Историята за Стивън Хокинг
Стивън Хокинг е един от най-светлите мозъци на актуалната просвета. Английският физик е професор по математика в Кеймбриджкия университет. Ученът е роден на 8 януари 1942 в Оксфорд, Англия. Основното му поле на изява са космологията и квантовата механика.
Той е именуван и Апостол на науката, поради изключителния му принос за разпространение на науката като цяло. Хокинг е прикрепен на инвалидна количка, заради тежкото си заболяване - амиотрофична латерална склероза.
Светлият разум обаче е потвърдил неведнъж и изрично, че физическото му увреждане не може никога да попречи на разнообразните действия, с които се занимава.
Като дете Хокинг мечтае да учи математика. Той е признат в Оксфорд, само че не по мечтаната компетентност, а с физика. Новото за него тогава поле за изява бързо се трансформира в главно и младият академик става един от най-младите членове на Английското Кралско общество (1971), Командор на ордена на Британската империя (1982) и притежател на други английски кралски оценки и награди за научноизследователска активност.
Като изцяло развъртян физик Хокинг работи главно в региона на космологията, квантовата механика и теорията на струните. Едва на 28 години той съумява да даде математическо доказателство, подкрепящо теорията на Големия гърмеж.
Други негови революционни открития и доказателства са изчислението на оптималното количество сила, което две черни дупки могат да отделят при конфликта си, доказателството, че една черна дупка не може да се раздели на две по-малки.
През 1974 той потвърждава, че черните дупки в действителност не са безусловно черни, а излъчват сила под формата на обикновени частици, до момента в който изчерпят силата си и избухнат. Явлението даже е известно като Лъчение на Хокинг. През 1983 години той дава математическо доказателство, че Вселената има краен размер.
На 21-годишна възраст лекарите слагат на Хокинг страшната диагноза, че е болен от амиотрофична латерална склероза. Той схваща идната си орис малко преди да се ожени за първи път. Медиците му оповестяват, че му остават най-вече две години живот. Хокинг оборва тезата им и потвърждава, че ще живее със същия жар, с който потвърждава многочислените си физични хипотези.
Ученът е измежду най-дълго живелите хора с това заболяване, познати на медицината. Той употребява познатия на всички през днешния ден машинален глас от 1985 година.
Той работи, движи се, приказва, написа публикации от инвалидната си количка, която се ръководи с единствения мускул, който може да движи - един от лицевите мускули на бузата, под окото. Движенията се разчитат от специфичен инфрачервен датчик, вграден в очилата му.
