„Няма история обективна и не съществуват безлични историци“
Сподели
Дипломатът, политикът и общественикът Симеон Радев е и едно от огромните имена в българската историография и журналистика. Български публицист, европейски посланик, демократ и същински родолюбец, отдал сили и познания за България, той резервира вечно своята обич към Македония. Симеон Радев не е забравено име в българската история, неговите творби са издавани и преиздавани. Той е влезнал в българските учебници, неговите книги, най-много „ Строителите на модерна България “, са на лавиците на всяка българска библиотека. Но Симеон Радев е разнолик и многообразен създател. Той написа незабравим труд върху Македония и Българското възобновление, мемоари, които обгръщат времето от края на 19 доникъде на 20 век, написа за войните на България и договорите, подписани след тях, в които той е значим участник. Автор е на очерци върху културни обстоятелства, на многочислени писма до политици, дипломати, писатели, до близки хора. В поредицата от изявления под знака на познатия Симеон Радев и непознатата Бистра Винарова ще се опитаме да покажем и по-малко известната част от живота на Симеон Радев. Ще го създадем посредством многочислените архивни документи, дарени през 2010 година на Централния държавен списък от неговия наследник Траян Радев, текстове на Симеон Радев и картини на Бистра Винарова. Ще покажем фрагменти от живота, средата и делата им, като ще ги представим и в общия им път.
Много постоянно в нашите персонални библиотеки една до друга стоят книгите на двама огромни създатели – до трите тома на „ Записки по българските въстания “ от Захари Стоянов стоят и трите тома на „ “ от Симеон Радев.
Може би това не е инцидентно. Както всеобщото схващане ги поставя един до различен по тематики и значение, по този начин и за доста откриватели, историци, литературни критици, книгата на С. Радев „ Строители на модерна България “ е един тип продължение на „ Записки по българските въстания “. Както Захари Стоянов разказва комплицираните и трагични времена на извоюване на националната ни самостоятелност, разказани от очевидец и участник в събитията и предадени майсторски, по този начин и Симеон Радев в „ Строителите “ продължава живия роман за българския строеж, за водещите персони в този развой, за бурните времена на съзидание, отдаденост и изменничества, за морала и полезностите на обществото.
До портретите, основани от Захари Стоянов – на Панайот Волов, Тодор Каблешков, Георги Бенковски, Стефан Стамболов, се подреждат и портретите, основани от Симеон Радев – още веднъж на Стамболов, на Петко Каравелов, Константин Стоилов, Александър Батенберг, Гаврил Кръстевич, Атанас Бендерев, Радко Димитриев, Васил Друмев, както и на самия Захари Стоянов.
В годините на дейната си журналистическа и политическа активност Симеон Радев работи за основаването на най-забележителното си произведение „ Строители на модерна България “, като изследва документи, чете вестниците от интересуващите го години, събира мемоари. Както споделя в изявленията, а написа и в спомените си, ползата му към първите години след освобождението потегля още от Женева, от, а концепцията да напише книгата се оформя дефинитивно през 1908 година, преди да приключи работата си в редакцията на в. „ Вечерна поща “ (май 1909).
В изявление, обещано на немския славист и българист Норберт Рандов, професор в Хумболтовия университет в Берлин, през 1963 година, той споделя: „ Но въобще казано, работата ми беше доста лека. Аз бях доста млад, нямах още тридесет години, играех си с перото. Аз бях се толкоз отдал на онази ера, че от време на време усещах сякаш съм съвременник. Занимаваше ме политическата страна на работата ми, само че в същото време и анекдотическата. Аз виждах тези хора живи и може би за това описах ги по метод, щото читателят да ги обича, да ги вижда. “ (сп. „ България Македония “, 2009, кн. 4–5).
Лекотата идва обаче и заради солидната подготовка. През годините, още от тези в Женева и Париж, на всички места където Симеон Радев е обитавал – Виена, Мюнхен, Лондон, Петербург, Рим – е посещавал библиотеки и архиви, без значение от аргументите за престоя в европейските градове.
За написването на книгата С. Радев употребява освен документи – стенографските дневници на Народното събрание, протоколите на Министерския съвет, архивите на Министерството на външните работи и изповеданията и Военното министерство, персонални архиви на български политици, сборници с оповестени европейски дипломатически преписки, само че и изявленията в европейската и българската преса, мемоари, писма.
Лично се среща с участниците в събитията – Иван Стоянович, ген. Данаил Николаев, ген. Георги Вазов, Драган Цанков, Григор Начович, Екатерина Каравелова и доста други. Може да се каже че „ Строителите “ са и роман на участници и и очевидци.
В забележителният си труд С. Радев разказва събития от историята на младата българската страна – Берлинският конгрес и последствията му, изработването на Търновската конституция, избирането на Александър Батенберг за български княз, битките сред консерватори и либерали, суспендирането на Търновската конституцията от страна на княза, подготовката и реализирането на Съединението на Княжество България и Източна Румелия, Сръбско-българската война, превратът против княз Александър I, възобновяване му на трона, ролята на Стефан Стамболов, абдикацията на княза, основаването на регентството и неговите старания да запази независимостта на България, русофилските протести в Русе и Силистра и потушаването им.
Повествованието в „ Строителите “, основно в първия том, следва хронологията на събитията, до момента в който във втория, заради характерните исторически събития, не върви поредно. Разказът на С. Радев от време на време стопира трагично, включват се вметки или пасажи с полемични провокации. Предизвикателството, конфликтът на хрумвания е издирван прийом от създателя, което той в годините по-късно признава.
За Симеон Радев характерът и персоналните подбуди са от изключително значение за вярното схващане на историята, претекстовете на държавниците, политиците, военните. „ Няма история справедлива и не съществуват безлични историци “ ще напише той в предговора на своя труд „ Строителите на модерна България “.
Тази обява е основана с финансовата поддръжка на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС. Цялата отговорност за наличието на документа се носи от Фондация „ Пигмалион “ и при никакви условия не може да се приема, че този документ отразява формалното мнение на Европейския съюз и Национален фонд „ Култура “.
Повече за плана за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – .
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Дипломатът, политикът и общественикът Симеон Радев е и едно от огромните имена в българската историография и журналистика. Български публицист, европейски посланик, демократ и същински родолюбец, отдал сили и познания за България, той резервира вечно своята обич към Македония. Симеон Радев не е забравено име в българската история, неговите творби са издавани и преиздавани. Той е влезнал в българските учебници, неговите книги, най-много „ Строителите на модерна България “, са на лавиците на всяка българска библиотека. Но Симеон Радев е разнолик и многообразен създател. Той написа незабравим труд върху Македония и Българското възобновление, мемоари, които обгръщат времето от края на 19 доникъде на 20 век, написа за войните на България и договорите, подписани след тях, в които той е значим участник. Автор е на очерци върху културни обстоятелства, на многочислени писма до политици, дипломати, писатели, до близки хора. В поредицата от изявления под знака на познатия Симеон Радев и непознатата Бистра Винарова ще се опитаме да покажем и по-малко известната част от живота на Симеон Радев. Ще го създадем посредством многочислените архивни документи, дарени през 2010 година на Централния държавен списък от неговия наследник Траян Радев, текстове на Симеон Радев и картини на Бистра Винарова. Ще покажем фрагменти от живота, средата и делата им, като ще ги представим и в общия им път.
Много постоянно в нашите персонални библиотеки една до друга стоят книгите на двама огромни създатели – до трите тома на „ Записки по българските въстания “ от Захари Стоянов стоят и трите тома на „ “ от Симеон Радев.
Може би това не е инцидентно. Както всеобщото схващане ги поставя един до различен по тематики и значение, по този начин и за доста откриватели, историци, литературни критици, книгата на С. Радев „ Строители на модерна България “ е един тип продължение на „ Записки по българските въстания “. Както Захари Стоянов разказва комплицираните и трагични времена на извоюване на националната ни самостоятелност, разказани от очевидец и участник в събитията и предадени майсторски, по този начин и Симеон Радев в „ Строителите “ продължава живия роман за българския строеж, за водещите персони в този развой, за бурните времена на съзидание, отдаденост и изменничества, за морала и полезностите на обществото.
До портретите, основани от Захари Стоянов – на Панайот Волов, Тодор Каблешков, Георги Бенковски, Стефан Стамболов, се подреждат и портретите, основани от Симеон Радев – още веднъж на Стамболов, на Петко Каравелов, Константин Стоилов, Александър Батенберг, Гаврил Кръстевич, Атанас Бендерев, Радко Димитриев, Васил Друмев, както и на самия Захари Стоянов.
В годините на дейната си журналистическа и политическа активност Симеон Радев работи за основаването на най-забележителното си произведение „ Строители на модерна България “, като изследва документи, чете вестниците от интересуващите го години, събира мемоари. Както споделя в изявленията, а написа и в спомените си, ползата му към първите години след освобождението потегля още от Женева, от, а концепцията да напише книгата се оформя дефинитивно през 1908 година, преди да приключи работата си в редакцията на в. „ Вечерна поща “ (май 1909).
В изявление, обещано на немския славист и българист Норберт Рандов, професор в Хумболтовия университет в Берлин, през 1963 година, той споделя: „ Но въобще казано, работата ми беше доста лека. Аз бях доста млад, нямах още тридесет години, играех си с перото. Аз бях се толкоз отдал на онази ера, че от време на време усещах сякаш съм съвременник. Занимаваше ме политическата страна на работата ми, само че в същото време и анекдотическата. Аз виждах тези хора живи и може би за това описах ги по метод, щото читателят да ги обича, да ги вижда. “ (сп. „ България Македония “, 2009, кн. 4–5).
Лекотата идва обаче и заради солидната подготовка. През годините, още от тези в Женева и Париж, на всички места където Симеон Радев е обитавал – Виена, Мюнхен, Лондон, Петербург, Рим – е посещавал библиотеки и архиви, без значение от аргументите за престоя в европейските градове.
За написването на книгата С. Радев употребява освен документи – стенографските дневници на Народното събрание, протоколите на Министерския съвет, архивите на Министерството на външните работи и изповеданията и Военното министерство, персонални архиви на български политици, сборници с оповестени европейски дипломатически преписки, само че и изявленията в европейската и българската преса, мемоари, писма.
Лично се среща с участниците в събитията – Иван Стоянович, ген. Данаил Николаев, ген. Георги Вазов, Драган Цанков, Григор Начович, Екатерина Каравелова и доста други. Може да се каже че „ Строителите “ са и роман на участници и и очевидци.
В забележителният си труд С. Радев разказва събития от историята на младата българската страна – Берлинският конгрес и последствията му, изработването на Търновската конституция, избирането на Александър Батенберг за български княз, битките сред консерватори и либерали, суспендирането на Търновската конституцията от страна на княза, подготовката и реализирането на Съединението на Княжество България и Източна Румелия, Сръбско-българската война, превратът против княз Александър I, възобновяване му на трона, ролята на Стефан Стамболов, абдикацията на княза, основаването на регентството и неговите старания да запази независимостта на България, русофилските протести в Русе и Силистра и потушаването им.
Повествованието в „ Строителите “, основно в първия том, следва хронологията на събитията, до момента в който във втория, заради характерните исторически събития, не върви поредно. Разказът на С. Радев от време на време стопира трагично, включват се вметки или пасажи с полемични провокации. Предизвикателството, конфликтът на хрумвания е издирван прийом от създателя, което той в годините по-късно признава.
За Симеон Радев характерът и персоналните подбуди са от изключително значение за вярното схващане на историята, претекстовете на държавниците, политиците, военните. „ Няма история справедлива и не съществуват безлични историци “ ще напише той в предговора на своя труд „ Строителите на модерна България “.
Тази обява е основана с финансовата поддръжка на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС. Цялата отговорност за наличието на документа се носи от Фондация „ Пигмалион “ и при никакви условия не може да се приема, че този документ отразява формалното мнение на Европейския съюз и Национален фонд „ Култура “.
Повече за плана за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – .
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ