Сталинизъм
Сталинизмът е термин, който се употребява за метода на ръководство и политиката, водена от Йосиф Сталин, водач на Съюз на съветските социалистически републики сред 1929 и 1953 година Сталинизмът най-често се свързва с тирания, тоталитарно ръководство и гнет.
Сталинизмът не може да се причисли към фамилията на идеологиите, той не е еднакъв с марксизма или марксизма-ленинизма. Сталин, за разлика от Ленин, не е теоретик, а по-скоро ловък комуникатор. Той написва няколко книги на наличен и понятен за народа език, като твърди, че ползва концепциите на Маркс и Ленин в сходство с обществото и неговите потребности.
Основният принос на Сталин към теорията на комунизма може да бъде обрисувана по този начин. Той слага фокуса на ръководството си главно върху основаването на сполучливо комунистическо общество в границите на една страна – Съветския съюз. За разлика от марксизма, той не натъртва на потребността от международна гражданска война.
При него се развива и теорията и практиката на притискането и потискането на политическите съперници за да се унищожи конкуренцията.
Сталинизмът се характеризира с три съществени правилото или хрумвания, които стоят в основата му.
Култът към личността на Сталин
Снимка: boredpanda Сталин се утвърждава като единствен водач на Съветския съюз, елиминирайки всеки, който му се опълчва или подлага на критика. За задачата основава специфична полиция и разследваща организация, която да подсигурява, че никой няма да сложи властта му под въпрос.
През февруари 1956 година в своята Тайната тирада За култа на личността и нейните последствия, произнесена на закрита сесия на Двадесетия партиен конгрес на Комунистическата партия на Съветския съюз, Хрушчов упреква Сталин за този фетиш към личността и неговия режим за " нарушение на ленинските правила за правда ".
Непосредствените наследници на Сталин обаче не престават да следват главните правила, наложени от него като да вземем за пример политическият монопол на Комунистическата партия, планова стопанска система и загадка полиция, която е постоянно подготвена да пресече всевъзможен опит за друго мнение или рецензия.
Този модел на ръководство се постанова и в други страни с комунистически режими (Куба и Северна Корея).
Икономика
В Края на 20-те години на 20 век Сталин стартира вълна от радикални стопански промени, които съумяват да преустроят радикално индустриалния и селскостопанския живот на Съюз на съветските социалистически републики. Преди тези промени стопанската система в Съветския съюз е съвсем капиталистическа по своя темперамент – откритата от Ленин Нова икономическа политика. Нейната цел е била да възвърне съветската стопанска система на равнищата преди войните (Първа международна война и Отечествена война) и да обезпечи оцеляването на икономическата страна.
По това време Русия е много обратно в икономическо отношение и изостава от западните страни в доста връзки. Според Сталин и неговите доближени Новата икономическа политика освен компрометира комунистическите идеали, само че не дава приемливи стопански резултати или способства за основаването на плануваното социалистическо общество. За да се трансформира Русия в световна мощ, е било належащо да се усилят темповете на индустриализация.
Колективизация
Принудителната колективизация на селското стопанство има за цел да усили селскостопанската продукция посредством консолидиране на по-малки частни стопанства в огромни механизирани стопанства, слагане на селяните под директен политически надзор и повишение на успеваемостта на събирането на налози.
Колективизацията води до фрапантни обществени промени в мащаби, които не са следени от времето на премахването на крепостното право през 1861 година Така селяните са „ освободени “ от контрола върху земята и нейната продукция. Почти всичко, в това число земя, селскостопанска техника, добитък и резиденции, става благосъстоятелност на страната. Това неизбежно води и до фрапантен спад в виталния стандарт на доста селяни и провокира бурна реакция, туширана от Червената войска.
Направени са калкулации, че през първите години на колективизацията промишленото и селскостопанското произвеждане ще се покачат надлежно с 200% и 50%. На процедура обаче селскостопанската продукция спада. Сталин упреква селяните за този неочакван неуспех, защото те се съпротивляват на колективизацията и ги санкционира с екзекуция, изгнание или затвор в трудовите лагери на ГУЛАГ. Много историци настояват, че сривът в селското стопанство, породен от колективизацията, значително е бил причина за огромните гладове, покосили огромна част от популацията и съвсем обезлюдили Украйна.
***
Три години след гибелта на Сталин през 1953 година руските водачи, водени от Никита Хрушчов, осъдиха култа към Сталин и тероризма, осъществен от неговия режим. Те виждаха сталинизма като краткотрайно отклоняване в руското социалистическо развиване. Други обаче възприемаха интервала като брутална, само че нужна и неизбежна фаза на това развиване. За трети сталинизмът съставлява раздор с идеалите на революцията.
През 1989 година руският историк Рой Медведев пресмята, че към 20 милиона души са починали вследствие на трудовите лагери, насилствената колективизация, глада и изтезанията. Други 20 милиона са жертви на затвор, заточение и наложително пренасяне.
