Дипломатът Симеон Радев – историята постига трайност само чрез справедливост
Сподели
Дипломатът, политикът и общественикът Симеон Радев е и едно от огромните имена в българската историография и журналистика. Български публицист, европейски посланик, демократ и същински родолюбец, отдал сили и познания за България, той резервира вечно своята обич към Македония. Симеон Радев не е забравено име в българската история, неговите творби са издавани и преиздавани. Той е влезнал в българските учебници, неговите книги, най-много „ Строителите на модерна България “, са на лавиците на всяка българска библиотека. Но Симеон Радев е разнолик и многообразен създател. Той написа незабравим труд върху Македония и Българското възобновление, мемоари, които обгръщат времето от края на 19 доникъде на 20 век, написа за войните на България и договорите, подписани след тях, в които той е значим участник. Автор е на очерци върху културни обстоятелства, на многочислени писма до политици, дипломати, писатели, до близки хора. В поредицата от изявления под знака на познатия Симеон Радев и непознатата Бистра Винарова ще се опитаме да покажем и по-малко известната част от живота на Симеон Радев. Ще го създадем посредством многочислените архивни документи, дарени през 2010 година на Централния държавен списък от неговия наследник Траян Радев, текстове на Симеон Радев и картини на Бистра Винарова. Ще покажем фрагменти от живота, средата и делата им, като ще ги представим и в общия им път.
Лондонският контракт от 17/30 май 1913 година сред Балканския съюз и Османската империя, който поставя несполучливия за българските въжделения завършек на Първата Балканска война, e подписан без да са уредени противоречивите въпроси сред съдружниците, основно за окупираните от Сърбия и Гърция региони с българско население в Македония.
Следват дни и седмици на утежняващи се връзки сред тях, напрегнати дипломатически ходове и Втората балканска (Междусъюзническата) война. Бойните дейности сред България и някогашните ѝ съдружници стартират след опит на български подразделения за завземат част от планувани в предвоенните двустранни съглашения територии в Македония на 16/17 юни, на 28 юни елементи от румънската войска навлизат в Северна България, а на 6/19 юли османските войски прекосяват границата, открита с Лондонския контракт и настъпват в Източна Тракия.
Срещу българската армия са изпратени войски на всичките ѝ съседи. Изправени пред действителността на военното проваляне ръководещите в София са принудени да търсят помирение.
Основните сили на Българската войска водят война в Македония против сръбските и гръцките войски. На този фронт при започване на Втората балканска война се намира и Симеон Радев.
По предложение на външния министър Никола Генадиев С. Радев е отзован от фронта, извикан в София, а по-сетне включен в българската делегация за конференцията в Букурещ – след единодушието на държавното управление на доктор Васил Радославов да се отстъпи на Румъния част от Южна Добруджа, букурещкото държавно управление се съгласява на помирение и кани за мирни договаряния представители на воюващите страни.
В делегацията, изпратена от българското от държавно управление, са включени Димитър Тончев, правист и държавник, началник на Младолибералната партия и тогава финансов министър, ген. Иван Фичев, шеф на Генералния щаб на армията по време на Първата балканска война, юристът Сава Иванчов и подполковник Константин Станчов. Най-младият член на делегацията, 34-годишният тогава Симеон Радев поема своята първа дипломатическа задача, предоставена от държавното управление, определяна в неговите мемоари като тежка и трагична.
По негово предложение са привлечени и съветници специалисти като проф. Йордан Иванов, проф. Анастас Иширков и други
Българската делегация отпътува на 13 юли, а самата конференция стартира на 17 юли, откакто идват представители на всичките страни участнички. В своите мемоари Симеон Радев разказва сложните договаряния с румънската, сръбската и гръцката делегация, комплицираната интернационална обстановка, преплитането на ползите на великите сили и отражението му върху напъните на българската делегация да отбрани ползите на страната, отношението на водачите и дипломатическите представители на огромните европейски страни към балканските страни.
Тъй като спомените са писани след години, към ревюто са включени и фрагменти от писма, документи от дипломатически архиви, изявления на участници в събитията, направени по-късно. Както и в други свои произведения, Симеон Радев рисува и портрети на участниците в събитията, отразяващи негови наблюдения и отзиви.
Симеон Радев взе участие в подготовката на примирието, както и в правенето на Букурещкия кротичък контракт, подписан на 28 юли/10 август 1913 година сред някогашните съдружници Сърбия, Гърция, Черна гора и Румъния от една страна и от друга България, която е принудена да одобри тежки териториални отстъпки в Добруджа и Македония.
Още тогава наблюдаващите (отразено кореспонденции на непознати вестници, представени от Българската телеграфна агенция) означават ролята на С. Радев в тежките договаряния, негови формулировки, които, допустими за страните, влизат в текстовете на документите или неговата от време на време непримирима позиция или пък навременна дипломатичност.
В спомените си той разказва едно от най-тежките събития в новата българска история, изживяно, по думите на Траян Радев в изданието им от 1992 година под заглавие „ Конференцията в Букурещ и Букурещкия мир от 1913 година “, освен като социална, само че и като персонална покруса. За тези мемоари Траян Радев разяснява, че са първа част от замислените от Симеон Радев, само че за жалост незавършени дипломатически мемоари.
В края на тези мемоари, откакто отбелязва, че членовете на българската делегация по време на десетдневните договаряния са били въздържани в изказванията си пред печата и бранейки правата на България, са избягвали да влизат в полемики, С. Радев приключва с това, което българските делегати са споделили пред публицисти след подписването на контракта: „ По всевъзможен метод ние искахме да дадем да се разбере, че у нас няма ни отчаяние, ни примирие. Една французойка изиска за своя албум няколко думи, които да показват мисълта на българската делегация в тоя миг. Тончев ми сподели: „ Напиши ѝ нещо. “ Аз написах следното: L’histoire n’arrive a la stabilite que par la justice (Историята реализира продължителност единствено посредством справедливост). Такова беше и нашето надълбоко разбиране. Букурещкия контракт ние приехме като тестване за България, а не като нейна орис. “.
Тази обява е основана с финансовата поддръжка на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС. Цялата отговорност за наличието на документа се носи от Фондация „ Пигмалион “ и при никакви условия не може да се приема, че този документ отразява формалното мнение на Европейския съюз и Национален фонд „ Култура “.
Повече за плана за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – .
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Дипломатът, политикът и общественикът Симеон Радев е и едно от огромните имена в българската историография и журналистика. Български публицист, европейски посланик, демократ и същински родолюбец, отдал сили и познания за България, той резервира вечно своята обич към Македония. Симеон Радев не е забравено име в българската история, неговите творби са издавани и преиздавани. Той е влезнал в българските учебници, неговите книги, най-много „ Строителите на модерна България “, са на лавиците на всяка българска библиотека. Но Симеон Радев е разнолик и многообразен създател. Той написа незабравим труд върху Македония и Българското възобновление, мемоари, които обгръщат времето от края на 19 доникъде на 20 век, написа за войните на България и договорите, подписани след тях, в които той е значим участник. Автор е на очерци върху културни обстоятелства, на многочислени писма до политици, дипломати, писатели, до близки хора. В поредицата от изявления под знака на познатия Симеон Радев и непознатата Бистра Винарова ще се опитаме да покажем и по-малко известната част от живота на Симеон Радев. Ще го създадем посредством многочислените архивни документи, дарени през 2010 година на Централния държавен списък от неговия наследник Траян Радев, текстове на Симеон Радев и картини на Бистра Винарова. Ще покажем фрагменти от живота, средата и делата им, като ще ги представим и в общия им път.
Лондонският контракт от 17/30 май 1913 година сред Балканския съюз и Османската империя, който поставя несполучливия за българските въжделения завършек на Първата Балканска война, e подписан без да са уредени противоречивите въпроси сред съдружниците, основно за окупираните от Сърбия и Гърция региони с българско население в Македония.
Следват дни и седмици на утежняващи се връзки сред тях, напрегнати дипломатически ходове и Втората балканска (Междусъюзническата) война. Бойните дейности сред България и някогашните ѝ съдружници стартират след опит на български подразделения за завземат част от планувани в предвоенните двустранни съглашения територии в Македония на 16/17 юни, на 28 юни елементи от румънската войска навлизат в Северна България, а на 6/19 юли османските войски прекосяват границата, открита с Лондонския контракт и настъпват в Източна Тракия.
Срещу българската армия са изпратени войски на всичките ѝ съседи. Изправени пред действителността на военното проваляне ръководещите в София са принудени да търсят помирение.
Основните сили на Българската войска водят война в Македония против сръбските и гръцките войски. На този фронт при започване на Втората балканска война се намира и Симеон Радев.
По предложение на външния министър Никола Генадиев С. Радев е отзован от фронта, извикан в София, а по-сетне включен в българската делегация за конференцията в Букурещ – след единодушието на държавното управление на доктор Васил Радославов да се отстъпи на Румъния част от Южна Добруджа, букурещкото държавно управление се съгласява на помирение и кани за мирни договаряния представители на воюващите страни.
В делегацията, изпратена от българското от държавно управление, са включени Димитър Тончев, правист и държавник, началник на Младолибералната партия и тогава финансов министър, ген. Иван Фичев, шеф на Генералния щаб на армията по време на Първата балканска война, юристът Сава Иванчов и подполковник Константин Станчов. Най-младият член на делегацията, 34-годишният тогава Симеон Радев поема своята първа дипломатическа задача, предоставена от държавното управление, определяна в неговите мемоари като тежка и трагична.
По негово предложение са привлечени и съветници специалисти като проф. Йордан Иванов, проф. Анастас Иширков и други
Българската делегация отпътува на 13 юли, а самата конференция стартира на 17 юли, откакто идват представители на всичките страни участнички. В своите мемоари Симеон Радев разказва сложните договаряния с румънската, сръбската и гръцката делегация, комплицираната интернационална обстановка, преплитането на ползите на великите сили и отражението му върху напъните на българската делегация да отбрани ползите на страната, отношението на водачите и дипломатическите представители на огромните европейски страни към балканските страни.
Тъй като спомените са писани след години, към ревюто са включени и фрагменти от писма, документи от дипломатически архиви, изявления на участници в събитията, направени по-късно. Както и в други свои произведения, Симеон Радев рисува и портрети на участниците в събитията, отразяващи негови наблюдения и отзиви.
Симеон Радев взе участие в подготовката на примирието, както и в правенето на Букурещкия кротичък контракт, подписан на 28 юли/10 август 1913 година сред някогашните съдружници Сърбия, Гърция, Черна гора и Румъния от една страна и от друга България, която е принудена да одобри тежки териториални отстъпки в Добруджа и Македония.
Още тогава наблюдаващите (отразено кореспонденции на непознати вестници, представени от Българската телеграфна агенция) означават ролята на С. Радев в тежките договаряния, негови формулировки, които, допустими за страните, влизат в текстовете на документите или неговата от време на време непримирима позиция или пък навременна дипломатичност.
В спомените си той разказва едно от най-тежките събития в новата българска история, изживяно, по думите на Траян Радев в изданието им от 1992 година под заглавие „ Конференцията в Букурещ и Букурещкия мир от 1913 година “, освен като социална, само че и като персонална покруса. За тези мемоари Траян Радев разяснява, че са първа част от замислените от Симеон Радев, само че за жалост незавършени дипломатически мемоари.
В края на тези мемоари, откакто отбелязва, че членовете на българската делегация по време на десетдневните договаряния са били въздържани в изказванията си пред печата и бранейки правата на България, са избягвали да влизат в полемики, С. Радев приключва с това, което българските делегати са споделили пред публицисти след подписването на контракта: „ По всевъзможен метод ние искахме да дадем да се разбере, че у нас няма ни отчаяние, ни примирие. Една французойка изиска за своя албум няколко думи, които да показват мисълта на българската делегация в тоя миг. Тончев ми сподели: „ Напиши ѝ нещо. “ Аз написах следното: L’histoire n’arrive a la stabilite que par la justice (Историята реализира продължителност единствено посредством справедливост). Такова беше и нашето надълбоко разбиране. Букурещкия контракт ние приехме като тестване за България, а не като нейна орис. “.
Тази обява е основана с финансовата поддръжка на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС. Цялата отговорност за наличието на документа се носи от Фондация „ Пигмалион “ и при никакви условия не може да се приема, че този документ отразява формалното мнение на Европейския съюз и Национален фонд „ Култура “.
Повече за плана за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – .
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ