Изпитание за екологията. Нова опасност за Тихия океан
Според нови изследвания голямата територия на дъното на Тихия океан сред Хавай и Мексико живеят милиарди не толкоз познати типове, само че много по-многобройни и еволюирали в развиването си, в сравнение с се смяташе до момента. Изследователи сигнализираха какъв брой нежни са тези организми в реалност и по какъв начин извличането на минерали от морското дъно може да се окаже пагубно за тях.
Миннодобивните компании се интересуват в най-голяма степен от безкрайната дълбинна простор на зоната Кларион- Клипертон поради благосъстоянието от конкреции (твърда компактна маса, формирана от утаяването на минерален цимент в пространствата сред частиците, която се намира в седиментна канара или почва - бел. ред.), разпръснати на океанското дъно. Те съдържат минерали, които са от извънредно значение за производството на акумулатори и други технологии, нужни за енергийния преход.
-->
В предишното тези площи, ситуирани на дълбочина над 3000 метра, докъдето не доближават слънчеви лъчи, се възприемаха като подводна пустиня, само че все по-големият интерес към добива на потребни изкопаеми, накара откривателите да проучат биоразнообразието им. Това се случи най-много през последните 10 години с помощта на научни задачи, финансирани от частни компании, осведоми Агенция Франс Прес.
Нужен е незабавен мораториум
С течение на времето научните откриватели откриват от ден на ден нови типове в дълбините на океаните, като измежду тях има забележителен брой червеи, ракообразни и мекотели.
След тези открития са зародили опасенията за последствията от голям брой промишлени планове. На 21 юли Международният орган по морското дъно показа пътна карта за приемането през 2025 година на нови правила, които да регламентират подводния рандеман, разочаровайки организациите, които упорстват за незабавен мораториум.
Огромните площи на дълбочина над 3000 метра към момента не престават да са незадоволително изследвани от хората. Според биолога Ерик Саймън-Ледо, управлявал изследване, оповестено на 24 юли в списание " Природна екология и еволюция ", тези обширни зони са " последната граница ". Проучването е картографирало разпределението на обособените типове в Кларион-Клепиртон, което е много по-сложно от упованията.
" С всяко гмуркане вършим нови открития ", споделя Саймън-Ледо от Националния океанографски център във Англия.
За екологичните асоциации това биоразнообразие е съкровището на огромните океански дълбини и сега то е застрашено от минните изследвания.
Самите конкреции обезпечават уникален хабитат за не толкоз постоянно срещани жители на морската фауна, което може да бъде обяснено с епохата на образуване на районa и невероятния му мащаб. Регионът е с големи размери, твърди Ейдриън Глоувър от Британския природонаучен музей, който е съавтор на изследването на Саймън-Ледо и на първия лист на типовете в района, оповестен от " Кърънт байолъджи ".
Според разказа повече от 90 на 100 от близо 5000 типа са новооткрити. Смята се, че разнообразието на тези типове към този момент надвишава това в Индийския океан, изяснява Глоувър. Според него са нужни дълги проучвания за да бъдат открити два екземпляра от същия тип. Благодарение на по-модерните модерни подводни роботи научните служащи са открили, че коралите и офиурите, които наподобяват на морските звезди, се срещат доста постоянно в западните региони на Кларион-Клепиртон, само че на практика отсъстват в по-дълбоките сектори, където се срещат мекотели като морски краставици, гъби и анемони. Според Саймън-Ледо всяко бъдещо регламентиране на добива на минерали би трябвало да взима поради това " по-комплексно разпространяване, което надвишава визиите ни ".
Отлаганията на конкреции са се формирали евентуално в течение на милиони години. Зоната е " бедна на хранителни субстанции ", тъй че дребното мъртви организми, които падат на дъното, се сместват с тинята там. Според Глоувър някои елементи на Кларион-Клепиртон, прибавят единствено един сантиметър седименти на всеки 1000 години. За разлика от протичащото се в Северно море, чието формиране датира от 20 000 години по време на последната ледникова ера, до момента в който Кларион-Клепиртон е на " десетки милиони години ".
Малко евентуално е околната среда, която се трансформира от изследванията за минерали, да се възстанови в човешкия времеви мащаб. " Тази екосистема ще остане нарушена с епохи, даже с хилядолетия ", изяснява Майкъл Нортън, член на Научния съвещателен съвет на европейските академии (Easac). " Трудно е да се преструваме, че това не носи вреди ", заключава той, написа БТА
Миннодобивните компании се интересуват в най-голяма степен от безкрайната дълбинна простор на зоната Кларион- Клипертон поради благосъстоянието от конкреции (твърда компактна маса, формирана от утаяването на минерален цимент в пространствата сред частиците, която се намира в седиментна канара или почва - бел. ред.), разпръснати на океанското дъно. Те съдържат минерали, които са от извънредно значение за производството на акумулатори и други технологии, нужни за енергийния преход.
-->
В предишното тези площи, ситуирани на дълбочина над 3000 метра, докъдето не доближават слънчеви лъчи, се възприемаха като подводна пустиня, само че все по-големият интерес към добива на потребни изкопаеми, накара откривателите да проучат биоразнообразието им. Това се случи най-много през последните 10 години с помощта на научни задачи, финансирани от частни компании, осведоми Агенция Франс Прес.
Нужен е незабавен мораториум
С течение на времето научните откриватели откриват от ден на ден нови типове в дълбините на океаните, като измежду тях има забележителен брой червеи, ракообразни и мекотели.
След тези открития са зародили опасенията за последствията от голям брой промишлени планове. На 21 юли Международният орган по морското дъно показа пътна карта за приемането през 2025 година на нови правила, които да регламентират подводния рандеман, разочаровайки организациите, които упорстват за незабавен мораториум.
Огромните площи на дълбочина над 3000 метра към момента не престават да са незадоволително изследвани от хората. Според биолога Ерик Саймън-Ледо, управлявал изследване, оповестено на 24 юли в списание " Природна екология и еволюция ", тези обширни зони са " последната граница ". Проучването е картографирало разпределението на обособените типове в Кларион-Клепиртон, което е много по-сложно от упованията.
" С всяко гмуркане вършим нови открития ", споделя Саймън-Ледо от Националния океанографски център във Англия.
За екологичните асоциации това биоразнообразие е съкровището на огромните океански дълбини и сега то е застрашено от минните изследвания.
Самите конкреции обезпечават уникален хабитат за не толкоз постоянно срещани жители на морската фауна, което може да бъде обяснено с епохата на образуване на районa и невероятния му мащаб. Регионът е с големи размери, твърди Ейдриън Глоувър от Британския природонаучен музей, който е съавтор на изследването на Саймън-Ледо и на първия лист на типовете в района, оповестен от " Кърънт байолъджи ".
Според разказа повече от 90 на 100 от близо 5000 типа са новооткрити. Смята се, че разнообразието на тези типове към този момент надвишава това в Индийския океан, изяснява Глоувър. Според него са нужни дълги проучвания за да бъдат открити два екземпляра от същия тип. Благодарение на по-модерните модерни подводни роботи научните служащи са открили, че коралите и офиурите, които наподобяват на морските звезди, се срещат доста постоянно в западните региони на Кларион-Клепиртон, само че на практика отсъстват в по-дълбоките сектори, където се срещат мекотели като морски краставици, гъби и анемони. Според Саймън-Ледо всяко бъдещо регламентиране на добива на минерали би трябвало да взима поради това " по-комплексно разпространяване, което надвишава визиите ни ".
Отлаганията на конкреции са се формирали евентуално в течение на милиони години. Зоната е " бедна на хранителни субстанции ", тъй че дребното мъртви организми, които падат на дъното, се сместват с тинята там. Според Глоувър някои елементи на Кларион-Клепиртон, прибавят единствено един сантиметър седименти на всеки 1000 години. За разлика от протичащото се в Северно море, чието формиране датира от 20 000 години по време на последната ледникова ера, до момента в който Кларион-Клепиртон е на " десетки милиони години ".
Малко евентуално е околната среда, която се трансформира от изследванията за минерали, да се възстанови в човешкия времеви мащаб. " Тази екосистема ще остане нарушена с епохи, даже с хилядолетия ", изяснява Майкъл Нортън, член на Научния съвещателен съвет на европейските академии (Easac). " Трудно е да се преструваме, че това не носи вреди ", заключава той, написа БТА
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ