Родена в традиция, вдъхновена от модерността: Щрихи за родословието на Бистра Винарова
Сподели
На 6 ноември 1890 година в София се ражда огромната българска художничка Бистра Винарова, създател от художествения авангард сред двете международни войни.
Бистра Винарова пораства в столицата на България, която в края на XIX и началото на XX век с бързи стъпки се модернизира – австрийски, чешки, немски, а по-късно и български архитекти, инженери и художници извайват образа ѝ на европейски град.
Преустроен и осъвременен е Княжеският замък, открива се част от постройката на Народното събрание, стартира строителството на Софийския университет, издигнати са Лъвов и Орлов мост, построява се и най-големия софийски парк – Пипиниерата (по-късно Борисовата градина). От 1900 година София светва, потеглят и трамваите.
Европейската динамичността се предава и на българската столица.
Бистра Винарова се ражда в фамилията на военачалник Върбан Винаров и Елисавета (Елиза) Вълкович-Винарова.
Дядото на Бистра Винарова по майчина линия лекар Георги Вълкович Чалъков – доктор хирург, политик и посланик, роден в Одрин през 1833 година – произлиза от огромния копривщенско-пловдивски жанр Чалъкови. Постигнали важен стопански и финансов триумф, представители на семейството са църковни ктитори и просветни донори. Д-р Вълкович е наследник на Вълко Куртович Чалъков (Мали Вълко) (1788 – 1837) – деятел на църковното придвижване и донор.
Синовете на Мали Вълко Никола и Атанас одобряват фамилното име Чалъкови, а Георги и Александър – Вълкович.
Георги Вълкович приключва Военномедицинското учебно заведение в Цариград (1857), специализира в Париж. Директор на болничното заведение „ Хайдар паша “ в Цариград, доближава чин полковник от Османската войска. По време на Руско-турската война от 1877 – 1878 година е интерниран в Дамаск, след което напуща службата на имперски боен доктор и се завръща в България.
В България доктор Вълкович е един от водачите на Консервативната партия и народен представител в Учредителното и в Първото Велико национално заседание (1879). Два пъти е шеф (министър) в Директорията на Източна Румелия. По време на режима на пълномощията (1881 – 1883) е министър на външните работи и изповеданията и ръководител на основания тогава Държавен съвет (1883). По време на Сръбско-българската война (1885 – 1886) доктор Вълкович е шеф на всички военни лечебни заведения.
От 1887 година стартира дипломатическата кариера на доктор Вълкович. По време на държавното управление на Стефан Стамболов е назначен за дипломатически представител на България в Цариград. През 1892 година става жертва на нападение от съперници на Стамболовата политика (организатор е роденият в Ресен Наум Тюфекчиев). До доктор Вълкович в предсмъртните му часове е щерка му Елиза. Траурно шествие има в османската столица, а в Пловдив е изпратен тържествено от българския политически и културен хайлайф в наличието на княз Фердинанд и неговата майка княгина Клементина.
Бабата на Бистра Винарова Елена Чалъкова-Вълкович е щерка на Георгаки Стоянович Чалъкоглу (Чалъков) (1815 – 1882), изтъкнат пловдивски деятел от битката за църковна самостоятелност, участник в основаването и ръководството на Българската екзархия, член на Държавния съвет на Османската империя (1877).
Елена е сестра на Стоян и Никола Чалъкови, на Милка Золотович, Зоя Бракалова и Райна Алтънова – известни български семейства от края на XIX век, оставили следа в българската политика и просвета през първата половина на ХХ век.
Родители на бащата на Бистра Върбан Винаров са Никола Станчев Шарапчията (шарап – вино) и София Малчооглу (Малчева). Дядото Никола Шарапчията, роден в Долна Студена, се заселва в Русе в първата половина на XIX век и се занимава с произвеждане и търговия на вино. София Малчева е една от основателките на женското сдружение „ Ступанка “.
Семейството има 5 деца – Мария, Петър, Върбан, Аника, Тонка, в друга степен оставили диря в историята на град Русе и на България.
Публикацията е по отношение на осъществяване от Фондация „ Пигмалион “ на план BG- RRP-11.020-0041 „ Между изкуството и паметта за Бистра Винарова и Симеон Радев “ по контракт за финансиране по скица за безплатна помощ с две сесии „ Създаване на български продукции и копродукции в бранша на КТИ и промотирането им на европейските и интернационалните пазари за изкуства “ от Плана за възобновяване и резистентност.
Повече за плана за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – .
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
На 6 ноември 1890 година в София се ражда огромната българска художничка Бистра Винарова, създател от художествения авангард сред двете международни войни.
Бистра Винарова пораства в столицата на България, която в края на XIX и началото на XX век с бързи стъпки се модернизира – австрийски, чешки, немски, а по-късно и български архитекти, инженери и художници извайват образа ѝ на европейски град.
Преустроен и осъвременен е Княжеският замък, открива се част от постройката на Народното събрание, стартира строителството на Софийския университет, издигнати са Лъвов и Орлов мост, построява се и най-големия софийски парк – Пипиниерата (по-късно Борисовата градина). От 1900 година София светва, потеглят и трамваите.
Европейската динамичността се предава и на българската столица.
Бистра Винарова се ражда в фамилията на военачалник Върбан Винаров и Елисавета (Елиза) Вълкович-Винарова.
Дядото на Бистра Винарова по майчина линия лекар Георги Вълкович Чалъков – доктор хирург, политик и посланик, роден в Одрин през 1833 година – произлиза от огромния копривщенско-пловдивски жанр Чалъкови. Постигнали важен стопански и финансов триумф, представители на семейството са църковни ктитори и просветни донори. Д-р Вълкович е наследник на Вълко Куртович Чалъков (Мали Вълко) (1788 – 1837) – деятел на църковното придвижване и донор.
Синовете на Мали Вълко Никола и Атанас одобряват фамилното име Чалъкови, а Георги и Александър – Вълкович.
Георги Вълкович приключва Военномедицинското учебно заведение в Цариград (1857), специализира в Париж. Директор на болничното заведение „ Хайдар паша “ в Цариград, доближава чин полковник от Османската войска. По време на Руско-турската война от 1877 – 1878 година е интерниран в Дамаск, след което напуща службата на имперски боен доктор и се завръща в България.
В България доктор Вълкович е един от водачите на Консервативната партия и народен представител в Учредителното и в Първото Велико национално заседание (1879). Два пъти е шеф (министър) в Директорията на Източна Румелия. По време на режима на пълномощията (1881 – 1883) е министър на външните работи и изповеданията и ръководител на основания тогава Държавен съвет (1883). По време на Сръбско-българската война (1885 – 1886) доктор Вълкович е шеф на всички военни лечебни заведения.
От 1887 година стартира дипломатическата кариера на доктор Вълкович. По време на държавното управление на Стефан Стамболов е назначен за дипломатически представител на България в Цариград. През 1892 година става жертва на нападение от съперници на Стамболовата политика (организатор е роденият в Ресен Наум Тюфекчиев). До доктор Вълкович в предсмъртните му часове е щерка му Елиза. Траурно шествие има в османската столица, а в Пловдив е изпратен тържествено от българския политически и културен хайлайф в наличието на княз Фердинанд и неговата майка княгина Клементина.
Бабата на Бистра Винарова Елена Чалъкова-Вълкович е щерка на Георгаки Стоянович Чалъкоглу (Чалъков) (1815 – 1882), изтъкнат пловдивски деятел от битката за църковна самостоятелност, участник в основаването и ръководството на Българската екзархия, член на Държавния съвет на Османската империя (1877).
Елена е сестра на Стоян и Никола Чалъкови, на Милка Золотович, Зоя Бракалова и Райна Алтънова – известни български семейства от края на XIX век, оставили следа в българската политика и просвета през първата половина на ХХ век.
Родители на бащата на Бистра Върбан Винаров са Никола Станчев Шарапчията (шарап – вино) и София Малчооглу (Малчева). Дядото Никола Шарапчията, роден в Долна Студена, се заселва в Русе в първата половина на XIX век и се занимава с произвеждане и търговия на вино. София Малчева е една от основателките на женското сдружение „ Ступанка “.
Семейството има 5 деца – Мария, Петър, Върбан, Аника, Тонка, в друга степен оставили диря в историята на град Русе и на България.
Публикацията е по отношение на осъществяване от Фондация „ Пигмалион “ на план BG- RRP-11.020-0041 „ Между изкуството и паметта за Бистра Винарова и Симеон Радев “ по контракт за финансиране по скица за безплатна помощ с две сесии „ Създаване на български продукции и копродукции в бранша на КТИ и промотирането им на европейските и интернационалните пазари за изкуства “ от Плана за възобновяване и резистентност.
Повече за плана за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – .
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ