил отведен в Анкира и тогавашният шеф наредил да го затворят в тъмницата и всеки ден да го изтезават най-жестоко. В продължение на два месеца всеки ден нанасяли по лицето и на удивителния страдалец 150 удара с чепата сопа. Самите мъчители били слисани от неговото непоколебимо самообладание. Той понесъл изтезанията на единадесет мъчители от започването на гонението до мъченическата си гибел - цели 28 години.
По случай идването на нов шеф на било разрешено да излезе от тъмницата в нощта против Богоявление (6 януари) и да остане измежду своето паство до 23 януари. Той правил божествената работа и произнасял проповеди, в които предсказал своята скорошна гибел и близкото преустановяване на гоненията. По време на самото свещенодействие, когато принасял безкръвната евхаристийна жертва, св. бил обезглавен дружно със своите дякони Христофор и Харитон в 296 година и техните остатъци били заровени от блажената София.
Св. страдалец Агатангел бил малтретиран до гибел и умрял малко по-рано, само че неговата памет се чества на 23 януари дружно с паметта на неговия преподавател св. Анкирски.
Своя бърз напредък във вярата, благочестието и изповедническото геройство той дължал на блажената си майка Ефросиния.
Когато той бил на 12 години, умряла и майка му. За останалия сирак се погрижила приятелката на майка му, богатата и благородна София, която нямала деца. Тя била доста състрадателна. По време на един апетит в Галатия мнозина от жителите на Анкира оставяли на произвола на ориста своите дечица, тъй като нямали с какво да ги хранят.
свързани новини15227на 19.01.202215387на 11.12.2021
Климент, който и след майчината гибел се намирал под положително въздействие, събирал тези дечица и ги водел в дома на София, а тя ги хранила и обличала. Благодарение на Климентовата помощ нейната къща се трансформирала освен в дом за бедните, само че и школа за образование. Защото нейният питомец учил тези изоставени деца и ги подготвял за кръщение.
Тези негови занимания и чистият му живот събудили общото почитание към него и по тази причина рано приел свещенство, и едвам достигнал 20 години, той бил определен за свещеник. Сега върху плещите му легнала освен грижата за Софиините питомци. Той с триумф разпространявал християнството и укрепвал всички в евангелските добродетели.
Скоро настъпило времето на тежки тествания за Църквата. Тъкмо в Мала Азия горящ и се пръснал по света пожарът на деветото гонение против християните. Главният прицел на гонителите станали християнските епископи, останалите клирици и даже църковните четци. Органите на римската власт изпълнявали царския декрет за гонението с такова старание, че в тъмниците не оставало място за углавните нарушители.
Ревностният архипастир на Анкира бил първата жертва. Мъчителите изнемогвали и се сменяли един след различен в изтезанията. Пребит и стърган с стоманени зъбци, младият свещеник не приличал на себе си. Цялото му тяло се трансформирало на една рана; даже вътрешностите му се посочили. Когато най-накрая го захвърлили в тъмницата, за общо учудване на другата заран го намерили изцяло изцелен. Решили да го изпратят в Рим. Отново се заредили мъчения и тюрма, само че на Бога било угодно да го популяризира с такива изцеления, че изуменият народ всеобщо изповядвал християнството и мнозина заради това приели мъченическа гибел.
От Рим той бил трансфериран в Никомидия, където още веднъж го предали на изтезания дружно с неговия новопокръстен възпитаник Агатангел. Никога не изнемогвала душата на великия мъченик. Като виждал с очите си, какъв брой доста люде минават в християнството заради неговото страдалчество, свещеномъченикът просто се сродил с болката и самичък желал от ден на ден да страда.
Тъмничните надзорници припомнили на градското шефство за отдавнашните пандизчии и Агатангел: " Много години те са мъчени от всякакви властници, само че са все живи и здрави, и ние почнахме да си мислим дали те не са безсмъртни? ". По заповед на Максимин св. бил отведен в Анкира и тогавашният шеф наредил да го затворят в тъмницата и всеки ден да го изтезават най-жестоко. В продължение на два месеца всеки ден нанасяли по лицето и на удивителния страдалец 150 удара с чепата сопа. Самите мъчители били слисани от неговото непоколебимо самообладание. Той понесъл изтезанията на единадесет мъчители от започването на гонението до мъченическата си гибел - цели 28 години.
По случай идването на нов шеф на било разрешено да излезе от тъмницата в нощта против Богоявление (6 януари) и да остане измежду своето паство до 23 януари. Той правил божествената работа и произнасял проповеди, в които предсказал своята скорошна гибел и близкото преустановяване на гоненията. По време на самото свещенодействие, когато принасял безкръвната евхаристийна жертва, св. бил обезглавен дружно със своите дякони Христофор и Харитон в 296 година и техните остатъци били заровени от блажената София.
Св. страдалец Агатангел бил малтретиран до гибел и умрял малко по-рано, само че неговата памет се чества на 23 януари дружно с паметта на неговия преподавател св. Анкирски.
Източник: pik.bg
КОМЕНТАРИ