Стефан Марков влезе в алеята на класиците
Столичната изложба „ Стубел “ показва експозиция с 33 произведения на бургаския художник Стефан Марков - литографии, акварели, рисунки, акварел на ръчни хартии, маслени платна. Изложбата е отдадена на 80 години от рождението и 20 години от гибелта му. Кураторът доцент Ружа Маринска откри събитието в София. Марков е създател и на превъзходни илюстрации на " Кентърберийски разкази " и " Записки по българските въстания ". Днес те са класика, която демонстрира по какъв начин комбинацията от вътрешен глас, познания и умения, гений, познаване и респект към създателите и творбите им, към съответната ера и просвета, даже към бита и костюмите, са отразени в неповторими графики.
Именитият бургаски художник, прочут за приятелите си като Боеца, приключва компетентност " Графика " в Националната художествена академия през 1967 година. В началото това е и жанрът, в който се изявява най-силно - експериментирайки с технологии и илюстрации. След години обаче уголемява посоката си и самоуверено се гмурка в нови - и типичен, и пробни - неразучени територии на живописта, пастела, акварела и смесените техники, като даже самичък ръчно подготвя специфичната хартия, на която твори.
Работи като художник в списание „ Лик “ от основаването му през 1965-а до закриването му през 1992-а. През този интервал развива и демонстрира пред публиката влечението си към дизайна на книжното тяло. Стефан Марков прави изложения в " Ирида ", " Хитсучи " в Япония, в Овер-сюр-Оаз и " Норд ест " във Франция. Платната му са радвали публиката в многочислени страни по света, измежду които са Финландия, Съединени американски щати, Русия, Германия, Швейцария, Португалия, Австрия и други. Получава редица авторитетни награди от родни и непознати състезания – на името на Борис Ангелушев (1986), сребърни плакети от биеналето на графиката във Варна (1991 и 1997), почетни дипломи от " Ел Ферол " в Испания (1989 и 1991), премия на журито от биеналето на графиката в Маастрихт, Холандия (1993), специфична премия на журито от Международното триенале на графиката в Кайро (1997). Днес на негово име има учредена премия - плакет за млад график – „ Стефан Марков “, която се връчва от Съюза на българските художници на годишната галерия „ Малки графични форми “.
Определят Стефан Марков и като художник на антитезите - от тъгата и носталгията по опустошения традиционен и сантиментален свят - до детонацията на модерните нови времена. Морето е централна тематика за няколко серии произведения на създателя от края на 80-те и началото на 90-те години. От платната на бургаския художник, оставил морето в родния град и работещ в столицата, надничат риболовен лодки, самотни кейове, далечни острови, потънали кораби, талази и пясък и безброй морски жители. Тези картини се характеризират със мощен сантиментален акцент и изчистени линии, които описват истории - безмълвни и съзерцателни.
" Изборът на Стефан Марков – и това през днешния ден осъзнаваме с особена изясненост – беше заслужен, сподели Ружа Маринска на откриването на изложбата в изложба „ Стубел “. - Като актьор той отбрани своя персонален и нравствен периметър. Съумя да развие и потвърди дарбата си на роден художник, без да направи компромис с официозните, въпреки и влиятелни модели. Изкуството му звучеше все по този начин достоверно и излъчваше същата слънчевост, с която го познавахме. Иска ми се да имам вяра, че това изкуство ще остане в ценностната канара и на бъдещите генерации. "
Именитият бургаски художник, прочут за приятелите си като Боеца, приключва компетентност " Графика " в Националната художествена академия през 1967 година. В началото това е и жанрът, в който се изявява най-силно - експериментирайки с технологии и илюстрации. След години обаче уголемява посоката си и самоуверено се гмурка в нови - и типичен, и пробни - неразучени територии на живописта, пастела, акварела и смесените техники, като даже самичък ръчно подготвя специфичната хартия, на която твори.
Работи като художник в списание „ Лик “ от основаването му през 1965-а до закриването му през 1992-а. През този интервал развива и демонстрира пред публиката влечението си към дизайна на книжното тяло. Стефан Марков прави изложения в " Ирида ", " Хитсучи " в Япония, в Овер-сюр-Оаз и " Норд ест " във Франция. Платната му са радвали публиката в многочислени страни по света, измежду които са Финландия, Съединени американски щати, Русия, Германия, Швейцария, Португалия, Австрия и други. Получава редица авторитетни награди от родни и непознати състезания – на името на Борис Ангелушев (1986), сребърни плакети от биеналето на графиката във Варна (1991 и 1997), почетни дипломи от " Ел Ферол " в Испания (1989 и 1991), премия на журито от биеналето на графиката в Маастрихт, Холандия (1993), специфична премия на журито от Международното триенале на графиката в Кайро (1997). Днес на негово име има учредена премия - плакет за млад график – „ Стефан Марков “, която се връчва от Съюза на българските художници на годишната галерия „ Малки графични форми “.
Определят Стефан Марков и като художник на антитезите - от тъгата и носталгията по опустошения традиционен и сантиментален свят - до детонацията на модерните нови времена. Морето е централна тематика за няколко серии произведения на създателя от края на 80-те и началото на 90-те години. От платната на бургаския художник, оставил морето в родния град и работещ в столицата, надничат риболовен лодки, самотни кейове, далечни острови, потънали кораби, талази и пясък и безброй морски жители. Тези картини се характеризират със мощен сантиментален акцент и изчистени линии, които описват истории - безмълвни и съзерцателни.
" Изборът на Стефан Марков – и това през днешния ден осъзнаваме с особена изясненост – беше заслужен, сподели Ружа Маринска на откриването на изложбата в изложба „ Стубел “. - Като актьор той отбрани своя персонален и нравствен периметър. Съумя да развие и потвърди дарбата си на роден художник, без да направи компромис с официозните, въпреки и влиятелни модели. Изкуството му звучеше все по този начин достоверно и излъчваше същата слънчевост, с която го познавахме. Иска ми се да имам вяра, че това изкуство ще остане в ценностната канара и на бъдещите генерации. "
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ