България не трябва да се приспособява към по-силните, с цел да си купи сигурност, тъй като след сходен флирт с Великите сили може да се окаже за следващ път преразпределена и поделена
Дойче веле
Ще оставим ли отново на Великите сили да ни разпределят и поделят? Харесваме ли техните наместници и посрещачи? Пропиляхме ли шанса си да живеем в свят без велики сили? Понятието, прочее, е въведено при започване на 19 век, когато след Наполеоновите войни Виенският конгрес прекроява политическата карта на Европа. И това ще се повтори нееднократно, като последният път е след Втората международна война, когато Великите сили се схващат „ на салфетка “ за зони на въздействие и коя от другите страни в коя зона да попадне.
Новият международен ред е като този от 19 век
Оттам нататък връзките сред тях в свободния свят се дефинират от интернационалните контракти, на чиято база те вземат участие в доброволни алианси, без значение каква им е силата и дали са Съединени американски щати или Люксембург. И това работеше безпроблемно, до момента в който Тръмп не стартира да уйдисва на съветските мераци за нов международен ред. А той е като остарелия от 19 век – Великите сили вземат решение съдбините на по-слабите, а с днешна дата този нов ред е изпълним, като се подменя върховенството на правото с правото на силата.
С други думи, имаш право, без значение дали опонира на правото, да притежаваш всичко, което имаш мощ да присвоиш. Кандидат за велика мощ в новия международен ред, с изключение на Русия и Съединени американски щати, евентуално е и Китай, който обаче още не е подхванал настояща проява на правото на силата.
Подкрепа от Кремъл за Радев: какво би означавало това?
За сметка на това ние в България бързаме да се съобразим с новия ред и за идните избори на политическата сергия към този момент се продават геополитически обвързаности и реверанси, чиито исторически последици могат да са надалеч по-невъзвратими от една или друга изборна победа. Румен Радев слиза на партийния терен, с цел да предложи сдържан евроскептицизъм (като референдума му против приемането на еврото – значимото беше да не е в този момент, а пък след това - „ я камилата, я камиларя “) и не толкоз сдържан путинизъм (като миротворството му, сведено до заклеймяване на помощта за жертвите на Путин).
Ако бъдещата партия на Радев бъде подкрепена от Кремъл по румънския или сходен сюжет, ще отпаднат подозренията, че той е бил избор на съветските секрети служби (в лицето на ген. Решетников), осъществен с фокус групи, които е трябвало да открият натовски по форма и руски по наличие претендент за български президент. Остава неразбираемо и по какъв начин благосклонността му към Путин (срещу който не е споделил и дума) попада в предизборния му пакет „ битка с мафията “, като се има поради мафиотизацията „ по учебник “ на Путиновия режим.
България се подреди до диктатори
Сочените от Радев като мафия Пеевски и Борисов не закъсняха със защитната си реакция в търсене на своя популярен настойник, само че по линията на самоотвержения тръмпизъм. Правителството в оставка, под персоналната диктовка на Пеевски, както самичък се похвали, вкара България в Съвета за мир („ частното “ ООН) на Тръмп дружно с Унгария – единствените две страни от Европейски Съюз измежду диктаторите на срещата.
Предприемането на този ход без гласност и легитимност и тук остави подозрение за скрита мотивация: Пеевски още веднъж ли организира опит за „ размагнитизиране “ на репутацията си. И макар че въпросният съвет е демонстрация най-малкото на целеустремено подкопаване на ролята на главния поръчител за сигурността ни – НАТО, водачът на Новото време, който явно продължава да се изживява като неофициален началник на страната, патетично съобщи: „ За България е чест и привилегия да бъде част от построяването на новия, по-справедлив и по-стабилен международен ред “. Като за заслужено в тази ситуация очевидно ще се одобри това, за което великите сили ще се спогодят, когато си върнат „ салфетката на света “.
Договорка с Кремъл и за България?
За Балканите май към този момент ненапълно са го постигнали. Съобщи го, въпреки и с половин уста, персонално съветският външен министър Сергей Лавров: „ Имаме по-големи благоприятни условия за контакти със Съединени американски щати на Балканите, във връзка с Босна и Херцеговина и други страни в региона… Такива контакти съществуват, само че те към момента не са довели до никакви позитивни или даже съответни резултати “.
Не ми се желае да бъда прекомерно подозрителен, само че знам, че диктатурите лъжат до последно - както да вземем за пример Путин твърдеше, че няма желание да атакува Украйна, до момента в който не я атакува. Така и Лавров нещо подсказва, само че незабавно гледа да отклони вниманието от „ съответните резултати “. И няма да се изненадам, в случай че те са сделка за това идващото постоянно държавно управление в България да е под контрола на Кремъл и с министър-председател натовски по форма и руски по наличие военачалник. А против нас Тръмп да получи отстъпчивостта на Путин по отношение на упоритостите на американския водач към Гренландия или Иран, да речем.
Великите сили в последна сметка си спомагат, когато постановат правото на силата, с цел да не си фантазира никой, че може да им се изплъзне. И до момента в който Борисов и Пеевски си мислят, че притеглят Съединени американски щати в предизборната си борба с Радев, те се качиха на неговата геополитическа лодка, в случай че това изобщо има значение за тях.
Светът на грубата мощ против света на честността и разпоредбите
Виждам снизходителната усмивка на реалполитиците – такива са действителностите, не ни занимавай с фикции. Обратното е – такива са проектите на Великите сили, които ще останат нереалност, единствено в случай че по-слабите не се подчинят на по-силните, както ги прикани канадският министър председател Марк Карни. Неговата тирада беше събитието в Давос, а не следващата нарцистична акция на Тръмп, наречена „ Съвет на мира “, с заплатен вход 1 милиард $.
Най-голямата заплаха съгласно Карни е да се приспособяваме към по-силните, с цел да си „ купим сигурност “ и да се откажем от полезностите си: „ Не бива да разрешаваме възходът на грубата мощ да ни заслепи за обстоятелството, че легитимността, честността и разпоредбите ще запазят своята мощ, в случай че ги упражняваме дружно “. И това „ дружно “ включва с изключение на Канада, още Европейски Съюз, Англия, Австралия… Предостатъчно, с цел да водим политика не на флирт с Великите сили, а на „ ценностно-базиран натурализъм “, както го дефинира Карни.
Да си напомним съдбоносните неточности на България
Въпросът е кой ще го въплъти в нашата политика без боязън от грубата мощ и по света, и в страната. И какъв брой гласоподаватели ще го защитят с вота си. Който има съмнения дано си напомни какво ни се е случило, когато, с цел да се спасим от една тирания, влязохме в коалиция с нея. Заради съюза си с единия огромен тоталитаризъм на 20 век – националсоциалистическия, България освен понася всички последствия от загубата във Втората международна война, само че и бива покорена за 45 години от другия огромен тоталитаризъм – руския. Едва след Десети ноември затворихме националните си двери за диктатурата, в този момент отново ли ще ги отваряме?
Дойче веле
Ще оставим ли отново на Великите сили да ни разпределят и поделят? Харесваме ли техните наместници и посрещачи? Пропиляхме ли шанса си да живеем в свят без велики сили? Понятието, прочее, е въведено при започване на 19 век, когато след Наполеоновите войни Виенският конгрес прекроява политическата карта на Европа. И това ще се повтори нееднократно, като последният път е след Втората международна война, когато Великите сили се схващат „ на салфетка “ за зони на въздействие и коя от другите страни в коя зона да попадне.
Новият международен ред е като този от 19 век
Оттам нататък връзките сред тях в свободния свят се дефинират от интернационалните контракти, на чиято база те вземат участие в доброволни алианси, без значение каква им е силата и дали са Съединени американски щати или Люксембург. И това работеше безпроблемно, до момента в който Тръмп не стартира да уйдисва на съветските мераци за нов международен ред. А той е като остарелия от 19 век – Великите сили вземат решение съдбините на по-слабите, а с днешна дата този нов ред е изпълним, като се подменя върховенството на правото с правото на силата.
С други думи, имаш право, без значение дали опонира на правото, да притежаваш всичко, което имаш мощ да присвоиш. Кандидат за велика мощ в новия международен ред, с изключение на Русия и Съединени американски щати, евентуално е и Китай, който обаче още не е подхванал настояща проява на правото на силата.
Подкрепа от Кремъл за Радев: какво би означавало това?
За сметка на това ние в България бързаме да се съобразим с новия ред и за идните избори на политическата сергия към този момент се продават геополитически обвързаности и реверанси, чиито исторически последици могат да са надалеч по-невъзвратими от една или друга изборна победа. Румен Радев слиза на партийния терен, с цел да предложи сдържан евроскептицизъм (като референдума му против приемането на еврото – значимото беше да не е в този момент, а пък след това - „ я камилата, я камиларя “) и не толкоз сдържан путинизъм (като миротворството му, сведено до заклеймяване на помощта за жертвите на Путин).
Ако бъдещата партия на Радев бъде подкрепена от Кремъл по румънския или сходен сюжет, ще отпаднат подозренията, че той е бил избор на съветските секрети служби (в лицето на ген. Решетников), осъществен с фокус групи, които е трябвало да открият натовски по форма и руски по наличие претендент за български президент. Остава неразбираемо и по какъв начин благосклонността му към Путин (срещу който не е споделил и дума) попада в предизборния му пакет „ битка с мафията “, като се има поради мафиотизацията „ по учебник “ на Путиновия режим.
България се подреди до диктатори
Сочените от Радев като мафия Пеевски и Борисов не закъсняха със защитната си реакция в търсене на своя популярен настойник, само че по линията на самоотвержения тръмпизъм. Правителството в оставка, под персоналната диктовка на Пеевски, както самичък се похвали, вкара България в Съвета за мир („ частното “ ООН) на Тръмп дружно с Унгария – единствените две страни от Европейски Съюз измежду диктаторите на срещата.
Предприемането на този ход без гласност и легитимност и тук остави подозрение за скрита мотивация: Пеевски още веднъж ли организира опит за „ размагнитизиране “ на репутацията си. И макар че въпросният съвет е демонстрация най-малкото на целеустремено подкопаване на ролята на главния поръчител за сигурността ни – НАТО, водачът на Новото време, който явно продължава да се изживява като неофициален началник на страната, патетично съобщи: „ За България е чест и привилегия да бъде част от построяването на новия, по-справедлив и по-стабилен международен ред “. Като за заслужено в тази ситуация очевидно ще се одобри това, за което великите сили ще се спогодят, когато си върнат „ салфетката на света “.
Договорка с Кремъл и за България?
За Балканите май към този момент ненапълно са го постигнали. Съобщи го, въпреки и с половин уста, персонално съветският външен министър Сергей Лавров: „ Имаме по-големи благоприятни условия за контакти със Съединени американски щати на Балканите, във връзка с Босна и Херцеговина и други страни в региона… Такива контакти съществуват, само че те към момента не са довели до никакви позитивни или даже съответни резултати “.
Не ми се желае да бъда прекомерно подозрителен, само че знам, че диктатурите лъжат до последно - както да вземем за пример Путин твърдеше, че няма желание да атакува Украйна, до момента в който не я атакува. Така и Лавров нещо подсказва, само че незабавно гледа да отклони вниманието от „ съответните резултати “. И няма да се изненадам, в случай че те са сделка за това идващото постоянно държавно управление в България да е под контрола на Кремъл и с министър-председател натовски по форма и руски по наличие военачалник. А против нас Тръмп да получи отстъпчивостта на Путин по отношение на упоритостите на американския водач към Гренландия или Иран, да речем.
Великите сили в последна сметка си спомагат, когато постановат правото на силата, с цел да не си фантазира никой, че може да им се изплъзне. И до момента в който Борисов и Пеевски си мислят, че притеглят Съединени американски щати в предизборната си борба с Радев, те се качиха на неговата геополитическа лодка, в случай че това изобщо има значение за тях.
Светът на грубата мощ против света на честността и разпоредбите
Виждам снизходителната усмивка на реалполитиците – такива са действителностите, не ни занимавай с фикции. Обратното е – такива са проектите на Великите сили, които ще останат нереалност, единствено в случай че по-слабите не се подчинят на по-силните, както ги прикани канадският министър председател Марк Карни. Неговата тирада беше събитието в Давос, а не следващата нарцистична акция на Тръмп, наречена „ Съвет на мира “, с заплатен вход 1 милиард $.
Най-голямата заплаха съгласно Карни е да се приспособяваме към по-силните, с цел да си „ купим сигурност “ и да се откажем от полезностите си: „ Не бива да разрешаваме възходът на грубата мощ да ни заслепи за обстоятелството, че легитимността, честността и разпоредбите ще запазят своята мощ, в случай че ги упражняваме дружно “. И това „ дружно “ включва с изключение на Канада, още Европейски Съюз, Англия, Австралия… Предостатъчно, с цел да водим политика не на флирт с Великите сили, а на „ ценностно-базиран натурализъм “, както го дефинира Карни.
Да си напомним съдбоносните неточности на България
Въпросът е кой ще го въплъти в нашата политика без боязън от грубата мощ и по света, и в страната. И какъв брой гласоподаватели ще го защитят с вота си. Който има съмнения дано си напомни какво ни се е случило, когато, с цел да се спасим от една тирания, влязохме в коалиция с нея. Заради съюза си с единия огромен тоталитаризъм на 20 век – националсоциалистическия, България освен понася всички последствия от загубата във Втората международна война, само че и бива покорена за 45 години от другия огромен тоталитаризъм – руския. Едва след Десети ноември затворихме националните си двери за диктатурата, в този момент отново ли ще ги отваряме?
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ