В Босна и Херцеговина не изключиха веротността за референдум за независимост на Република Сръбска
" Сръбският член на груповото президентство на Босна и Херцеговина Милорад Додик съобщи през днешния ден, че никой не пита Босна и Херцеговина дали ще признае или не референдумите в елементи от Украйна ", това заяви белградският вестник " Политика ”, представен от Българска телеграфна агенция.
Коментирайки изказването на сегашния ръководител на груповото тричленно президентство на Босна и Херцеговина Шефик Джаферович, че страната няма да признае референдумите в елементи от Украйна, Додик сподели, че това е въпрос, който стои пред цялото президентство на Босна и Херцеговина. " Джаферович може да приказва каквото си желае. Смятаме, че Босна и Херцеговина няма да вземе решение по този въпрос. Босна и Херцеговина никой не я пита дали ще ги признае или не. Мисля, че всеки има право на подобен вид референдум “, сподели той.
Додик уточни, че в случай че Западът е " посял неустановеност ", като е признал независимостта на Косово " въз основа на решението на Народното събрание или на една група хора ", тогава за какво независимостта да не може да бъде приета въз основата на референдум. " Формално и юридически президенството на Босна и Херцеговина няма да има опция да отхвърли тези съветските референдуми в Украйна най-малко през идващия месец и няколко дни, до момента в който пристигна новото председателство, а и нямам доверие, че ще е ново. Ще употребявам всевъзможен тип несъгласие, тъй като считам, че Босна и Херцеговина няма нищо общо с това “, сподели още той.
Босненският сръбски водач също по този начин оцени, че Джаферович се опасява от референдум за независимостта на Република Сръбска, който, както съобщи, " виси над главата му ".
Референдумите за присъединение към Русия се организираха от 23 до 27 септември в Донецка и Луганска области, както и Херсонска област и елементи от Запорожка област, които са под контрола на съветските сили. Властите настояват, че съвсем 100 % от гласоподавателите са подкрепили присъединението на тези области към Русия, а наблюдаващи от Република Сръбска са били измежду наблюдаващите на референдумите.
Съгласно съглашението, подписано в американския град Дейтън през 1995 година, Босна и Херцеговина е разграничена на две огромни самостоятелни елементи – Мюсюлманско-хърватска федерация, ситуирана върху 51 процента от територията на остарялата и Република Сръбска (заемаща 49 на 100 от територията). Всяка една от тях има лични парламенти и държавни управления.
Босна и Херцеговина се ръководи от президентство, чиито ръководители се сменят на ротационен принцип на осем месеца. Във висшия орган на властта са показани трите най-големи етнически общности в страната (на босненските мюсюлмани - Джаферович, сърбите – Додик и хървати - Желко Комшич).
На 2 октомври балканската страна ще избира президенти. Мюсюлманите, сърбите и хърватите ще гласоподават за собствен представител в груповото президентство. Гражданите на Босна и Херцеговина ще гласоподават и за държавен и локални парламенти.
Коментирайки изказването на сегашния ръководител на груповото тричленно президентство на Босна и Херцеговина Шефик Джаферович, че страната няма да признае референдумите в елементи от Украйна, Додик сподели, че това е въпрос, който стои пред цялото президентство на Босна и Херцеговина. " Джаферович може да приказва каквото си желае. Смятаме, че Босна и Херцеговина няма да вземе решение по този въпрос. Босна и Херцеговина никой не я пита дали ще ги признае или не. Мисля, че всеки има право на подобен вид референдум “, сподели той.
Додик уточни, че в случай че Западът е " посял неустановеност ", като е признал независимостта на Косово " въз основа на решението на Народното събрание или на една група хора ", тогава за какво независимостта да не може да бъде приета въз основата на референдум. " Формално и юридически президенството на Босна и Херцеговина няма да има опция да отхвърли тези съветските референдуми в Украйна най-малко през идващия месец и няколко дни, до момента в който пристигна новото председателство, а и нямам доверие, че ще е ново. Ще употребявам всевъзможен тип несъгласие, тъй като считам, че Босна и Херцеговина няма нищо общо с това “, сподели още той.
Босненският сръбски водач също по този начин оцени, че Джаферович се опасява от референдум за независимостта на Република Сръбска, който, както съобщи, " виси над главата му ".
Референдумите за присъединение към Русия се организираха от 23 до 27 септември в Донецка и Луганска области, както и Херсонска област и елементи от Запорожка област, които са под контрола на съветските сили. Властите настояват, че съвсем 100 % от гласоподавателите са подкрепили присъединението на тези области към Русия, а наблюдаващи от Република Сръбска са били измежду наблюдаващите на референдумите.
Съгласно съглашението, подписано в американския град Дейтън през 1995 година, Босна и Херцеговина е разграничена на две огромни самостоятелни елементи – Мюсюлманско-хърватска федерация, ситуирана върху 51 процента от територията на остарялата и Република Сръбска (заемаща 49 на 100 от територията). Всяка една от тях има лични парламенти и държавни управления.
Босна и Херцеговина се ръководи от президентство, чиито ръководители се сменят на ротационен принцип на осем месеца. Във висшия орган на властта са показани трите най-големи етнически общности в страната (на босненските мюсюлмани - Джаферович, сърбите – Додик и хървати - Желко Комшич).
На 2 октомври балканската страна ще избира президенти. Мюсюлманите, сърбите и хърватите ще гласоподават за собствен представител в груповото президентство. Гражданите на Босна и Херцеговина ще гласоподават и за държавен и локални парламенти.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ