Всички, които страдат и умират за своите истини, са едно с Бога и човечеството ♥ Иво АНДРИЧ
Сръбският публицист Иво Андрич (1892-1975) получава Нобеловата премия за 1961 „ за епическата мощ, с която наблюдава тематиките и рисува човешките ориси от историята на своята страна ”. След Първата международна война Иво Андрич учи философия и лингвистика в университетите в Загреб, Виена, Краков и Грац, където през 1923 година пази докторската си дисертация. Най-значимите му творби са: „ Ex Ponto ”, „ Мостът на Дрина ”, „ Травнишка хроника ” и „ Прокълнатият двор ”. Дълги години Андрич живее като посланик в Рим, Мадрид, Женева и Берлин.
(Ivo Andric, 1961, photo by Stevan Kragujevic)
1. В своята автобиографична изповед „ Ex Ponto ” Иво Андрич написа: „ Живейте и се борете, както най-добре умеете, молете се на Бога и обичайте цялата природа, но най-вече обич, внимание и състрадание оставете за хората, за своите клети братя, чийто живот е краткотраен вързоп светлина сред две безкрайности. Обичайте хората, помагайте им постоянно и постоянно им съчувствайте, тъй като всички хора са ни нужни. ” (АНДРИЧ 1992, 37).
2. „ Хвала Ти, Боже, за тъгата на деня и спокойствието на нощта, за късия живот и огромната загадъчна смърт; дано са благословени решенията Твои, съгласно които идваме на тоя свят и си отиваме от него, откакто сме се нарадвали и намъчили. Огромни и неразбираеми са проектите Твои и ясно е, че ние не можем да забележим ни посоката им, ни задачата им и би трябвало смирено да ги приемем; само че мъчно е да бъдеш човек, Господи. ” (АНДРИЧ 1992, 94).
3. „ Всички, които страдат и умират за своите истини, са едно с Бога и човечеството, и са наследници на вечността, съществуваща единствено за вярващите и страдащите; те са главният камък на бъдещата постройка на новото човечество, която след всички страдания и заблуди въпреки всичко ще се реализира като Божия мисъл на земята. ” (АНДРИЧ 1992, 71).
4. „ Не ни удряй прекомерно доста, Господи, и не ни слагай товар, който не е по силите ни, с цел да не помръкне в нас Твоето зарево и да не станем пленници на злото. ” (АНДРИЧ 1992, 30).
5. „ О, Боже, Ти, който знаеш всичко, няма за какво да укривам, че от време на време се обръщам към Тебе с нечистия земен език. Казвам: О, Боже, за какво си ми дал сърце, което непрестанно ме тегли към далечината и прелестта на непознати земи? Защо си отредил по този начин, че моето благополучие да е постоянно там, където мен ме няма? За какво ми е тази мъчителна заложба: да обичам разкоша, насладата и смяната? За какво е безконечният огън на неспокойното ми сърце? За какво са възторзите, за които човек се разкайва и отмъщава? О, Боже, защо е цялата тъга на постоянно жадния и постоянно будния аз? ” (АНДРИЧ 1992, 52).
* От антологията „ 50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога ”, съставител Тихомир Димитров, Рекламно-издателска организация “Спектра ”, Варна
Снимки: Ivo Andric, 1961, photo by Stevan Kragujevic - bg.wikipedia.org
