„Това, което видях от Балканската война“: Симеон Радев между оръжието и перото
Сподели
Дипломатът, политикът и общественикът Симеон Радев е и едно от огромните имена в българската историография и журналистика. Български публицист, европейски посланик, демократ и същински родолюбец, отдал сили и познания за България, той резервира вечно своята обич към Македония. Симеон Радев не е забравено име в българската история, неговите творби са издавани и преиздавани. Той е влезнал в българските учебници, неговите книги, най-много „ Строителите на модерна България “, са на лавиците на всяка българска библиотека. Но Симеон Радев е разнолик и многообразен създател. Той написа незабравим труд върху Македония и Българското възобновление, мемоари, които обгръщат времето от края на 19 доникъде на 20 век, написа за войните на България и договорите, подписани след тях, в които той е значим участник. Автор е на очерци върху културни обстоятелства, на многочислени писма до политици, дипломати, писатели, до близки хора. В поредицата от изявления под знака на познатия Симеон Радев и непознатата Бистра Винарова ще се опитаме да покажем и по-малко известната част от живота на Симеон Радев. Ще го създадем посредством многочислените архивни документи, дарени през 2010 година на Централния държавен списък от неговия наследник Траян Радев, текстове на Симеон Радев и картини на Бистра Винарова. Ще покажем фрагменти от живота, средата и делата им, като ще ги представим и в общия им път.
Балканските войни стават преломен миг в професионалното, креативното и житейското развиване на Симеон Радев. От тях потегля дипломатът С. Радев, който обаче в никакъв случай не не помни своето предопределение на публицист, както и думите на майка му, предадени в „ Ранни мемоари “: „ Сега отново ще пишеш, нали? Ти би трябвало да пишеш. Това е обещано от бога и на бога си задължен! “.
При започването Балканската война през есента на 1912 година С. Радев се записва като доброволец. Желанието му е да се включи в Македоно-одринското опълчение, само че в началото е причислен в Главната квартира на Българската войска със задачата да бъде преводач на военните бюлетини на френски език.
Заедно с него към Главната квартира са и старите му приятели Александър Балабанов и Елин Пелин, по-късно Никола Милев, Григор Василев и други от неговия кръг. Успоредно с правенето на бюлетините съпътства задграничните репортери, отразяващи войната, само че желанието му да взе участие в бойните дейности го кара да се причисли към Трета солунска тайфа с пълководец Димитър Атанасов (Димитър Атанасов Думбалаков), остарял негов прочут от годините на присъединяване му в македоно-одринското придвижване, която е част от Първа бригада на Македоно-одринското опълчение.
По-късно С. Радев ще напише:
Войната беше направила от мен различен човек. Журналистът от „ Вечерна поща “ и „ Воля “, редакторът на „ Художник “, създателят на Строители на модерна България “ като чели бе престанал да съществува….Сега … аз сливах цялото си съществуване с преносимия живот на дружината “. (С. Радев Из „ Това, което видях от Балканската война “. С. 1993).
С Трета солунска тайфа С. Радев взе участие в боевете в Източна Тракия – от Малгара, Кешан, с цел да стигне до Мраморно море, в продължителното стълкновение в планината Шаркьой.
В началото на Втората балканска война С. Радев взе участие в сраженията в Осоговската планина против сръбски елементи. Освен на вдъхновяващи победи става очевидец и на трагични загуби и мъка.
Авторитетният интелектуалец, публицист, политик, държавник среща на фронта мнозина свои остарели другари и познати. Той има опция да контактува с висши военни, да е по отношение на политици и непознати публицисти, което го прави доста по-информиран. Така, с изключение на заслугата на участник в сраженията, той има и самобитната заслуга на боен кореспондент, оставил скъпоценни страници, въпреки и написани и издадени доста по-късно, за това време на популярен български възторг.
Тази обява е основана с финансовата поддръжка на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС. Цялата отговорност за наличието на документа се носи от Фондация „ Пигмалион “ и при никакви условия не може да се приема, че този документ отразява формалното мнение на Европейския съюз и Национален фонд „ Култура “.
Повече за плана за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – .
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Дипломатът, политикът и общественикът Симеон Радев е и едно от огромните имена в българската историография и журналистика. Български публицист, европейски посланик, демократ и същински родолюбец, отдал сили и познания за България, той резервира вечно своята обич към Македония. Симеон Радев не е забравено име в българската история, неговите творби са издавани и преиздавани. Той е влезнал в българските учебници, неговите книги, най-много „ Строителите на модерна България “, са на лавиците на всяка българска библиотека. Но Симеон Радев е разнолик и многообразен създател. Той написа незабравим труд върху Македония и Българското възобновление, мемоари, които обгръщат времето от края на 19 доникъде на 20 век, написа за войните на България и договорите, подписани след тях, в които той е значим участник. Автор е на очерци върху културни обстоятелства, на многочислени писма до политици, дипломати, писатели, до близки хора. В поредицата от изявления под знака на познатия Симеон Радев и непознатата Бистра Винарова ще се опитаме да покажем и по-малко известната част от живота на Симеон Радев. Ще го създадем посредством многочислените архивни документи, дарени през 2010 година на Централния държавен списък от неговия наследник Траян Радев, текстове на Симеон Радев и картини на Бистра Винарова. Ще покажем фрагменти от живота, средата и делата им, като ще ги представим и в общия им път.
Балканските войни стават преломен миг в професионалното, креативното и житейското развиване на Симеон Радев. От тях потегля дипломатът С. Радев, който обаче в никакъв случай не не помни своето предопределение на публицист, както и думите на майка му, предадени в „ Ранни мемоари “: „ Сега отново ще пишеш, нали? Ти би трябвало да пишеш. Това е обещано от бога и на бога си задължен! “.
При започването Балканската война през есента на 1912 година С. Радев се записва като доброволец. Желанието му е да се включи в Македоно-одринското опълчение, само че в началото е причислен в Главната квартира на Българската войска със задачата да бъде преводач на военните бюлетини на френски език.
Заедно с него към Главната квартира са и старите му приятели Александър Балабанов и Елин Пелин, по-късно Никола Милев, Григор Василев и други от неговия кръг. Успоредно с правенето на бюлетините съпътства задграничните репортери, отразяващи войната, само че желанието му да взе участие в бойните дейности го кара да се причисли към Трета солунска тайфа с пълководец Димитър Атанасов (Димитър Атанасов Думбалаков), остарял негов прочут от годините на присъединяване му в македоно-одринското придвижване, която е част от Първа бригада на Македоно-одринското опълчение.
По-късно С. Радев ще напише:
Войната беше направила от мен различен човек. Журналистът от „ Вечерна поща “ и „ Воля “, редакторът на „ Художник “, създателят на Строители на модерна България “ като чели бе престанал да съществува….Сега … аз сливах цялото си съществуване с преносимия живот на дружината “. (С. Радев Из „ Това, което видях от Балканската война “. С. 1993).
С Трета солунска тайфа С. Радев взе участие в боевете в Източна Тракия – от Малгара, Кешан, с цел да стигне до Мраморно море, в продължителното стълкновение в планината Шаркьой.
В началото на Втората балканска война С. Радев взе участие в сраженията в Осоговската планина против сръбски елементи. Освен на вдъхновяващи победи става очевидец и на трагични загуби и мъка.
Авторитетният интелектуалец, публицист, политик, държавник среща на фронта мнозина свои остарели другари и познати. Той има опция да контактува с висши военни, да е по отношение на политици и непознати публицисти, което го прави доста по-информиран. Така, с изключение на заслугата на участник в сраженията, той има и самобитната заслуга на боен кореспондент, оставил скъпоценни страници, въпреки и написани и издадени доста по-късно, за това време на популярен български възторг.
Тази обява е основана с финансовата поддръжка на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС. Цялата отговорност за наличието на документа се носи от Фондация „ Пигмалион “ и при никакви условия не може да се приема, че този документ отразява формалното мнение на Европейския съюз и Национален фонд „ Култура “.
Повече за плана за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – .
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ