Богът-костенурка
Стотици поданици на индийско селце в източната част на страната отхвърлят да предадат на управляващите необичаен тип костенурка, тъй като са уверен, че това е прероден господ.
Вярващи от цялата страна се събират в храма в Кендрапара, с цел да пеят религиозни химнове, да окичват храма с гирлянди от цветя и плодове. Това, което вършат с костенурката, е в прорез с индийските закони.
Според законодателството гангските сладководни костенурки са предпазени и всеки, който ги отглежда без особено позволение, може да бъде наказан на затвор и голяма санкция.
Но няма мощ, която да накара вярващите да предадат костенурката на управляващите. Непреклонните поданици на селото настояват, че върху корубата на костенурката има свещени знаци.
Според тях това е знак, че тя е преобразяване на бога Джагернаута. Знаците върху корубата на костенурката наподобяват на изображението на очите на най-почитания в локалния регион господ.
Природозащтинците настояват, че някои млади костенурки имат такива шарки, които с времето изчезват, само че ядосаната навалица ги изгонила с тояги, когато се пробвали да спасят костенурката.
В южната част на Индия вярващи носят блага на друго провидение, преродено в крокодил. Той е остарял и живее в плитко езерце до селски храм в щата Керала.
Местните считат, че крокодилът, който е прочут измежду тях като Бабиа, извършва човешките стремежи. Затова към езерото всеки ден има навалица хора, като всеки се моли за нещо на крокодила.
Хората носят на крокодила варени кокошки, сладки оризови топчета, които животното с приятност изяжда. Досега Бабиа не е нападал хора. Местните имат вяра, че той изпраща молбите им до самия господ Вишну.
