Място за среща на всички изкуства: Следата на Симеон Радев в уникалното по рода си сп. „Художник“ –
Сподели
Дипломатът, политикът и общественикът Симеон Радев е и едно от огромните имена в българската историография и журналистика. Български публицист, европейски посланик, демократ и същински родолюбец, отдал сили и познания за България, той резервира вечно своята обич към Македония. Симеон Радев не е забравено име в българската история, неговите творби са издавани и преиздавани. Той е влезнал в българските учебници, неговите книги, най-много „ Строителите на модерна България “, са на лавиците на всяка българска библиотека. Но Симеон Радев е разнолик и многообразен създател. Той написа незабравим труд върху Македония и Българското възобновление, мемоари, които обгръщат времето от края на 19 доникъде на 20 век, написа за войните на България и договорите, подписани след тях, в които той е значим участник. Автор е на очерци върху културни обстоятелства, на многочислени писма до политици, дипломати, писатели, до близки хора. В поредицата от изявления под знака на познатия Симеон Радев и непознатата Бистра Винарова ще се опитаме да покажем и по-малко известната част от живота на Симеон Радев. Ще го създадем посредством многочислените архивни документи, дарени през 2010 година на Централния държавен списък от неговия наследник Траян Радев, текстове на Симеон Радев и картини на Бистра Винарова. Ще покажем фрагменти от живота, средата и делата им, като ще ги представим и в общия им път.
Журналистическата активност на Симеон Радев при започване на XX век не се лимитира до вестник „ Вечерна поща “. Заедно с Александър Балабанов, по покана на Павел Генадиев става редактор в издаваното от него списание „ Художник “.
Павел Генадиев (1873 – 1959) – публицист, издател, деятел на македоно-одринското придвижване е роден в Битоля, в фамилията на възрожденски преподавател и деятел за самостоятелна българска черква. Не по-малко известни и значими са и неговите братя Никола Генадиев – политик, министър и публицистите Харитон Генадиев и Михаил Генадиев.
След следването си в Софийския университет П. Генадиев учителства. По това време се посвещава на революционна активност – става член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Осъден на пожизнен затвор за ликвидиране, след ходатайството на брат му Н. Генадиев е освободен и идва в България. Свързва се с Върховната македоно-одринска организация и оглавява Пловдивския комитет.
След установяването си в София през 1902 година П. Генадиев се посвещава на литературна и журналистическа активност без да скъсва връзките си с организацията. Първите си стъпки в публицистика прави като възпитаник в Пловдив, подпомагайки братята си при списването на в. „ Балканска зора “. Като последовател на Народнолибералната партия от 1908 година издава в. „ Българска самостоятелност “. От 1902 година стартира да издава сп. „ Библиотека “ от 1905 година сп. „ Художник “.
За него Симеон Радев написа: „ Павел Генадиев беше човек невероятен. Има хора, които, когато Създателят е раздавал сила, не са се намирали дома. У Павла той бе оставил вместо една торба 10. “
Сп. „ Художник “ – илюстровано литературно-художествено списание – излиза от 15 септември 1905 до декември 1909 година два пъти месечно и е ненадминато за времето си съвременно списание, издавано на високо техническо равнище, в изключителния тогава тираж 9000. Без оковите на строга теория, с избрана приемливост, то дава поле за изява на младите, както и на одобрените създатели. До творбите на Иван Вазов или художника Иван Мърквичка са оповестени творбите на незнайните до тогава Емануил Попдимитров, Теодор Траянов, на младия художник Никола Петров, както и на към този момент одобрения Пейо Яворов, член на кръга „ Мисъл “ (стихосбирката „ Безсъници “, илюстрирана от художника Христо Станчев).
Списание „ Художник “ разпространява международната просвета посредством издание на преводи на огромни творби от европейски създатели („ Фауст “ от Гьоте в превод на Ал. Балабанов), дава и пространство на българските създатели, дава път на всички, без значение от техните вътрешни спорове, и участия в разнообразни сдружения. То дава опция за изява на създатели на литературата, на художници, на композитори, става място за среща на обичайното и модерното – списание уместно за времето на Бел епок.
Според откривателите литературоведи и изкуствоведи в България не е излизало сходно списание като формат и полиграфско качество – изявени или начинаещи български художници рисуват корици особено за списанието, оповестени са репродукции на двойна страница, фотоси на едни от най-хубавите фотографи, рубриките са отделени с майсторски винетки. Списание с изключителна визия и високо наличие, „ Художник “ е място за среща на всички изкуства.
Литературните историци означават еклектиката, неналичието на обединен редакторски профил и ролята на Симеон Радев, който е имал изключителна естетическа придирчивост и подготвеност, само че най-много вътрешен глас. Списанието декларира претенциите да е чисто художествено, без политически пристрастия – издателят, както и двамата редактори са на висотата на своите усети и устояват на съблазните за политически пристрастия.
На страниците на списанието С. Радев се изявява като незабравим книжовен портретист, книжовен критик, изкуствовед и буен полемист. Запомняща се е неговата публикация „ Д-р Кръстев като книжовен критик “, с която се опълчва на кръга „ Мисъл “, посредством сериозните си бележки към водещата му фигура. Утвърденият журналист отпечатва литературна и театрална рецензия, написа за художници и изложения.
Той разгласява и няколко творби, които рецензията причислява към художествената прозаичност, забавни са и пътеписите му – изключително свързани с пътуванията в Русия. Литературният критик Симеон Радев демонстрира лицето си с разбора на творчеството на Георги Стаматов, с беседата „ Българският селяндур съгласно някои наши писатели “, където творчеството на Елин Пелин за първи път получава почтена оценка. Есетата на Симеон Радев за френските художници импресионисти въздействащо показват тяхното изкуство на българската аудитория. Симеон Радев се утвърждава със споделеното схващане че „ красивото притегля погледите “. За късото време, през което излиза „ Художник “ оставя следа в българската просвета като съвременно списание, дало път за изява на огромни създатели.
Приносът на Симеон Радев за ролята и мястото на сп. „ Художник “ са почтено оценени както от съвременниците, по този начин и последвалите исторически проучвания върху развиването на публицистиката, литературната и художествена рецензия и мисъл.
Д.о. Списание „ Художник “, година III, кн. 10, декември 1909 година корицата
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Дипломатът, политикът и общественикът Симеон Радев е и едно от огромните имена в българската историография и журналистика. Български публицист, европейски посланик, демократ и същински родолюбец, отдал сили и познания за България, той резервира вечно своята обич към Македония. Симеон Радев не е забравено име в българската история, неговите творби са издавани и преиздавани. Той е влезнал в българските учебници, неговите книги, най-много „ Строителите на модерна България “, са на лавиците на всяка българска библиотека. Но Симеон Радев е разнолик и многообразен създател. Той написа незабравим труд върху Македония и Българското възобновление, мемоари, които обгръщат времето от края на 19 доникъде на 20 век, написа за войните на България и договорите, подписани след тях, в които той е значим участник. Автор е на очерци върху културни обстоятелства, на многочислени писма до политици, дипломати, писатели, до близки хора. В поредицата от изявления под знака на познатия Симеон Радев и непознатата Бистра Винарова ще се опитаме да покажем и по-малко известната част от живота на Симеон Радев. Ще го създадем посредством многочислените архивни документи, дарени през 2010 година на Централния държавен списък от неговия наследник Траян Радев, текстове на Симеон Радев и картини на Бистра Винарова. Ще покажем фрагменти от живота, средата и делата им, като ще ги представим и в общия им път.
Журналистическата активност на Симеон Радев при започване на XX век не се лимитира до вестник „ Вечерна поща “. Заедно с Александър Балабанов, по покана на Павел Генадиев става редактор в издаваното от него списание „ Художник “.
Павел Генадиев (1873 – 1959) – публицист, издател, деятел на македоно-одринското придвижване е роден в Битоля, в фамилията на възрожденски преподавател и деятел за самостоятелна българска черква. Не по-малко известни и значими са и неговите братя Никола Генадиев – политик, министър и публицистите Харитон Генадиев и Михаил Генадиев.
След следването си в Софийския университет П. Генадиев учителства. По това време се посвещава на революционна активност – става член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Осъден на пожизнен затвор за ликвидиране, след ходатайството на брат му Н. Генадиев е освободен и идва в България. Свързва се с Върховната македоно-одринска организация и оглавява Пловдивския комитет.
След установяването си в София през 1902 година П. Генадиев се посвещава на литературна и журналистическа активност без да скъсва връзките си с организацията. Първите си стъпки в публицистика прави като възпитаник в Пловдив, подпомагайки братята си при списването на в. „ Балканска зора “. Като последовател на Народнолибералната партия от 1908 година издава в. „ Българска самостоятелност “. От 1902 година стартира да издава сп. „ Библиотека “ от 1905 година сп. „ Художник “.
За него Симеон Радев написа: „ Павел Генадиев беше човек невероятен. Има хора, които, когато Създателят е раздавал сила, не са се намирали дома. У Павла той бе оставил вместо една торба 10. “
Сп. „ Художник “ – илюстровано литературно-художествено списание – излиза от 15 септември 1905 до декември 1909 година два пъти месечно и е ненадминато за времето си съвременно списание, издавано на високо техническо равнище, в изключителния тогава тираж 9000. Без оковите на строга теория, с избрана приемливост, то дава поле за изява на младите, както и на одобрените създатели. До творбите на Иван Вазов или художника Иван Мърквичка са оповестени творбите на незнайните до тогава Емануил Попдимитров, Теодор Траянов, на младия художник Никола Петров, както и на към този момент одобрения Пейо Яворов, член на кръга „ Мисъл “ (стихосбирката „ Безсъници “, илюстрирана от художника Христо Станчев).
Списание „ Художник “ разпространява международната просвета посредством издание на преводи на огромни творби от европейски създатели („ Фауст “ от Гьоте в превод на Ал. Балабанов), дава и пространство на българските създатели, дава път на всички, без значение от техните вътрешни спорове, и участия в разнообразни сдружения. То дава опция за изява на създатели на литературата, на художници, на композитори, става място за среща на обичайното и модерното – списание уместно за времето на Бел епок.
Според откривателите литературоведи и изкуствоведи в България не е излизало сходно списание като формат и полиграфско качество – изявени или начинаещи български художници рисуват корици особено за списанието, оповестени са репродукции на двойна страница, фотоси на едни от най-хубавите фотографи, рубриките са отделени с майсторски винетки. Списание с изключителна визия и високо наличие, „ Художник “ е място за среща на всички изкуства.
Литературните историци означават еклектиката, неналичието на обединен редакторски профил и ролята на Симеон Радев, който е имал изключителна естетическа придирчивост и подготвеност, само че най-много вътрешен глас. Списанието декларира претенциите да е чисто художествено, без политически пристрастия – издателят, както и двамата редактори са на висотата на своите усети и устояват на съблазните за политически пристрастия.
На страниците на списанието С. Радев се изявява като незабравим книжовен портретист, книжовен критик, изкуствовед и буен полемист. Запомняща се е неговата публикация „ Д-р Кръстев като книжовен критик “, с която се опълчва на кръга „ Мисъл “, посредством сериозните си бележки към водещата му фигура. Утвърденият журналист отпечатва литературна и театрална рецензия, написа за художници и изложения.
Той разгласява и няколко творби, които рецензията причислява към художествената прозаичност, забавни са и пътеписите му – изключително свързани с пътуванията в Русия. Литературният критик Симеон Радев демонстрира лицето си с разбора на творчеството на Георги Стаматов, с беседата „ Българският селяндур съгласно някои наши писатели “, където творчеството на Елин Пелин за първи път получава почтена оценка. Есетата на Симеон Радев за френските художници импресионисти въздействащо показват тяхното изкуство на българската аудитория. Симеон Радев се утвърждава със споделеното схващане че „ красивото притегля погледите “. За късото време, през което излиза „ Художник “ оставя следа в българската просвета като съвременно списание, дало път за изява на огромни създатели.
Приносът на Симеон Радев за ролята и мястото на сп. „ Художник “ са почтено оценени както от съвременниците, по този начин и последвалите исторически проучвания върху развиването на публицистиката, литературната и художествена рецензия и мисъл.
Д.о. Списание „ Художник “, година III, кн. 10, декември 1909 година корицата
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ