Трябва да разширим дефиницията за богаство: Стивън Хокинг пред The Guardian
Стремежът ни към благосъстояние изигра основна роля за BREXIT. Трябва да преосмислим това.
Имат ли парите значение? Дали благосъстоянието ни прави по-богати на този стадий? Това може да изглаждат като странни въпроси за физик, само че английският референдум намомни, че всичко е обвързвано и че в случай че желаеме да разберем фундаментите на вселената, то ще се окажем доста глупави да пренебрегваме ролята на парите в нашето общество.
По време на акцията за референдума аз защитавах тезата, че ще бъде неточност Англия да излезе от Европейски Съюз. Тъжен съм от този резултат. Но в случай че съм научил един урок през живота си, той е, че би трябвало да извличаме максимума от ръката, с която разполагаме.
Сега би трябвало да се научим да живеем отвън Европейски Съюз, само че с цел да управяваме процеса сполучливо, би трябвало да разберем за какво бринаците направиха този избор. Вярвам, че благосъстоянието, метода по който го разбираме и метода по който го споделяме, изигра основна роля в това решение. Както сподели министър ръководителят Тереза Мей в първата си седмица на поста: „ Трябва да реформираме стопанската система тъй че да позволим на повече хора да споделят просперитета на тази страна. “
Всички знаем, че парите са значими. Една от аргументите, поради които имах вяра, че е значимо да останем в Европейски Съюз са грантовете. Британската просвета се нуждае от всичките пари, които може да получи и един от значимите източници на пари в продължение на години беше Европейската комисия. Без тези грантове доста значими неща нямаше по какъв начин да се случат. Вече има случаи на заледяване финансирането на английски научни планове. Трябва държавното управление да се заеме с това колкото е допустимо по-скоро.
Парите са значими, тъй като дават независимост на индивида. Говорил съм по-рано за моите опасения, че намаляването на разноските в Обединеното Кралство ще понижи поддръжката за студенти в неравностойно състояние – поддръжка, която оказа помощ на мен в кариерата ми. В моя случаи несъмнено, парите не просто помогнаха за кариерата ми, а ме държат жив в дословния смисъл.
Веднъж в Швейцария, това беше по-рано, развих пневмония и моите сътрудници от Кеймбридж Гонвил и Кайъс, уредиха полета и лекуването ми назад във Англия. Без техните пари аз нямаше да съм жив, нямаше да имам опция за цялото мислене, което направих от този момент. Парите могат да дадат независимост на индивида, тъкмо както бедността го хваща в капан и лимитира капацитета му, вреди както на него, по този начин и на човешката раса като цяло.
Така че аз съм последният човек, който ще омаловажи смисъла на парите. Въпреки че парите изиграха основна практическа роля в моя живот, аз съм имал по – друго отношение към тях спрямо множеството хора. Плащането за моите грижи като неработоспособен и за моята работа е от значително значение, само че придобиването за владеене не е. Аз не знам защо ми е притрябвал спортен кон или пък Ferrari, макар че мога да си разреша. Така че аз виждам парите като медиатор, като средство за реализиране на избрани цели – хрумвания, здраве, сигурност, – само че в никакъв случай като самоцел.
Интересно е, че това отношение дълго време беше гледано като предсказуемата екстравагантност на академик от Кеймбридж, само че в този момент се споделя все по-широко. Хората стартират да слагат под въпрос цената на чистото благосъстояние. Дали знанието и опита са по-важни от парите? Може ли притежанието да стои на пътя на осъществяването? Можем ли в действителност да притежаваме нещо или сме просто краткотрайни попечители?
Тези въпроси са водещи в смяна на държанието, което в подмяна въодушевява някои основополагащи нови компании и хрумвания. Те се назовават „ катедрални планове “, съвременен еквивалент на строителството на здания за черкви, основани като част от напъните на човечеството да построи мост сред Небето и Земята. Тези хрумвания са стартирани от едно потомство с вярата бъдещите поколения да поемат тези провокации.
Надявам се и имам вяра, че хората ще одобряват повече от това „ катедрално “ мислене в бъдеще, както са го правили в предишното, тъй като се намираме в рискови времена. Планетата и човешката раса са изправени пред голям брой провокации. Те са световни и доста съществени – климатичните промени, производството на храна, претъпканост, заличаването на други типове, епидемии, окисляването на океаните. Всички тези нетърпящи отсрочване въпроси ни принуждават да работим дружно, всички, с обща визия, в взаимно начинание, с цел да осигурим оцеляването на човечеството. Ще би трябвало да се приспособяваме, да преосмислим, да префокусираме и да променим някои от фундаменталните допускания за това, какво имаме поради под благосъстояние, под владеене, под мое и твое. Точно като децата, ще би трябвало да се учим да споделямe.
Ако се провалим, то силите, които способстваха за Brexit, завистта и изолационизма, освен в Обединеното Кралство само че по целия свят, тъй като произтичат от несподелянето, от култури с по-тясна формулировка на благосъстоянието и провалени в по-честното му систематизиране, както вътре в страните, по този начин и в трансграничен мащаб, ще се ускоряват. Ако това би трябвало да се случва, аз персонално не бих бил оптимист за дълготрайните вероятности на нашия тип.
Но ние можем и ще успеем. Човеците имаме безконечен запас, оптимизъм и умеем да се приспособяваме. Трябва да разтеглим дефиницията си за благосъстояние, да включим към нея знанието, естествените запаси, човешкия потенциал и в същото време да се научим да споделяме всяко едно от тези по по-честен метод. Ако създадем това, тогава няма да има предел на достиженията на хората.
