Сред най-потърпевшите от пандемията и мерките за борба с нея

Сред най-потърпевшите от пандемията и ограниченията за битка с нея се оказаха глухонемите
(снимка: CC0 Public Domain)

След като прекарала пет дни в болница за психологично здраве през октомври, Куин Уест е останала с възприятието, че не е постигнала нищо с престоя си там. Прекарала е по-голямата част от времето си в стаята си. Груповата терапия ѝ наподобява безсмислена, тъй като като ням човек не е могла да взе участие пълноценно в диалозите. Глухонемите поддържат връзка с болничния личен състав най-вече посредством писане и четене. Многократно са молили за преводач за американски жестомимичен език, само че всякога им е отказвано – поради рестриктивните мерки от COVID-19.

Въпреки че Уест може да употребява отдалечена видеоинтерпретация, става известно, че да се разчита на този метод не всеки път е комфортно, а от време на време е и невероятно. „ [Трудно е], когато в стаята качеството на звука е неприятно, преводачът непрекъснато прекъсва връзката си или неговият iPad не постоянно улавя всичко, което се случва в стаята ”, споделя Уест, представена от. Всяко друго включване значи и нов преводач. А това постанова нуждата глухонемите да се приспособяват към друг жанр на проявление на знаците всякога, което единствено усилва напрежението.

Ако има две или три групи хора, които са най-потърпевши от пандемията и ограниченията за битка с нея, една от тях са глухонемите. Хората с повреден слух обичайно разчитат на „ четене на устните ”, с цел да се схващат с близките. Задължителното носене на маски спусна непреодолими бариери пред глухите хора.

Когато са в болница, без компаньон, те са лишени от способи за връзка с лекарите и личния състав. В своята работа, в институциите – достъпът до жизненоважни услуги за тях се оказа отсечен. И на инат на софтуерния прогрес на света, белязан от „ огромни данни ” и „ неестествен разсъдък ”, за глухонемите по този начин и няма надеждна технология за другарство в настоящата обстановка. А в този момент те имат най-голяма потребност от такива технологии.

Изолацията е двойна за глухите хора

„ Научих се постоянно да внимавам, когато става дума за досегаемост. Често пъти тя е дефектна или достъпът не е задоволително добър ”, споделя Уест. Дистанцирането е мъчно за съвсем всички, само че изолацията е изключително тежка за глухите хора, защото за тях се мисли най-най-накрая.

Маските са преграда, която глухонемите няма по какъв начин да преодолеят. „ Преди бих разчитала на четене на устните и остатъчен слух, с цел да поддържам връзка с всички – от касиерите в магазина до банковите каси до зъболекаря и други ”, споделя Беатрис Бахледа, инструктор по йога за глухи. „ Сега хората са с маски и от време на време даже не съзнавам, че някой ми приказва. А това може да докара до много неуместни положения ”.

След като приехме маските за норма се оказа, че даже хора, които не са осъзнавали, че имат проблем със слуха, в този момент виждат, че им е мъчно да схванат речта на близките. След началото на пандемията УНГ експертите видяха внезапно повишаване на пациентите, идващи с проблеми по отношение на слуха си. Хората, които към този момент си имат слухови апарати, по-трудно схващат речта, споделя Катрин Палмър, някогашен президент на Американската академия по аудиология. Хората с лека загуба на слуха, които преди този момент не са употребявали слухови апарати, внезапно откриха, че не могат да схванат речта без някаква форма на помощ.
още по тематиката
„ Маските основават две бариери за хората с друга степен на загуба на слуха ”, споделя Палмър. Първо, понижават образните сигнали – придвижването на устата, изражението на лицето – фактори, които поддържат връзката за хора с понижен слух. Второ, маските понижават и предаването на избрани честоти на звука, които придават изясненост на речта. Дори човек с добър слух вижда, че говоренето през маска е като екот.

Имаше и опити за създаване на маски с транспарантно прозорче начело, с цел да се улесни връзката за хората, които зависят от четенето на устата и мимиката. Но те не се употребяват всеобщо. Освен това „ слабостта им е, че това не е нещо, което глухият човек може да си носи, с цел да схваща по-добре близките – работата е, че близките би трябвало да носят такива маски ”, споделя Джена Бийком, писателка с повреден слух.

Освен това самите материали, от които се създават транспарантните прозорчета на маските, потискат звука – доста повече от плата. А това прави мъчно общуването за хората, които употребяват както остатъчен слух, по този начин и зрителни сигнали за схващане на речта. Потискащият резултат е проблем и за хората, които нямат загуба на слуха, само че имат проблем с обработката на речта – като да вземем за пример много хора с аутизъм.

Технологиите постепенно наваксват

Въпреки че някои проблеми с достъпността са сложни за решение, при работата с глухонеми решението най-често се свежда до липса на предпочитание за потребление на съществуващите технологии като видео-надписи и услуги за превод в действително време. „ С течение на времето виждам, че технологиите постепенно наваксват ”, споделя Бахледа. „ Иска ми се да можем да напреднем малко по-бързо, тъй като към момента има доста пропуски и от време на време това е по-скоро обвързвано с настройките, а не със самата технология ”.

Разпространението на виртуални събития и работата от разстояние наподобява улесни някои неща за глухите, само че към момента има доста провокации. В онлайн средата, споделя Бахледа, глухият човек може да получи „ някакво сходство на достъп ”, само че този достъп постоянно е спънат от автоматизираните модули за генериране на надписи. „ Да помолиш някой да обезпечи жестомимичен преводач е съвсем постоянно сложна борба ”, споделя тя. Толкова постоянно е чувала отвод, че към този момент рядко пита.

„ Толкова доста неща са основани на видео, а толкоз малко от това, което е основано на видео, е действително налично ”, споделя Бийком. Тя е разочарована от многото виртуални събития, които или нямат надписи, или употребяват неточни стратегии за автоматизирани надписи.

Крайният резултат от всичко това – наложителното носене на маски от всички, виртуалните диалози и неналичието на съответен „ превод ” – е, че доста глухи хора откриват, че пандемията се отразява съществено на психологичното им здраве. „ Животът е доста по-изолиращ ”, споделя Уест.