Просвещението
Стотици години учените настояват, че духът и материята са първоначални. Първоначално индивидът бил бездушна, жива „ ходеща материя “. Намирайки се в райското си местообитание, човек не можел да изпитва стрес. Разумът не му бил от изгода, защото инстинктите му получили всичко, което те желали. Движейки се по земята в търсене на храна, човек стартира да придобива просветеност. Само тогава той се трансформирал в духовно създание. Въпроса за първичността може да се раздели на три категории: повсеместен разум, сила и материя. Тази триада постоянно е била, и ще бъде една в безкрайното пространство и време. Всички обекти от живата и неживата материя са основани съгласно дизайна и водещата роля на мозъка. Неговите креативен „ принадлежности “ във връзка с материята са: сила, мощ, свойства и закони на физическия свят. Материята служи като обект за творчеството на мозъка и неговия консуматив. Умът трансформирал материята в съд, изпълнен с сила.
Даровете на разсъдъка
Има разнообразни етапи на основаване на заобикалящият ни свят, със своето лично време и в разнообразни пространства. Това значи, че основаването на обектите на света към момента продължава и ще продължи постоянно. Може би основаването на самия човек в по -нататъшното му развиване към момента не са приключени, изключително в областта на духа. В него доста порти към свръхсилите към момента са заключени.
В света всичко се случва по схемата: раждане, развиване, изгубване и гибел. Например раждането и развиването на нашата Вселена почнало с Големия гърмеж. Но това може да е един от случаите на формиране на други сходни светове в безкрайния космос. Ние следим модели на тези процеси на Земята и в космоса.
Всички основани обекти на природата, в това число живата материя, по своята трудност надалеч надвишават опциите на човешкия разум и неговите технологии. Например, надали през идващите хиляда години учените ще основат от неживата материя жива клетка, способна да се дели, и код за нейното развиване.
Самият човек е най -сложният веществен обект в природата. Човекът е придобил съзнанието си след стотици хиляди години на директен контакт с интелигентната повърхнина на Земята посредством своите приемни устройства. Те включват ходилата на босите крайници на античните хора. Крайниците им извършват преносима функционалност на самобитна „ коренова система “, посредством която получават материална и духовна храна от Земята. Този разум, добит от Майката Земя, ще ги „ прогони “ от животинските чувства и илюзии на парадайса в света на действителността.
Материалистите изясняват появяването на разнообразния свят със инцидентната самоорганизация на материята въз основа на обективните физически закони, тъй като те не признават нейната нематериалност като факт. Те отхвърлят интелигентността отвън човешкия мозък. От 50 -те години на 20 -ти век те слушат небето, с цел да вземат интелигентните сигнали от напредналите цивилизации от космоса.
Природата съхранява доста по -дълбоки и по -ценни познания, в сравнение с човек разполага. Тук поражда въпросът – Какво е рационалния сигнал? Например следи от потребление на разсъдъка на индивида могат да бъдат открити в артефактите, направени от ръцете му преди хиляди години. Свикнали сме да считаме за рационално единствено това, което идва от индивида. Във всички останали връзки ние не виждаме деянията на разсъдъка. Възможно ли е да има други носители на това? Например природата съдържа нравствен принцип, който идва от силата и формите на безредните формирания.
Хаосът съществува, с цел да бъде обиталище на универсалния разум. Той извършва същата функционалност като сивото вещество на мозъка. Ако човек стане притежател на това висше знание за природата, то той ще получи нови благоприятни условия за по -нататъшното си развиване. Пространството, неговите обекти и цялата повърхнина на Земята (суша и море) са изпълнени с духовните артикули на мозъка. Древните хора, притежаващи мощна вътрешен глас, обяснявали скритото въздействие на този разум от положителните и злите духове. В ерата на езичеството те ги почитали и правили жертвоприношения. В техните хрумвания този храм на природата последователно ще бъде сменен от работилница.
Азбуката на природата
Природата има свои алегорични форми на носителите на разсъдъка и записи на настоящата информация. Всички те са надълбоко кодирани и скрити под маската на хармонията и хубостта на естествените обекти. Например, човек не може да не забележи сходни модели в обектите от живата и неживата материя. Основните им типове:
1. Точковите формирания в 2, 3 и 4-мерните пространства. Точките в едноизмерното пространство дава единствено количествена информация. Пример за това са прорезите на пръчка при античния човек.
2. Абстрактните точки в пресечната точка на 2 или повече линии произтичат от непредсказуемите точки в космоса, които се намират в дървета, растения и техните корени. Същият модел може да се види наоколо до речните притоци, мълнии в атмосферата, паяжини и кръвоносната система на хората и животните. Всички точки на тези клони могат да се нарекат възли. В мащаба на естествения обект, те играят ролята на един тип модуларно писмо, съдържащо рационална информация в пространството, което заема. Пример за подобен обект е дървото и неговите корени. Кореновата му система взема освен питателните субстанции от почвата, само че и самото то е огнище на интелигентното начало. Всяко дърво има два центъра, които са носители на мозъка и неговия нравствен артикул. Това са короната (светлината) и кореновата система (тъмнината).
Учените са изучили доста добре физико -химичните свойства и структурата на всички дървета и растения на Земята. Тя участва освен в дърветата, само че и във всички други цифровизирани обекти на природата. Материалистичните убеждения и страховете от загуба на репутацията им пречат да прекрачат този предел. Научната общественост може да назова тези хрумвания луди.
Учените не желаят да виждат, че всички дървета и растения от един и същи тип се разграничават между тях в елементи в подреждането на възли (точки на свързване на линии) в космоса. Дори на повърхността на двете идентични листа на дървото то има несъответствия в моделите. А това значи съществуването на скрити самостоятелни характерности в растенията.
Кръгове, топки, дискове, центрове, ядра, прави, извити и вълнообразни линии са необятно публикувани в природата. Те включват неповторими крайбрежия на реки, морета и океани. Те идват от резултатите от борбата сред водата и земята. Техните точки в двуизмерното пространство са ограничаващите върхове на всички завои. На водната повърхнина точките на нанагорнище и втурване на вълните се срещат в триизмерно пространство. Четвъртото им измерение е времето. Следователно интелигентната информация, създадена от вълните, се трансформира непрекъснато.
Всички горепосочени форми на естествени обекти служат като носители на универсалния разум и са способни да доставят духовните му артикули в неограничени количества. Абстрактен модел на тези пространства може да бъде показан с картина, наречена “Мозъкът на Вселената “.
Всички материални обекти от обикновени частици до галактиките в космоса могат да бъдат приписани на безредните точки в космоса. Може би цялата ни Вселена е просто зърно пясък в този безконечен свят. Трудно е да се изброи целият точков безпорядък в природата. Това са изходни точки на дърветата и растенията на повърхността на Земята, разпръскването на звездите в небето, сняг, градушка и дъждовни капки, прахуляк и пясък в атмосферата и върху елементарния камък.
Тайни известия
Природата е съумяла да сътвори най -сигурната криптография в света. Липсва самият обект за криптиране, който се състои от всевъзможни знаци. Целият кодиран текст ще се състои от един вид знаци – точка. Според тази система не са криптирани знаци, а празно пространство от всевъзможен размер. Контурите на пространствата дефинират точките на маяка. Тяхната загадка и безразлична връзка между тях няма да бъде преведена на дигитален език от нито един електронен компютър в света. Тя ще би трябвало да дефинира и дешифрира, кой знае какво и кой знае къде. Самият номер, в който ще се намира скритият текст, е загадка, запечатана със седем печата.
Цифровото заграбване на всяка точка, която няма координати, може да бъде всякаква и се управлява от безкрайното пространство, като игли в купа сено. Броят на вариантите за тяхното безредно разпространяване няма ограничаване. За „ улавянето “ на тези точки и установяване на тяхното местонахождение е нужна специфична мрежа, която играе ролята на ключ. Само тя е в положение да „ записва “ всеки от тях на несъмнено място в космоса и да им даде дигитален адрес. Без тази “регистрация ” всяка точка ще извършва функционалността на “клошар “.
Този способ за запис на криптираната информация може да бъде най -компактният. Например, на ириса на окото на човек (на фотографията на неговия портрет) можете да запишете и предадете текста на известието в микроточки (вижте уголемената картина на окото и информацията, шифрована в него). Прилича на прахуляк, заловен в очите на човек.
По същия метод във всяка писмен знак “O ” на всеки текст можете да шифровате секретна информация в размера на страницата. Никой в никакъв случай няма да я намерите. Тази кодираща система, когато знаците са вътре в буквите, се назовава “Matryoshka “. Например, на фотографията с 4-те увеличени букви „ О “ името на известния филм е криптирано: „ Мястото на срещата не може да бъде променено “.
През 1941 година съветския шпионин Ричард Зорге предал от Япония до Кремъл шифрована депеша, състояща се от 105 числа. В нея се казвало: „ Съветският Далечен Изток не би трябвало да се опасява от нахлуване от Япония. Рамзи “. Тази извънредно скъпа информация направило допустимо прехвърлянето на 13 дивизии от Далечния изток в Москва, което я предпазило от завладяването на германците през октомври-декември 1941 година Ако един път гъските избавиха Рим, номерата на разузнавачите избавиха Москва.
Корените на мъдростта
Наборът от човешки кръвоносни съдове, прочут на биолозите, е доста сходен на корените на едно дърво, на мълниите или на обърнато голо дърво с четири огромни клона. Кодът на формуляра им е същият. И всички тези идентични основни модели в разнообразни обекти на природата по формулировка не могат да бъдат инцидентни, както имат вяра материалистите. Нодуларното писане на природата крие в себе си известна загадка на умно външно въздействие.
Човек, сходно на дърво, има два центъра на мозъка:
1. Човешкият мозък (ум, съзнание). Той може да взема решения и да ги прави оценка, в допълнение към ръководството на работата на всички свои вътрешни органи. Комуникацията с външния свят се реализира благодарение на пет сетива.
2. Вторият център на човешкия разум е неговото сърце (чувства, интуиция). Цялата кръвоносна система зарежда сърцето му с информация. При всяко придвижване на човек точките (възлите) на тази система трансформират позицията си в пространството и генерират промени в него.
Сърцето, приемайки ги, изпраща сигнали към съзнанието на човек с обсега на своите секрети усеща. Умът е в положение да се подчини на някои от импулсите на сърцето или да следва неговото държание, само че това не постоянно се случва. Центърът на мозъка на сърцето има своя лична памет за всевъзможни автоматизирани дейности (умения, качества, опит, овладяване). Всичко това е включено в концепцията за човешката душа и е корените на неговата мъдрост. Човешкият мозък (ум) се стреми към светлината, а душата – към тъмнината.
Пътят към бъдещето
Всяка страна в света има свои информационни пътища (пътища от всевъзможен тип). Повечето страни имат железници. Транспортните направления с право се назовават кръвоносната система на стопанската система. Изграждането им е обвързвано с волята, ползите и потребностите на хората в страната. Цялата железопътна мрежа е обект, който не е планиран за в бъдеще, като се изключи обособените ѝ сектори. В резултат на това се получава основна система от всички нейни линии, чиято обща форма преди този момент не се приемала. Ако погледнете картата на пътната мрежа на страната си, тя доста наподобява на гигантско дърво.
Кодът на разклонената линия, който следим в естествените обекти, неизбежно е работил върху груповия разум на хората. Строителите на тази мрежа през годините са основали нещо, което към този момент съществува под форма в природата. Възниква въпросът: какво външно въздействие е направлявало волята и съзнанието на хиляди хора при основаването на тази съответна форма на обекта, а не на някаква друга.
Процесът на такова възобновяване на развалени елементи от дървета участва в природата. Никой не може да анулира този годен код на формуляр. И тайната му се крие в областта на чужд разум. В бъдеще ще има доста подсилване на „ кореновата система на стоманеното дърво “ в Далечния изток и това ще усили потребния му рандеман. В бъдеще тя последователно и неизбежно ще възвърне своята „ корона “ в нужната външна форма. Но в никакъв случай няма да е същото, изключително в детайлите.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
