Първата документирана еротика идва от 13-и век
Средновековието е от тези интервали на човешката история, където рицарите се борят за сърцето на принцеси, водят походи, провеждат се шампионати и като цяло се ползват още доста други силови дисциплини. Някъде там се появяват и по този начин наречените бартове, поети и други интелектуалци, водещи борба не с меч, а с перо. Имайки поради, че средностатистическият рицар е с доста невисок коефициент на просветеност, не би трябвало да го разглеждате като нищо повече от наедрял човек, подготвен да убива в името на повече земя и власт. Последното, което бихте могли да очаквате от рицар е основаването на текст с някаква стойност.
Тази работа е била аутсорсфана на всеки, който има задоволително разсъдък и опция да написа. А да не приказваме, че архивите за полова просвета са много слаби и не толкоз впечатляващи. Въпреки това ги има. Смитсонкият институт преглежда една сатирична работа, озаглавена „ Трънът на розата “ или „ Der Rosendorn “. Според разбор на въпросния текст, най-вероятно е бил писан някъде през 13-и век. Тема на този теоретичен труд е „ Дали мъжът харесва повече дамата като цяло или фокусът пада единствено върху нейната вулва “. Фрагментът от този текст, явно не е цялостен или приключен, е открит в манастира Мелк, Австралия.
Текстът е бил спретнат сред страниците на друга книга. Други две копия са открити в Дрезден и Карлсруе. Очевидно немското население се е вълнувало доста по-рано от половата гражданска война, в сравнение с подозираме. Поемата стартира с спор сред мъж и девица, а главният въпрос е дали вулвата е по-важна от естествената женска хубост. Кое в действителност харесва мъжът повече? Дебатът сред лирическите герои се пробва да разграничи половия орган от външната хубост на дамата.
Авторът е считал, че през 13-и век, дамата не може да бъде обсъждана като полов обект и нейната хубост е цялостна и приключена, без значение от половите органи. Според Кристин Гласнър от Академията на науките и института по Средновековни проучвания, човек не може да бъде разделян от своята половост и това се потвърждава тъкмо с тези редове. За страдание, целият текст не е цялостен, открити са единствено 60 реда.
С откриването на този книжовен труд, учените припомнят, че последният документиран подобен е от 1748-а година във френската история „ Le Chevalier Qui Faisot Parler Les Cons Et Les Culs “. Няма да използваме точния превод, а единствено ще намекнем, че става въпрос за рицар, който предиздвикал вулвите и седалищните елементи да приказват. Литературният бодил в този случай изпреварва всички и потвърждава, че сексът е бил тематика доста по-рано. Единственият проблем е, че няма задоволително непокътнати архиви.
