Ето защо някои обичат да бъдат плашени и как страхът е полезен
Страхът е остарял, колкото е и животът на Земята. Той е фундаментална, надълбоко вкоренена в нас реакция, разрастваща се през историята на биологията. Основната му функционалност е отбрана на организмите против възприемана опасност за тяхната целокупност или битие. Страхът може да бъде толкоз елементарен, колкото автоматизираната реакция при допиране на антената на охлюв с острие или комплициран като екзистенциална паника в индивида.
Въпреки ужаса и сковаността, които идват с тази естествена защитна реакция, тя е харесвана от доста хора. Психологията допуска, че този феномен се дължи на голямата прочувствена възбуденост, която облива човешкото тяло, когато стартираме да се опасяваме.
Също по този начин проучвания демонстрират, че главните химикали, които способстват за взимането на решението за бягство за избавление, за криене или отбрана играят значима роля и да се изпитва възприятието на благополучие и неспокойствие.
Страхът основава и разпръскване, което може да бъде позитивно прекарване. Когато се случи нещо ужасно, в този миг мозъкът стартира да мисли единствено за заплахата, която го е предизвикала, и всички други неща изчезват от съзнанието ни.
Неща като компликации на работното място, терзание за огромен тест на идващия ден, финансови проблеми, са фактори, причиняващи стрес. Колкото и парадоксално да звучи, даже сега се създават специфични антистресови лечения на база на страха. С пробуждането на първичните страхове в уплашен пациент някои лекари се пробват да му оказват помощ да не помни за малко психодразнителите, причиняващи стрес и меланхолия.
Методът на страх-терапията е основан от професора по логика на психиката в Мичиганския университет Рой Ривърс. С нея ученият счита, че единствено след няколко сеанса могат да се излекуват меланхолия, безпокойство и продължителен стрес.
Техниката е доста ефикасна, само че би трябвало да се ползва деликатно, с цел да не реализира противоположния резултат – утежняване на напрежението. Хората са обществени същества. Ако до момента в който изпитват боязън видят човек, на който могат да се облегнат и споделят ужаса си, те са способни да издигнат прочувственото си положение с нахлуващото в тях облекчение. Това има извънредно позитивен резултат върху душeвността, изяснява метода си професор Ривърс.
