За вярата като ценност разсъждаваха кандидат-студентите на приемния изпит по

За вярата като полезност разсъждаваха кандидат-студентите на приемния изпит по български език в ПУ „ Паисий Хилендарски “. Сетиха се за „ Вяра “ на Вапцаров, за Киану Рийвс в „ Матрицата “, за доверието в връзките и за вярата в околните хора. Почти не се сетиха, че сега се разисква дали предметът вяра да стане наложителен в учебно заведение, като се избира стратегия. Но всички излязоха с облекчението, че форматът е по-лесен от матурата и се надяват на по-високи резултати.

Изпитът ревизира езиковата просвета с три задания – в първата се поправят правописни неточности, във втората в даден текст се поправят пунктуационните неточности, а в трета се основава текст.

3-годишният наследник на Радка се хвърли в прегръдките на майка си, когато тя излезе от изпитната зала. Когато човек има религия, има тласък и опора – по този начин се живее по-лесно, написала дамата, която е учила и живяла в Англия. Там работила 3 години в детска градина, само че образованието й не се признава у нас. А фамилията се върнало в родината. Затова в този момент стартира да учи изначало.



На 45 години още една помощник-възпитателка кандидатства предучилищна педагогика  - с цел да стане учителка. Завършила е учебно заведение през 2000 година По мое време полезностите бяха с по-здрави устои, в този момент хората са се озлобили, сподели тя.

Според нея няма предумисъл в това, че тематика за вярата се дава сега, когато се дебатира дали религията да стане наложителен предмет в учебно заведение. Според кандидат-студентката е добре да се учи. Днес младежите са в клопката на телефоните и на експанзията. Ако ги вкарат в други добродетели, могат да погледнат и в друга посока, има вяра дамата.

Не й било належащо да се връща доста към учебното заведение, с цел да се яви на изпита. Има езикова просвета, поразгърнала отново разпоредбите, въобще не помислила за курсове или частни учители.

Ванеса Георгиева от Пазарджик разтълкувала тематиката в набожен аспект. Според нея вярващите са по-търпеливи и смирени. Ако нещо не стане, са склонни да кажат: „ Значи не е било за мен “. Хората без религия в сърцето са груби и упрекват другите. 

До момента Ванеса е учила счетоводство в пазарджишката ПГ по стопанска система и мениджмънт. Но индивидът ми е по-интересен от числата, споделя тя. Затова кандидатства логика на психиката.



Самата тя като дете е учила вяра в началното учебно заведение като избираме предмет. Помни разказите за Иисус, Дева Мария и светиите. Важно е човек да се замисля и да учи на това и идващите генерации, споделя Ванеса.

Яна Иванова от Сопот пък разчела тематиката в всемирен аспект – като вярата в някого, като поддръжка за непосредствен, като доверие в хората. И тя прави завой – от електронната търговия към педагогиката.

А Христиана е приключила това лято туризъм в гимназията, само че в този момент желае да учи логика на психиката. В есето си за вярата тя направила паралел с „ Матрицата “. " Там основният воин се съмняваше да не би  да бърка. Но сега, когато повярва в себе си, се пребори с неприятните ", изясни момичето. А другояче всеки схваща вярата по своя метод – за едни е религията, за други религия в ориста, за някои – религия в себе си. Във всички случаи обаче това дава опора. " Изборът е наш, той предлага позитиви и негативи. Ние избираме и би трябвало да сме подготвени за последствията ", споделя Кристиана.

Силвия от Панагюрище се опряла в есето си на стихотворението „ Вяра “ от Вапцаров. Досега е учила бизнесмениджмънт, само че желае да продължи с филология и маркетинг. С приятелките й Миглена и Йоана се явиха на приемния изпит в опит да изкарат по-висока записка, в сравнение с матурата. Изпитният формат не ги затруднил, само че ги изморил.

„ Много ги товарят. Толкова непотребни неща в образованието, толкоз непотребни входни и изходни равнища и изпити “, сподели обезпокоена майка в очакване на щерка си.