Проява на зрялост е, когато човек желае помощ за себе си или желае да се погрижи за своето здраве. Това съобщи в изявление за БГНЕС доцент д.м. Момчил Баев, учител в Нов български университет и създател на Фондация „ Астра Форум “, както и създател на монографията „ Качество на живот и психологично здраве на медицинските експерти в България “.
„ Емоционалното безсилие на медицинските експерти е един от факторите за професионалното прегаряне или привършване, познато като синдром на бърнуат “, сподели доцент Баев и изясни, че този синдром се характеризира с редица фактори и проявления, само че един от значимите такива е безмълвното овакантяване на работа. Той разясни, че това не значи, че безусловно хората напущат, а по-скоро в своите мисли се отдръпват от работното място, стопират да бъдат стимулирани и по-емпатични в грижата, която оферират, изпитват усложнения, свързани като цяло с мотивацията и интереса към това, което вършат.
Психичното здраве на медицинските експерти хем е тематика, която постоянно остава невидима за българското общество, хем има много изследвания по нея. „ Говори се понякога в публичното пространство и медиите, само че действителни действия в тази посока не виждаме. Нямаме качествена и стратегическа кадрова политика в опазването на здравето от доста, доста дълго време “, добави доцент Баев и уточни острия дефицит на медицински сестри и акушерки, както и на лекари.
По думите му междинната възраст на лекарите у нас е към 55 години и нямаме задоволително младежи, които да дойдат като бодра промяна в бранша, което е проблем. „ Това значи, че може би не е атрактивен секторът за младежи, тъй като заплащането не е задоволително положително. Работните условия са също огромен проблем “, добави той и посочи, че един от главните фактори, които отблъскват хората от специалността, е токсичната работна среда и точно тя е фактор номер едно за професионалното прегаряне и напускането.
В едно лечебно заведение има доста стройна йерархична конструкция, която допуска една фина конфигурация на връзката сред всички тези равнища по вертикалата и когато във отвесно отношение връзката не работи добре, се основава напрежение, обърна внимание доцент Баев и уточни като главен проблем, че лекарите хем би трябвало да носят доста огромна отговорност в работата си, само че в същото време имат чувството, че нямат задоволително власт и право на това да взимат решения, тъй като решенията се взимат централизирано.
Според него за възстановяване на средата е нужно качествено и задълбочено образование на здравните мениджъри, на тези, които взимат решения. „ Говорим за равнище шефове на лечебни заведения, началници на клиники и отделения – те са тези, които задават тона на другарство във всеки един екип. Имаме потребност тази връзка да бъде такава, че да основава подкрепяща среда, да не кара хората да се усещат отговорни за неточности, да не се усещат отговорни поради това, че излизат в отпуск. Има хора, които като излязат в отмора, се усещат зле в първите два дни от почивката си, тъй като не са на работното си място “, сподели доцент Баев. Той е безапелационен, че това не може да бъде норма в работата.
„ Младите лекари вършат наряди по 12 – 24 часа и това е част от системата поради дефицита на фрагменти, само че в това време, в случай че тези експерти прегорят в млада възраст, те по какъв начин ще продължат да работят в идващите десетилетия във високо качество “, акцентира доцент Баев. По думите му могат да се плануват и зони за отдих на работното място в лечебните заведения, където да се практикуват mindfulness, дихателни извършения, йога практики. „ Понякога в спешна обстановка или в стресова такава, на човек са му нужни единствено 10-ина минутки да се откъсне от спешната или конфликтна обстановка, да събере страстта в себе си, да я преработи и по-късно да се върне и да продължи да поставя грижа за болните. Но когато няма опция човек да отдели 10 минути в тиха, спокойна среда за такава процедура, той е по-склонен да се втурне в спор, да избухнат кавги, напрежение, в това число сред сътрудници, само че и сред експерти и пациенти от време на време “, изясни той.
Първите сигнали за бърнуат идват рано, само че те остават незабележими – приписваме ги нормално на преумората, на недоспиваме или на напрежението, сподели още доцент Баев.
Психичното здраве в целокупност в България е много подценено, сигнализира той. Съществуващата Национална тактика за психологично здраве на популацията на България съгласно него е един кух инструмент, който се занимава единствено с патологията в психиатричните клиники, само че в никакъв случай с профилактиката. „ Няма услуги, основани в общността. Така както здравната амбулаторна грижа е част от публичното здравно обезпечаване, по този начин и психологичното здраве в извънболнични условия би трябвало да бъде част от тази грижа за цялата популация, а да не приказваме за хора в помагащите специалности, каквито са в медицината. Не може човек да живее под толкоз динамичен стрес всеки ден и в това време да няма услуги за поддръжка и за възобновяване на душeвността, тъй като тя страда и боледува по същия метод, по който боледува и тялото ни “, съобщи доцент Баев.
Студентите по медицина, които ще влязат занапред в специалността, доцент Баев дефинира като едни от най-интересните хора за работа, тъй като те са будни, търсещи, сега опознават специалността, света, търсят своя път в бъдещето си, своето място в системата, само че в това време те са доста по-отворени да приказват по тематиките за психологичното здраве. „ Има една доста огромна стигма към психологичното здраве, само че младежите я разчупват. Аз виждам студенти по медицина и специализанти, които приказват намерено за това, тъй че моето обръщение към тях е да продължат да приказват намерено. Не е срамно човек да се усеща зле, в противен случай – това е демонстрация на зрялост, когато човек желае помощ за себе си или желае да се погрижи за своето здраве “, сподели той в умозаключение. І БГНЕС
