Враг пред портата на Европа
Старият континент още веднъж е подложен на миграционен напън - за трети път през последното десетилетие, след вълните от 2013-та и 2015-та година. Този път главната " гореща точка " е граничната зона сред Турция и Гърция при река Марица, въпреки да са засечени и обособени опити за секване на турско-българската граница. Струпването на мигранти (с дейното подпомагане на турските власти) пред " портата на Европа " нямаше по какъв начин да не докара до реакции на най-високо европейско равнище.
След събитията от последните дни, а като прибавим и предисторията на казуса, някак си към този момент неизбежно се постановат някои заключения. Аксиоми, които би трябвало крепко да се загнездят в съзнанието на всеки европейски водач, в случай че желаеме Европа да оцелее на мигрантското предизвикателство. Ето кои са те:
1. Европа не може и не би трябвало да трансферира на Турция отговорността за опазването на личните си външни граници.
Да се довериш на Ердоган, че постоянно ще удържа миграционните талази от Близкия изток и Африка, беше изначално тъпа концепция. Не тъй като турската страна няма потенциала да се оправи (даже напротив), а тъй като нейната външнополитическа теория съществено се разминава (меко казано) с европейския интерес. Неоосманизмът на Ердоган има потребност от отслабена Европа, с цел да ускори позициите си върху територии, които Турция счита, в случай че не за свои, то най-малкото за " сфера на свое въздействие " по исторически и ненапълно културни аргументи (османското наследство). Близко е до мозъка, че една масирана миграция ще отслаби Европа, и това го видяхме след предходните нашествия. Беше въпрос на време Ердоган да стартира да изнудва Европейски Съюз, че ще " пусне бежанци " - като начало, с цел да получи още пари, и в последна сметка да трансферира " горещия картоф " на европейска територия с всички произлизащи от това последици. Добрата вест е, че към този момент европейските водачи не считат да се поддадат на шантажа. Но по принцип, парите, които дадоха на Анкара, щеше да бъде по-добре да бъдат вложени за укрепване на южната граница на Европейски Съюз. Отвътре, като помощ за " граничните страни " (България, Гърция, Кипър, Малта, Италия, Испания, Португалия).
2. България беше права.
Беше права, когато още през 2014 година посредством своя външен министър Даниел Митов съобщи на срещата на НАТО в Уелс, че Европа би трябвало да пази своите външни граници. Беше права и в твърдия и праволинеен (дори с детайли на бруталност) метод, по който нейните гранични чиновници се разправяха (и очевидно не престават да се разправят) със хванати извършители на границата. Беше права да влага в гранични уреди и техника. Защото в последна сметка мигрантите започнаха да я заобикалят. Ужасените пришълци, които настояват, че са чували по какъв начин българските гранични служители на реда са " жестоки хора ", в действителност вършат най-хубавата реклама на страната ни от месеци насам. (Тук може би е мястото да припомня, че преди няколко години " Ал Джазира " излъчи документален филм за суровото отношение на българските гранични управляващи към хванатите мигранти. Още тогава се появиха догатки, че този филм е изработен с общителното подпомагане на нашите служби, тъкмо с такава цел - да наплаши евентуалните мигранти и да ги отблъсне от нашата граница.)
3. Солидарност да, само че не с " бежанците ", а с държавите-жертви на миграционен напън.
На всички е ясно, че голямото болшинство от струпалите се на граничния пункт " Пазаркуле " не са нито бежанци, нито от Сирия, а най-разнообразни в национално отношение стопански мигранти. Които, с редки изключения, нямат място на нашия континент. На Европа не й трябват натрапници, които да смучат обществените й системи, да постановат свои правила в прорез с локалните (нагледен образец са фрагментите, в които мигранти малтретираха деца, с цел да ги покажат разплакани пред журналистическите камери) и да изнасилват европейските дами. Тези навлеци не са проблем съответно на Гърция, България или Германия, те са общоевропейски проблем. И решението следва да бъде общо. Каквито податки към този момент има, откакто стана ясно, че Европейската комисия отпуска 700 милиона евро на Гърция за справяне с рецесията. В добавка, сили и техника на европейската гранична работа " Фронтекс " са на " огневата линия ".
4. " Нито крачка обратно, зад нас е Европа "
Перифразираният лозунг на българските Гранични войски. Въпросът от дълго време не е какво да вършим с нашествениците, когато навлязат на територията на Европейски Съюз. Въпросът е какво да създадем, с цел да не ги допуснем да навлязат въобще. И тук отговорът е: каквото е нужно. Засега гръцката полиция се оправя, без да си дава доста напън - гумени патрони, газ... Ако се наложи обаче, бранителите на европейските граници не трябва да се двоумят да употребяват даже и по-твърди ограничения - картечен обстрел, химически оръжия... Крайно време е да се (по)каже ясно и недвусмислено, че за Европейския съюз правата на неговите жители са по-важни от правата на хората от останалия свят. Или казано по-просто: по-добре един милион застреляни/обгазени/удавени мигранти, в сравнение с една изнасилена европейка.
5. Европейският метод на живот (каквото и да значи това) и масираната, безконтролна външна миграция са несъвместими.
В рамките на актуалната Европейска комисия двете понятия са събрани в един сектор, за което към този момент писах. Досега по този начин и не бе показана съответна аргументация - нито на това какво значи " европейски метод на живот ", нито на безумния напън да одобряваме мигранти. За сметка на това обаче събитията от последната седмица изрично обориха тезата, че мигрантите не заплашват европейския метод на живот, а опълчването им е рисково (такава теза поддържаха представители на съвсем целия политически набор в Европейския парламент все още, когато новият сектор бе обявен). Варварите, които поругаха черква на гръцкия остров Лесбос, демонстрираха, че те и Европа са несъвместими. И това би трябвало да е ясно на всекиго.
6. От " Амнести интернешънъл " да го...
След всичко, което нашествениците предизвикаха на приелите ги общества през последните няколко години, апелът на правозащитната организация, че София и Атина би трябвало да отворят границите си за бежанците, е висш цинизъм. Знаем какво се случи на Новогодишната нощ в Кьолн през 2016 година, знаем на какво наподобяват градовете, в които има засилено наличие на мигранти от Африка и Близкия изток, знаем по какъв начин в същите тези градове равнищата на сигурност спаднаха фрапантно... А това, че в Берлин многохилядна проява се разгласи срещу ограниченията, които гръцката полиция употребява на границата, не трябва да ни изненадва. В (западна) Европа се намират от ден на ден и повече малоумници, които повтарят самоубийствени за нашата цивилизация мантри и в последна сметка подкопават континента от вътрешната страна. Но това е тематика на различен материал.
Тези шест извода следва да се трансфорат във водещи правила в борбата на Европа против диваците, които щурмуват нейните земи. Отпорът би трябвало да е безапелационен и праволинеен. Ние, европейците, не трябва да разрешаваме да бъдем пречупени от някакви примитиви, които превъзхождаме цивилизационно.
Димитър Петров, news.bg
След събитията от последните дни, а като прибавим и предисторията на казуса, някак си към този момент неизбежно се постановат някои заключения. Аксиоми, които би трябвало крепко да се загнездят в съзнанието на всеки европейски водач, в случай че желаеме Европа да оцелее на мигрантското предизвикателство. Ето кои са те:
1. Европа не може и не би трябвало да трансферира на Турция отговорността за опазването на личните си външни граници.
Да се довериш на Ердоган, че постоянно ще удържа миграционните талази от Близкия изток и Африка, беше изначално тъпа концепция. Не тъй като турската страна няма потенциала да се оправи (даже напротив), а тъй като нейната външнополитическа теория съществено се разминава (меко казано) с европейския интерес. Неоосманизмът на Ердоган има потребност от отслабена Европа, с цел да ускори позициите си върху територии, които Турция счита, в случай че не за свои, то най-малкото за " сфера на свое въздействие " по исторически и ненапълно културни аргументи (османското наследство). Близко е до мозъка, че една масирана миграция ще отслаби Европа, и това го видяхме след предходните нашествия. Беше въпрос на време Ердоган да стартира да изнудва Европейски Съюз, че ще " пусне бежанци " - като начало, с цел да получи още пари, и в последна сметка да трансферира " горещия картоф " на европейска територия с всички произлизащи от това последици. Добрата вест е, че към този момент европейските водачи не считат да се поддадат на шантажа. Но по принцип, парите, които дадоха на Анкара, щеше да бъде по-добре да бъдат вложени за укрепване на южната граница на Европейски Съюз. Отвътре, като помощ за " граничните страни " (България, Гърция, Кипър, Малта, Италия, Испания, Португалия).
2. България беше права.
Беше права, когато още през 2014 година посредством своя външен министър Даниел Митов съобщи на срещата на НАТО в Уелс, че Европа би трябвало да пази своите външни граници. Беше права и в твърдия и праволинеен (дори с детайли на бруталност) метод, по който нейните гранични чиновници се разправяха (и очевидно не престават да се разправят) със хванати извършители на границата. Беше права да влага в гранични уреди и техника. Защото в последна сметка мигрантите започнаха да я заобикалят. Ужасените пришълци, които настояват, че са чували по какъв начин българските гранични служители на реда са " жестоки хора ", в действителност вършат най-хубавата реклама на страната ни от месеци насам. (Тук може би е мястото да припомня, че преди няколко години " Ал Джазира " излъчи документален филм за суровото отношение на българските гранични управляващи към хванатите мигранти. Още тогава се появиха догатки, че този филм е изработен с общителното подпомагане на нашите служби, тъкмо с такава цел - да наплаши евентуалните мигранти и да ги отблъсне от нашата граница.)
3. Солидарност да, само че не с " бежанците ", а с държавите-жертви на миграционен напън.
На всички е ясно, че голямото болшинство от струпалите се на граничния пункт " Пазаркуле " не са нито бежанци, нито от Сирия, а най-разнообразни в национално отношение стопански мигранти. Които, с редки изключения, нямат място на нашия континент. На Европа не й трябват натрапници, които да смучат обществените й системи, да постановат свои правила в прорез с локалните (нагледен образец са фрагментите, в които мигранти малтретираха деца, с цел да ги покажат разплакани пред журналистическите камери) и да изнасилват европейските дами. Тези навлеци не са проблем съответно на Гърция, България или Германия, те са общоевропейски проблем. И решението следва да бъде общо. Каквито податки към този момент има, откакто стана ясно, че Европейската комисия отпуска 700 милиона евро на Гърция за справяне с рецесията. В добавка, сили и техника на европейската гранична работа " Фронтекс " са на " огневата линия ".
4. " Нито крачка обратно, зад нас е Европа "
Перифразираният лозунг на българските Гранични войски. Въпросът от дълго време не е какво да вършим с нашествениците, когато навлязат на територията на Европейски Съюз. Въпросът е какво да създадем, с цел да не ги допуснем да навлязат въобще. И тук отговорът е: каквото е нужно. Засега гръцката полиция се оправя, без да си дава доста напън - гумени патрони, газ... Ако се наложи обаче, бранителите на европейските граници не трябва да се двоумят да употребяват даже и по-твърди ограничения - картечен обстрел, химически оръжия... Крайно време е да се (по)каже ясно и недвусмислено, че за Европейския съюз правата на неговите жители са по-важни от правата на хората от останалия свят. Или казано по-просто: по-добре един милион застреляни/обгазени/удавени мигранти, в сравнение с една изнасилена европейка.
5. Европейският метод на живот (каквото и да значи това) и масираната, безконтролна външна миграция са несъвместими.
В рамките на актуалната Европейска комисия двете понятия са събрани в един сектор, за което към този момент писах. Досега по този начин и не бе показана съответна аргументация - нито на това какво значи " европейски метод на живот ", нито на безумния напън да одобряваме мигранти. За сметка на това обаче събитията от последната седмица изрично обориха тезата, че мигрантите не заплашват европейския метод на живот, а опълчването им е рисково (такава теза поддържаха представители на съвсем целия политически набор в Европейския парламент все още, когато новият сектор бе обявен). Варварите, които поругаха черква на гръцкия остров Лесбос, демонстрираха, че те и Европа са несъвместими. И това би трябвало да е ясно на всекиго.
6. От " Амнести интернешънъл " да го...
След всичко, което нашествениците предизвикаха на приелите ги общества през последните няколко години, апелът на правозащитната организация, че София и Атина би трябвало да отворят границите си за бежанците, е висш цинизъм. Знаем какво се случи на Новогодишната нощ в Кьолн през 2016 година, знаем на какво наподобяват градовете, в които има засилено наличие на мигранти от Африка и Близкия изток, знаем по какъв начин в същите тези градове равнищата на сигурност спаднаха фрапантно... А това, че в Берлин многохилядна проява се разгласи срещу ограниченията, които гръцката полиция употребява на границата, не трябва да ни изненадва. В (западна) Европа се намират от ден на ден и повече малоумници, които повтарят самоубийствени за нашата цивилизация мантри и в последна сметка подкопават континента от вътрешната страна. Но това е тематика на различен материал.
Тези шест извода следва да се трансфорат във водещи правила в борбата на Европа против диваците, които щурмуват нейните земи. Отпорът би трябвало да е безапелационен и праволинеен. Ние, европейците, не трябва да разрешаваме да бъдем пречупени от някакви примитиви, които превъзхождаме цивилизационно.
Димитър Петров, news.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ