Според Джоди Сасаки-Мираглиа, доктор по аудиология и директор на програмите

...
Според Джоди Сасаки-Мираглиа, доктор по аудиология и директор на програмите
Коментари Харесай

Защо някои звуци ни плашат

Според Джоди Сасаки-Мираглиа, лекар по аудиология и шеф на стратегиите за професионално образование на Widex USA, на този въпрос има научно пояснение.

Така наречените „ нелинейни звуци “ не звучат, както чакаме да звучат и тъй като отвън филмите на ужасите те постоянно са ззнак, че нещо неприятно ще ни се случи, ние сме еволюирали да се опасяваме от тях. Както споделя Сасаки-Мираглиа пред IFLScience, има даже проучвания на метода, по който нелинейните звуци могат да се приложат в киното.

Те са звукови талази, които се характеризират с извънредно висока амплитуда и доста по-голям размер спрямо други типове звуци. Често съдържат и внезапни промени в честотата, ексцентрични хармонии или детайли на безпорядък и звук. Много от нас са се сблъсквали с тях в разнообразни песни, където елементи от музиката са атонални или имат дисонансни характерности, което кара вниманието или настроението ни да се промени съвсем незабавно.

В региона на аудиологията тази човешка линия е известна като „ акустичен инстикт на нерешителност “, който се демонстрира за милисекунди и може да се следи даже при новородени.

Мозъкът ни не знае в каква обстановка сме, че да се появяват такива звуците, и взема решение, че сме в заплаха след което ни кара да реагираме. Както можете да си визиите, нашите предшественици са имали съображение да се опасяват от нелинейни звуци, които надвишават естествения потенциал на гласните струни, като ръмженето на мечката, предупредителния лай на куче, когато в близост има заплаха, или човешките писъци.

Изследванията демонстрират, че при излагане на мощни и внезапни шумове или несъгласувани, безредни звуци, мозъкът и тялото могат да реагират с прилив на адреналин и кортизол, дружно с учестено дишане – все физиологични реакции на боязън. Освен това засиленият приток на адреналин покачва сърдечната периодичност и провокира разширение на кръвоносните съдове.

От напрегнатата тематика на „ Челюсти “ до пронизващите цигулки в „ Психо “, филмовите композитори имат забележителната дарба да провокират боязън единствено с няколко елементарни музикални ноти. Те реализират това посредством необикновени хармонии и манипулиране на честотите, което разрешава на музиката да задейства първоначални реакции на боязън, закодирани в мозъците ни.

В рамките на едно изследване откривателите вършат разбор на над 100 саундтрака от четири жанра: завършения, ужаси, драма и война. И откриват, че нелинейните звуци, които придават дълбочина и активност на зрителското преживяване, доминират във всички тези жанрове. Присъствието им обаче е изключително мощно изразено в хоръра и драмата.

Например, без значение дали става въпрос за под напрежение миг директно преди нахлуване на зомбита или за прочувствено натоварена сцена, в която двойка се разделя, нелинейните звуци способстват за цялостната цялост на образното изображение. Класически образец за това е емблематичният плач на Т. рекс във кино лентата „ Джурасик парк “ (1993 г.), който е основан посредством разбъркване на разнообразни скотски звуци, като да вземем за пример на бебе слон, ръмжащ тигър и алигатор, с цел да се реализира в действителност отблъскващ резултат.

Слухът ни е от решаващо значение за персоналната ни сигурност. Често можем да чуем евентуална опасност, преди да я забележим, а в някои случаи даже когато тя въобще не е забележима. Добрият слух играе жизненоважна роля за опазване на нашето благоденствие, изключително в обстановки като шофиране, вървене по мрачно, реагиране на аларми за пожар или взломаджии или просто да осъзнаем, че някой се доближава към нас.

Освен това слухът ни би трябвало да е уравновесен, с цел да можем да определим посоката, от която идва даден тон. Когато едното ухо чува доста по-добре от другото, става мъчно да се дефинира източникът или да се реши тъкмо дистанцията до него. В случаи на дисбаланс, като да речем загуба на слуха единствено в едното ухо, способността за разбиране на посоката на звука е нарушена, което основава опасности за сигурността, да вземем за пример при секване на оживена улица.

За благополучие актуалните слухови апарати могат сполучливо да оказват помощ на всеки, който изпитва уязвимост в ушите или проблеми при чуване на звук, и могат да възстановят уравновесения слух.

   
Източник: chr.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР