Ръгай чушки в изборния буламач
Срещнах другар и го попитах „ Как си? ”, а той: „ С хартията съм добре. ” Не се учудих – тематиката по какъв начин и с какво да гласуваме взе да ни посещава от заран до вечер по мрежи и ефири – и не щеш ли взехме да се смахваме, да сънуваме бюлетини с крилца, стаички с черен креп и прочие кошмари.
Какво да се прави, братя и сестри, от ахчийницата Народно заседание (така през турско сме наричали готварницата) чакаме да ни нагости с значими закони за бюджетите, горивата, пенсиите, надбавките и прочие, само че тя нехае и прави напълно друго – тъпче ни с храни, вкиснати като ланска лютеница… Абе, напряко ни ръга в изборната манджа „ сиврийки изборджийки ”…
Не ми се щеше да се занимавам с този проблем, само че очевидно се постанова, тъй като той освен че прати в тъча основните ни житейски каузи, само че ги отсрочва най-безотговорно и незаконно.
Главният ахчия
Ще се заема да го показва – него и неговите предписания. Той е жена и се споделя Корнелия Нинова. Която боледува тежко от манията на първа държавна реформистка. И за която е необятно известно, че е основателят и вносителят на закона за връщане на хартиената бюлетина и за включването му в Изборния кодекс.
Мотивите й също се знаят и показват трогателната й по комунистически грижовност към нашите майки и татковци. Казва шеф-позитанката, че защото те се тормозят от машините, отхвърлят се да вървят до секциите и да си дават вота. Въпросното Ниново мнение е чудно-прекрасно, но е и чудно-неясно по какъв начин можа тя за един кратковременен интервал да му обърне хастара наобратно.
Разбира се, поданството разбра от раз какъв брой е неправа, само че няма с какво да я обори. Ето в тази част се заех да оказа помощ. Издирих Нинов монолог отпреди 2 години. Изправя се тя в Народното събрание като ранна Цола Драгойчева, че даже като Дража Вълчева, пловдивската Българска комунистическа партия шефка и любовна приятелка на Тато – и декларира: „ Машиннното гласоподаване бе признато през 2014 година
Сега сме 2020-та. Какво виждахме през тези 6 години? Подправени протоколи, носене на чували от депутати, недействителни бюлетини по всякакви аргументи, всички начини за подправяне на националния избор. Приемете нашето предложение за ЕДИНСТВЕНО И САМО МАШИННО ГЛАСУВАНЕ като гаранция за честността на изборите и НЕ ОТСТЪПВАЙТЕ НА ХАРТИЕНИТЕ БЮЛЕТИНИ ” (курсивът е мой – б.а.).
От занаятчия Гига
Случи се нещо необичайно – през последните дни в стройните позитански редици се възцари разноречие, че даже рецензия към председателката (ти да видиш!). Депутатът Ченчев бе от шепата спартанци, който призна в ефир, че концепцията за връщане на хартията е нелогична и че е неточност, заслужаваща опрощение.
Колегата му Свиленски бе по-обтекаем: „ Винаги сме били за смесеното гласоподаване ”. Ала това му изказване не сме го нийде чували – само че хайде да не придиряме толкоз на бесепарите, те постоянно се движат „ по два тротоара ”. Но къде е в последна сметка тяхната истина?
Не я намирам, само че се сещам за трънския майсторцу Гига с неговото „ Не тека – а тека! ”. Адвокат Хаджигенов им измисли два бъзика – „ Коалиция на железобетонните хартии ” и „ Правилата им са с твърдостта на малеби ”. Мая Манолова също досипа сол в раната: „ Българска социалистическа партия е проклятието на Изборния кодекс ”.
Не зная дали има друга страна да си ремонтира по този начин постоянно нормативната база. След 10 ноември бяха небрежно стъкмени маса закони, които трябваше аламинутно да махнат социализма.
Нататък обаче същите закони паднаха като бумеранг върху главите на законотворците и постановиха скоротечни, мъчителни, а и дилетантски ремонти. С Изборния кодекс нещата се оказаха още по-интересни. Веднъж признат, за него няма логичност да бъде променян – постоянен е той най-вече, не е процесуален, углавен или цивилен, с цел да изисква непрестанно възобновяване.
Обаче ядец! И той се подреди измежду „ аламинутите ”. Преброих всичките му „ репаратури ” – от основаването през 2014 година броят 25. Но – забележете – 12 са сторени единствено през последните 3 години. Което значи все по-форсирано натегачество и истерясване. Тези дни представител на ЦИК го обрисува като „ потрес, ступор и блицкриг ”.
Шест мита
Няма спор, изборната галиматия роди легенди, които съгласно мен са главно шест и които ще опитвам да демитологизирам.
Мит първи: „ Възрастните не схващат от машини ”. Грешка! И стрина Спасена от Ръгни колец, и баба Хатидже от Айгър дере си държат тутурутки във фустите, които децата са им ги купили и са им споделили да не се разделят с тях, та като им звънят от странство, на часа да подвигат. Освен това са се от дълго време бабите електронно изпедепцали – натискат копчетия по печки, перални, трансферират неуморно тв канали, че да наблюдават сериалите.
А наборите им от градовете са още по-печени – джуркат банкомати, заплащат с дебитни карти, и прочие Всичко това е обвързвано с надписи и цифри – по какъв начин с тях се оправят, пък с машините не? А буквичките в бюлетините са по-ситни от машинните… Няма какво повече – хайде да захвърлим мантрата, че „ машинната страх отхвърля възрастните от правото им на глас ”.
Мит втори – „ Машините да се съчетаят с бюлетини ”. Ако тръгнем на този вид, ще би трябвало да предлагаме всевъзможни екстри, каквито ни родят главите. От народен представител чух, че на „ среднощния експрес ” (17-часовото съвещание на правната комисия) били предлагани хрумвания „ съвсем 100 ”. Ами дано тогава ги допълня и с моя – гласуващите да бъдат посрещани с тромпети и кларнети, също с самун и сол от девойки в национални носии…
Реклама
Говори се също, че отводът от право на избор е нарушаване на човешките права. Но във всяка народна власт работят решенията, получили мнозинство; в тази ситуация машинното гласоподаване е с по-висок % утвърждение.
Мит трети – „ Не Мадуровки, а Американки ”. Това е концепция на Борисов. Казва че венецуелските машинки дефектират, вършат бъгове. Грешка! И децата към този момент знаят че в Брюксел се гласоподава със същите апарати.
Белгийската остаряла народна власт от дълго време би ги изхвърлила в случай че не вършеха работа. Колкото до американките – това е заглавичкване на Борисов, знаем го, че все пуска „ патици ” и мисирките незабавно ги обаждат в ефир. Освен това „ мадуровките ” ги поръча не снаха ми Гюргя, а таман той.
Мит четвърти – „ Бюлетините регистрират по-справедливо ”. Отново неточност! Според ексминистър Даниел Лорер, през 2019 година недействителните са били на брой 500 000, а съгласно политолога Смилов са 600 000. Какво да кажем за тези цифри?!
Ами че те значат една цяла нова парламентарна група! При машините такива разминавания са неуместни. Истината тук е следната – светът работи с хартия, тъй като там корпоративния и манипулирания избор е доведен до най-малко – там няма изборни „ деятели ” като Данко Хаирсъзина, няма тартори от мешерета и раздавачи на кебапчета.
Хората на Запад са по-почтени, бих споделил. Не си представям финландец да написа подправени протоколи, а германец да вади бюлетини от чували и да ги подменя.
Мит пети – „ Угроза от манипулиран програмен продукт ”. Изразът е на депутата Йордан Цонев от Движение за права и свободи. В събота сутринта по БНТ обстоятелствената до пристъп Десислава Атанасова донажежи въпросната заплаха, като взе да размахва флашка под носа на Георги Любенов, та най-после му писна и я сряза – стига към този момент!…
Тук също има неточност. Не виждам по какъв начин ще се получи флашките да се разнасят по следизборни доби в секрети офиси, да се смъкват на компютри, да се трансформират данните им макар криптираните кодове, най-после всичко да бъде изтрито и да се презареди. Ех, за какво нямаме от Видин до Малко Търново такива генийчета-хакерчета! За 2500 изборни секции би трябвало да намерим подобен брой. Ще би трябвало да си ги поръчаме от „ Майкрософт ”, само че и той няма толкоз.
Мит шести – „ Нова изборна система ”. Конкретно – композиция на гласуващи, сканиращи машини и принтери. Как ще стане тая работа у нас и против какви пари, това е въпросът? Дали ще можем в Родопските и Странджанските села да обзаведем секции с опциите на Кейп Канаверал? В Америка работят такива системи, само че знаем, че тя има и повечко пари. Трябвали също така и видеокамери да следят броенето.
Отново малоумия! Как обективът ще надниква в ръцете на пишещият член на комисията? Но добре, дано купим 10 000 камери, дано възложим на хиляда техници да ги инсталират и дано накрая да плеснем с ръце и се прегърнем, като единствените в света постигнали безспорна победа над изборните далавери.
Независими преброители?
Ето нещо, върху което си коства да се намерения. „ Демократична България ” предложи, в случай че въпреки всичко се наложи унифицираното или комбинираното гласоподаване, бюлетините да бъдат броени и регистрирани не от секционните комисии, които са изморени от целия ден пред урните и най-после естествено бъркат в преброяване и писане, а от други, свежи и самостоятелни – централизирани комисии.
Добре ще бъде националното ни посланичество да отсвири въпросните хартиени нелепици и да не допусне мухлясалото им възобновление. У нас стана „ безпощадно ясно ” (по израза на Александър Блок), че тъкмо бюлетините са първопричината за корпоративния и управлявания избор.
Новосъздадената инициативна група за връщане на хартията, инициирана от ГЕРБ – гледа в вероятност, към локалните избори през идната есен. Знае се, че многочислените негови кметове и общински дейци са желязната му армия. А до момента в който в дребните селища постовете се вземат решение с преимущество на няколко гласа, бюлетините там елементарно биват тъкмени.
Когато този брой на „ Уикенд ” излезе по будките, в Народното събрание може да се е случило първото четене на закона. Нататък следва второ, а да не се не помни и ветото на президента. То най-често не прави работа, само че е въпреки всичко лакмус – демонстрира здрав разсъдък и опозиция против реакцията.
Законите на Солон
Че в света има и други изборни системи, това се не помни. Вот електронен, избор пощенски – за нашите политици обаче те раждат смут и безумство. Не, уважаеми – това по никакъв начин не е безумство, а е просто бойкот. И шубелийско бягство от хорската воля у нас и по света.
Ограничаване на чужбинския избор, в допълнение отвращение и отвращение на колебаещите се да гласоподават. Да не пропусна хилядите стачкуващи, които се изправиха против налагането на хартията – видяхме ги, бяха все младежи, а и не бяха докарвани с рейсове. Умни са, провидяха какво ни грози демокрацията.
Трябва също така да се засрамим, че забравихме (не познаваме) античния опит. Монтескьо споделя: „ Ако се съмняваме в естественото качество на народа да разграничава и прави оценка, дано погледнем удивителните избори на атиняните и римляните! ”.
Точно по този начин – и нека се обърнем към великия атински законотворец Солон. Знаят ли политиците ни, че е махнал вота „ въздържал се ” като белег на дезертиране? Че е клеймил също така всеки бягащ от гласоподаване и атиняните са го последвали, замеряйки ги с камъни?
НАСКО МАНДАДЖИЕВ, особено за „ Уикенд ”
Какво да се прави, братя и сестри, от ахчийницата Народно заседание (така през турско сме наричали готварницата) чакаме да ни нагости с значими закони за бюджетите, горивата, пенсиите, надбавките и прочие, само че тя нехае и прави напълно друго – тъпче ни с храни, вкиснати като ланска лютеница… Абе, напряко ни ръга в изборната манджа „ сиврийки изборджийки ”…
Не ми се щеше да се занимавам с този проблем, само че очевидно се постанова, тъй като той освен че прати в тъча основните ни житейски каузи, само че ги отсрочва най-безотговорно и незаконно.
Главният ахчия
Ще се заема да го показва – него и неговите предписания. Той е жена и се споделя Корнелия Нинова. Която боледува тежко от манията на първа държавна реформистка. И за която е необятно известно, че е основателят и вносителят на закона за връщане на хартиената бюлетина и за включването му в Изборния кодекс.
Мотивите й също се знаят и показват трогателната й по комунистически грижовност към нашите майки и татковци. Казва шеф-позитанката, че защото те се тормозят от машините, отхвърлят се да вървят до секциите и да си дават вота. Въпросното Ниново мнение е чудно-прекрасно, но е и чудно-неясно по какъв начин можа тя за един кратковременен интервал да му обърне хастара наобратно.
Разбира се, поданството разбра от раз какъв брой е неправа, само че няма с какво да я обори. Ето в тази част се заех да оказа помощ. Издирих Нинов монолог отпреди 2 години. Изправя се тя в Народното събрание като ранна Цола Драгойчева, че даже като Дража Вълчева, пловдивската Българска комунистическа партия шефка и любовна приятелка на Тато – и декларира: „ Машиннното гласоподаване бе признато през 2014 година
Сега сме 2020-та. Какво виждахме през тези 6 години? Подправени протоколи, носене на чували от депутати, недействителни бюлетини по всякакви аргументи, всички начини за подправяне на националния избор. Приемете нашето предложение за ЕДИНСТВЕНО И САМО МАШИННО ГЛАСУВАНЕ като гаранция за честността на изборите и НЕ ОТСТЪПВАЙТЕ НА ХАРТИЕНИТЕ БЮЛЕТИНИ ” (курсивът е мой – б.а.).
От занаятчия Гига
Случи се нещо необичайно – през последните дни в стройните позитански редици се възцари разноречие, че даже рецензия към председателката (ти да видиш!). Депутатът Ченчев бе от шепата спартанци, който призна в ефир, че концепцията за връщане на хартията е нелогична и че е неточност, заслужаваща опрощение.
Колегата му Свиленски бе по-обтекаем: „ Винаги сме били за смесеното гласоподаване ”. Ала това му изказване не сме го нийде чували – само че хайде да не придиряме толкоз на бесепарите, те постоянно се движат „ по два тротоара ”. Но къде е в последна сметка тяхната истина?
Не я намирам, само че се сещам за трънския майсторцу Гига с неговото „ Не тека – а тека! ”. Адвокат Хаджигенов им измисли два бъзика – „ Коалиция на железобетонните хартии ” и „ Правилата им са с твърдостта на малеби ”. Мая Манолова също досипа сол в раната: „ Българска социалистическа партия е проклятието на Изборния кодекс ”.
Не зная дали има друга страна да си ремонтира по този начин постоянно нормативната база. След 10 ноември бяха небрежно стъкмени маса закони, които трябваше аламинутно да махнат социализма.
Нататък обаче същите закони паднаха като бумеранг върху главите на законотворците и постановиха скоротечни, мъчителни, а и дилетантски ремонти. С Изборния кодекс нещата се оказаха още по-интересни. Веднъж признат, за него няма логичност да бъде променян – постоянен е той най-вече, не е процесуален, углавен или цивилен, с цел да изисква непрестанно възобновяване.
Обаче ядец! И той се подреди измежду „ аламинутите ”. Преброих всичките му „ репаратури ” – от основаването през 2014 година броят 25. Но – забележете – 12 са сторени единствено през последните 3 години. Което значи все по-форсирано натегачество и истерясване. Тези дни представител на ЦИК го обрисува като „ потрес, ступор и блицкриг ”.
Шест мита
Няма спор, изборната галиматия роди легенди, които съгласно мен са главно шест и които ще опитвам да демитологизирам.
Мит първи: „ Възрастните не схващат от машини ”. Грешка! И стрина Спасена от Ръгни колец, и баба Хатидже от Айгър дере си държат тутурутки във фустите, които децата са им ги купили и са им споделили да не се разделят с тях, та като им звънят от странство, на часа да подвигат. Освен това са се от дълго време бабите електронно изпедепцали – натискат копчетия по печки, перални, трансферират неуморно тв канали, че да наблюдават сериалите.
А наборите им от градовете са още по-печени – джуркат банкомати, заплащат с дебитни карти, и прочие Всичко това е обвързвано с надписи и цифри – по какъв начин с тях се оправят, пък с машините не? А буквичките в бюлетините са по-ситни от машинните… Няма какво повече – хайде да захвърлим мантрата, че „ машинната страх отхвърля възрастните от правото им на глас ”.
Мит втори – „ Машините да се съчетаят с бюлетини ”. Ако тръгнем на този вид, ще би трябвало да предлагаме всевъзможни екстри, каквито ни родят главите. От народен представител чух, че на „ среднощния експрес ” (17-часовото съвещание на правната комисия) били предлагани хрумвания „ съвсем 100 ”. Ами дано тогава ги допълня и с моя – гласуващите да бъдат посрещани с тромпети и кларнети, също с самун и сол от девойки в национални носии…
Реклама
Говори се също, че отводът от право на избор е нарушаване на човешките права. Но във всяка народна власт работят решенията, получили мнозинство; в тази ситуация машинното гласоподаване е с по-висок % утвърждение.
Мит трети – „ Не Мадуровки, а Американки ”. Това е концепция на Борисов. Казва че венецуелските машинки дефектират, вършат бъгове. Грешка! И децата към този момент знаят че в Брюксел се гласоподава със същите апарати.
Белгийската остаряла народна власт от дълго време би ги изхвърлила в случай че не вършеха работа. Колкото до американките – това е заглавичкване на Борисов, знаем го, че все пуска „ патици ” и мисирките незабавно ги обаждат в ефир. Освен това „ мадуровките ” ги поръча не снаха ми Гюргя, а таман той.
Мит четвърти – „ Бюлетините регистрират по-справедливо ”. Отново неточност! Според ексминистър Даниел Лорер, през 2019 година недействителните са били на брой 500 000, а съгласно политолога Смилов са 600 000. Какво да кажем за тези цифри?!
Ами че те значат една цяла нова парламентарна група! При машините такива разминавания са неуместни. Истината тук е следната – светът работи с хартия, тъй като там корпоративния и манипулирания избор е доведен до най-малко – там няма изборни „ деятели ” като Данко Хаирсъзина, няма тартори от мешерета и раздавачи на кебапчета.
Хората на Запад са по-почтени, бих споделил. Не си представям финландец да написа подправени протоколи, а германец да вади бюлетини от чували и да ги подменя.
Мит пети – „ Угроза от манипулиран програмен продукт ”. Изразът е на депутата Йордан Цонев от Движение за права и свободи. В събота сутринта по БНТ обстоятелствената до пристъп Десислава Атанасова донажежи въпросната заплаха, като взе да размахва флашка под носа на Георги Любенов, та най-после му писна и я сряза – стига към този момент!…
Тук също има неточност. Не виждам по какъв начин ще се получи флашките да се разнасят по следизборни доби в секрети офиси, да се смъкват на компютри, да се трансформират данните им макар криптираните кодове, най-после всичко да бъде изтрито и да се презареди. Ех, за какво нямаме от Видин до Малко Търново такива генийчета-хакерчета! За 2500 изборни секции би трябвало да намерим подобен брой. Ще би трябвало да си ги поръчаме от „ Майкрософт ”, само че и той няма толкоз.
Мит шести – „ Нова изборна система ”. Конкретно – композиция на гласуващи, сканиращи машини и принтери. Как ще стане тая работа у нас и против какви пари, това е въпросът? Дали ще можем в Родопските и Странджанските села да обзаведем секции с опциите на Кейп Канаверал? В Америка работят такива системи, само че знаем, че тя има и повечко пари. Трябвали също така и видеокамери да следят броенето.
Отново малоумия! Как обективът ще надниква в ръцете на пишещият член на комисията? Но добре, дано купим 10 000 камери, дано възложим на хиляда техници да ги инсталират и дано накрая да плеснем с ръце и се прегърнем, като единствените в света постигнали безспорна победа над изборните далавери.
Независими преброители?
Ето нещо, върху което си коства да се намерения. „ Демократична България ” предложи, в случай че въпреки всичко се наложи унифицираното или комбинираното гласоподаване, бюлетините да бъдат броени и регистрирани не от секционните комисии, които са изморени от целия ден пред урните и най-после естествено бъркат в преброяване и писане, а от други, свежи и самостоятелни – централизирани комисии.
Добре ще бъде националното ни посланичество да отсвири въпросните хартиени нелепици и да не допусне мухлясалото им възобновление. У нас стана „ безпощадно ясно ” (по израза на Александър Блок), че тъкмо бюлетините са първопричината за корпоративния и управлявания избор.
Новосъздадената инициативна група за връщане на хартията, инициирана от ГЕРБ – гледа в вероятност, към локалните избори през идната есен. Знае се, че многочислените негови кметове и общински дейци са желязната му армия. А до момента в който в дребните селища постовете се вземат решение с преимущество на няколко гласа, бюлетините там елементарно биват тъкмени.
Когато този брой на „ Уикенд ” излезе по будките, в Народното събрание може да се е случило първото четене на закона. Нататък следва второ, а да не се не помни и ветото на президента. То най-често не прави работа, само че е въпреки всичко лакмус – демонстрира здрав разсъдък и опозиция против реакцията.
Законите на Солон
Че в света има и други изборни системи, това се не помни. Вот електронен, избор пощенски – за нашите политици обаче те раждат смут и безумство. Не, уважаеми – това по никакъв начин не е безумство, а е просто бойкот. И шубелийско бягство от хорската воля у нас и по света.
Ограничаване на чужбинския избор, в допълнение отвращение и отвращение на колебаещите се да гласоподават. Да не пропусна хилядите стачкуващи, които се изправиха против налагането на хартията – видяхме ги, бяха все младежи, а и не бяха докарвани с рейсове. Умни са, провидяха какво ни грози демокрацията.
Трябва също така да се засрамим, че забравихме (не познаваме) античния опит. Монтескьо споделя: „ Ако се съмняваме в естественото качество на народа да разграничава и прави оценка, дано погледнем удивителните избори на атиняните и римляните! ”.
Точно по този начин – и нека се обърнем към великия атински законотворец Солон. Знаят ли политиците ни, че е махнал вота „ въздържал се ” като белег на дезертиране? Че е клеймил също така всеки бягащ от гласоподаване и атиняните са го последвали, замеряйки ги с камъни?
НАСКО МАНДАДЖИЕВ, особено за „ Уикенд ”
Източник: narod.bg
КОМЕНТАРИ