Тех гигантите и социалните мрежи доказано не могат да се саморегулират
Стивън Хил, някогашен програмен шеф в американския Център за хуманни технологии и създател на няколко книги за политически промени, в публикация за Project Syndicate
Ако показанията на някогашния анализатор на данни и продуктов управител във Фейсбук Франсиз Хауген пред американския Сенат ни демонстрираха нещо, то е, че тех фирмите не могат да бъдат оставени да се саморегулират. А и за какво би трябвало да имат такава привилегия? Основен принцип на модерната стопанска система е, че държавните управления диктуват изискванията, в които оперира бизнесът.
Фейсбук, Гугъл, Amazon и други софтуерни колоси бяха оставени да развият невиждани бизнес модели, основаващи се на наблюдение/следене, които включват непрестанно събиране на персонални данни (включително къде се намират във всеки момент) и операция на потребителите с хипертаргетирано наличие. Въпреки това, както свидетелства и Хауген, " съвсем никой отвън Фейсбук не знае какво се случва във Фейсбук ". И Комитет за Държавна сигурност (на СССР) щеше да им завиди.
Същевременно техкомпаниите извършват и потребни функционалности. Те сътвориха огромна част от обществената инфраструктура на цифровата епоха - търсачките, световните портали за вести и обществени мрежи, GPS-базирани приложения за навигация, онлайн търговски пазари, както и цифрови пазари на труда, платформи за стрийминг на музика, филми и лъчение онлайн.
За да може цифровите платформи да продължат с потребната си за обществото активност и да се минимизира тази, която нанася вреди, те би трябвало да аплайват пред държавните управления за " лицензи за цифрова работа ". За сходен ход има повече от задоволително преценденти: от магазините за хранителни артикули до атомните електроцентрали или фармацевтичните фабрики - обичайните бизнеси се нуждаят от най-различни лицензи и разрешителни преди да могат да стартират активността си. Най-малкото, с цел да се обезпечи сигурността на чиновниците, потребителите, околната среда и локалната общественост.
По същия метод, с цел да получат лиценз за цифрова работа, техкомпаниите ще би трябвало да извършват избрани условия. Първото би било да получават експлицитното позволение на потребителите преди да събират каквито и да е персонални данни, като употребяват система на интензивно единодушие за включване в събирането на данни вместо периодически отвод от автоматизираното събиране, който би трябвало да бъде подновяван.
Откакто софтуерните колоси развиха в началото бизнес моделите си, персоналните данни се трансфораха в същинския им източник на сигурни приходи. Те продават психографски профили на консуматори на рекламодатели и политически щабове, които по-късно ги таргетират с манипулативно наличие. Има и течове на данни. През 2014 година да вземем за пример политическата консултантска компания Cambridge Analytica извлича информация от профилите на над 87 млн. консуматори на Фейсбук, която употребява за изборна пропаганда. Пет години по-късно от Фейсбук изтекоха персоналните дани на 530 млн. консуматори.
Мениджърите на тех фирмите настояват, че заграбването на персонални им данни оказва помощ на потребителите, като им обезпечава персонализирани реклами, съобразени с самостоятелните им стремежи. Но какъв брой пъти би трябвало да забележим една и съща реклама за планинарски обувки, изключително откакто към този момент сме ги купили? Рисковете от бизнес модела на непрекъснато наблюдаване са доста повече от изгодите.
Дигиталните лицевзи може също да изискват от фирмите да обезпечат съгласуемост с " middleware " - външен програмен продукт, който да оказва помощ на потребителите да ръководят онлайн наличието си, да вземем за пример подобен, който блокира онлайн рекламите. Друг тип " middleware " е приложение за смарт телефони, което разрешава на потребителите да изключват или включват събирането на данни и следенето на местоположението им с един единствен бутон, когато сами си решат. Искате да повикате такси? Включете следенето на местоположението, тъй че водачът да знае къде да ви откри и по-късно го изключете - без повече следене и без непокътнати данни за транзакции. Ако тази функционалност, лимитирана версия на която към този момент съществува в операционната система на iPhone на Apple, стане широкоразпространена, тя може да преобърне модела " присвояване на данни за облага " на Фейсбук.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Политика 2 Градове 3 Коментари и разбори 1 Градове 2 Медиа и реклама 3 Политика 1 Коментари и разбори 2 Градове 3 Промишленост
Други типове middleware могат да се насочат против " тъмните модели " в дизайна на онлайн платформи: трикове за ангажираност като безкрайния скролинг, автоматизираното стартиране на видеа, попъпите и автоматизираните рекомендации, които държат потребителите залепени за екрана. Платформи като Фейсбук употребяват сходни " поведенчески тласъци ", с цел да са сигурни, че потребителите им ще видят колкото се може повече реклами - най-големият дял от приходите на Фейсбук, възлизащи на 86 милиарда $ годишно.
Системата на цифровите разрешителни може да адресира и монополния проблем с Big Tech. Фейсбук да вземем за пример със своите 2.8 милиарда консуматори, има WhatsApp (2 милиарда потребители) и Instagram (1.1 милиарда потребители). При все по-засилващия се напън за антитръстови дейности против компанията, трите платформи биха били колоси даже и поотделно.
Дигиталният лиценз може да помогне за намаляването на пазарния дял на водещите обществени мрежи като наложи строго предели на размера на аудиториите за основано от консуматори наличие. Критикът на обществените мрежи Тристан Харис предлага Фейсбук да изключва бутона си за шерване (ре-споделяне), откакто даден пост е бил прочетен на " два скока " от истинския си основател. Фейсбук знае, че този метод работи: компанията приложи версия на оферти способ по време на президентските избори през 2020 г.
Ако показанията на някогашния анализатор на данни и продуктов управител във Фейсбук Франсиз Хауген пред американския Сенат ни демонстрираха нещо, то е, че тех фирмите не могат да бъдат оставени да се саморегулират. А и за какво би трябвало да имат такава привилегия? Основен принцип на модерната стопанска система е, че държавните управления диктуват изискванията, в които оперира бизнесът.
Фейсбук, Гугъл, Amazon и други софтуерни колоси бяха оставени да развият невиждани бизнес модели, основаващи се на наблюдение/следене, които включват непрестанно събиране на персонални данни (включително къде се намират във всеки момент) и операция на потребителите с хипертаргетирано наличие. Въпреки това, както свидетелства и Хауген, " съвсем никой отвън Фейсбук не знае какво се случва във Фейсбук ". И Комитет за Държавна сигурност (на СССР) щеше да им завиди.
Същевременно техкомпаниите извършват и потребни функционалности. Те сътвориха огромна част от обществената инфраструктура на цифровата епоха - търсачките, световните портали за вести и обществени мрежи, GPS-базирани приложения за навигация, онлайн търговски пазари, както и цифрови пазари на труда, платформи за стрийминг на музика, филми и лъчение онлайн.
За да може цифровите платформи да продължат с потребната си за обществото активност и да се минимизира тази, която нанася вреди, те би трябвало да аплайват пред държавните управления за " лицензи за цифрова работа ". За сходен ход има повече от задоволително преценденти: от магазините за хранителни артикули до атомните електроцентрали или фармацевтичните фабрики - обичайните бизнеси се нуждаят от най-различни лицензи и разрешителни преди да могат да стартират активността си. Най-малкото, с цел да се обезпечи сигурността на чиновниците, потребителите, околната среда и локалната общественост.
По същия метод, с цел да получат лиценз за цифрова работа, техкомпаниите ще би трябвало да извършват избрани условия. Първото би било да получават експлицитното позволение на потребителите преди да събират каквито и да е персонални данни, като употребяват система на интензивно единодушие за включване в събирането на данни вместо периодически отвод от автоматизираното събиране, който би трябвало да бъде подновяван.
Откакто софтуерните колоси развиха в началото бизнес моделите си, персоналните данни се трансфораха в същинския им източник на сигурни приходи. Те продават психографски профили на консуматори на рекламодатели и политически щабове, които по-късно ги таргетират с манипулативно наличие. Има и течове на данни. През 2014 година да вземем за пример политическата консултантска компания Cambridge Analytica извлича информация от профилите на над 87 млн. консуматори на Фейсбук, която употребява за изборна пропаганда. Пет години по-късно от Фейсбук изтекоха персоналните дани на 530 млн. консуматори.
Мениджърите на тех фирмите настояват, че заграбването на персонални им данни оказва помощ на потребителите, като им обезпечава персонализирани реклами, съобразени с самостоятелните им стремежи. Но какъв брой пъти би трябвало да забележим една и съща реклама за планинарски обувки, изключително откакто към този момент сме ги купили? Рисковете от бизнес модела на непрекъснато наблюдаване са доста повече от изгодите.
Дигиталните лицевзи може също да изискват от фирмите да обезпечат съгласуемост с " middleware " - външен програмен продукт, който да оказва помощ на потребителите да ръководят онлайн наличието си, да вземем за пример подобен, който блокира онлайн рекламите. Друг тип " middleware " е приложение за смарт телефони, което разрешава на потребителите да изключват или включват събирането на данни и следенето на местоположението им с един единствен бутон, когато сами си решат. Искате да повикате такси? Включете следенето на местоположението, тъй че водачът да знае къде да ви откри и по-късно го изключете - без повече следене и без непокътнати данни за транзакции. Ако тази функционалност, лимитирана версия на която към този момент съществува в операционната система на iPhone на Apple, стане широкоразпространена, тя може да преобърне модела " присвояване на данни за облага " на Фейсбук.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Политика 2 Градове 3 Коментари и разбори 1 Градове 2 Медиа и реклама 3 Политика 1 Коментари и разбори 2 Градове 3 Промишленост
Други типове middleware могат да се насочат против " тъмните модели " в дизайна на онлайн платформи: трикове за ангажираност като безкрайния скролинг, автоматизираното стартиране на видеа, попъпите и автоматизираните рекомендации, които държат потребителите залепени за екрана. Платформи като Фейсбук употребяват сходни " поведенчески тласъци ", с цел да са сигурни, че потребителите им ще видят колкото се може повече реклами - най-големият дял от приходите на Фейсбук, възлизащи на 86 милиарда $ годишно.
Системата на цифровите разрешителни може да адресира и монополния проблем с Big Tech. Фейсбук да вземем за пример със своите 2.8 милиарда консуматори, има WhatsApp (2 милиарда потребители) и Instagram (1.1 милиарда потребители). При все по-засилващия се напън за антитръстови дейности против компанията, трите платформи биха били колоси даже и поотделно.
Дигиталният лиценз може да помогне за намаляването на пазарния дял на водещите обществени мрежи като наложи строго предели на размера на аудиториите за основано от консуматори наличие. Критикът на обществените мрежи Тристан Харис предлага Фейсбук да изключва бутона си за шерване (ре-споделяне), откакто даден пост е бил прочетен на " два скока " от истинския си основател. Фейсбук знае, че този метод работи: компанията приложи версия на оферти способ по време на президентските избори през 2020 г.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ