Жаждата за знание и родолюбие: Пътят на Симеон Радев от Ресен до Цариград
Сподели
Дипломатът, политикът и общественикът Симеон Радев е и едно от огромните имена в българската историография и журналистика. Български публицист, европейски посланик, демократ и същински родолюбец, отдал сили и познания за България, той резервира вечно своята обич към Македония. Симеон Радев не е забравено име в българската история, неговите творби са издавани и преиздавани. Той е влезнал в българските учебници, неговите книги, най-много „ Строителите на модерна България “, са на лавиците на всяка българска библиотека. Но Симеон Радев е разнолик и многообразен създател. Той написа незабравим труд върху Македония и Българското възобновление, мемоари, които обгръщат времето от края на 19 доникъде на 20 век, написа за войните на България и договорите, подписани след тях, в които той е значим участник. Автор е на очерци върху културни обстоятелства, на многочислени писма до политици, дипломати, писатели, до близки хора. В поредицата от изявления под знака на познатия Симеон Радев и непознатата Бистра Винарова ще се опитаме да покажем и по-малко известната част от живота на Симеон Радев. Ще го създадем посредством многочислените архивни документи, дарени през 2010 година на Централния държавен списък от неговия наследник Траян Радев, текстове на Симеон Радев и картини на Бистра Винарова. Ще покажем фрагменти от живота, средата и делата им, като ще ги представим и в общия им път.
През 1898 година Симеон Радев отпътува от Цариград за София, с благословията на екзарх Йосиф – „ Тогава ще вървиш в България. Там е твоето занятие “ (Ранни спомени).
През лятото на тази година в София се среща с редица известни персони и дейци на македонското дело – Антон Страшимиров, Христо Станишев, доктор Александър Радев, и с Александър Балабанов (роден в Щип, също в 1879 г.).
„ Провидението подреди да се срещна с Александър Балабанов “, отбелязва С. Радев при започване на спомените си за дългогодишното другарство с известния литературовед, публицист, преводач и критик.
Престоят му в София е къс. През есента на същата година дружно с Владимир Робев отпътуват за Женева. В същия ден и трен Балабанов пътува за Берлин.
Симеон Радев следва право, постоянно посещава университетските занятия, открива контакти с членовете на женевската студентска българска колония, една разнородна по генезис и желания среда, в която се развиват бъдещи общественици, учени, писатели и политици на България.
В публицистични и мемоарни произведения на Симеон Радев има страници за въздействието върху възгледите му на професора по стопанска система Матео Панталеоне, чиито лекции посещава дружно с български студенти сред които Христо Кабакчиев и Васил Коларов, за присъединяване му кръжока на български студенти, събрали се да учат „ диалектическия материализъм и природата “, за познанството му с дейци на македонското освободително придвижване като Михаил Герджиков (с който за малко разделят малко жилище), Георги Стаматов, Христо Манджуков и други
Още в ученическите си години в Цариград Симеон Радев се среща с дейци и ръководители на освободителното придвижване на македонските българи ( такива са учителите му в Ресен Трайче Дорев и в Битоля Гьорче Петров).
Свързан с придвижването посредством доктор Христо Татарчев, Иван Хаджиниколов и Пере Тошев, едвам шестнадесетгодишен през 1895 година е върл от Гоце Делчев като член на революционната организация.
„ Като се разделяхме – написа Симеон Радев – той ми сподели „ Отсега нататък ти си наш брат. “ Самото революционно свещенодействие, внушителната фигура на Делчева, мисълта, влизам в едно занятие, което искаше от мен да бъда подготвен всеки ден да мра, всичко това ме хвърли във неспокойствие, което в първите часове с тъга овладявах. Имаше и горделивост, че съм бил определен да вземам участие в такова дело, и разпит със себе си дали ще бъда заслужен за него. “
Като студент в Женева под въздействие на публичните изяви на арменските революционери, с които поддържа връзка, взема решение, че светът би трябвало да узнае за ориста на Македония, за нейната идея. Влияние му оказват и редица френски и италиански публицисти, журналисти, писатели – за идеите би трябвало да се работи посредством словото и пропагандата.
През март 1900 година в Женева излиза първият брой на в. „ Ефор “ (L’Effort), финансиран от Върховния македоно-одрински комитет отпред с Борис Сарафов с редактор Симеон Радев. С подзаглавие Лист на македонските революционери, вестникът излиза два пъти месечно на френски език до май 1901 година за запознаване на европейската общност с ситуацията на християните в османската империя. Освен в европейски страни той се популяризира и в България.
Следващата стъпка за агитация на македонската идея е вестник „ Le Mouvement Macedonien “ (Македонско движение). Създаден за запознаване на френската и европейската общност с ситуацията на християнското население в Македония и други области на Османската империя и аргументите за възникването на революционното придвижване в Македония и неговите цели, вестникът излиза на френски език в Париж от април 1902 до май 1903 година с редактор Симеон Радев и секретар на редакцията Владимир Робев.
В студентските си години Симеон Радев сътрудничи с дописки от чужбина на вестниците „ Вечерна поща “ и „ Реформи “, орган на Върховния македоно-одрински комитет. След довеждане докрай на образованието си по право и къс престой в Париж, се завръща в София през февруари 1903 година
Написаното от Симеон Радев през и за студентските му години в Женева и Париж разкрива един въодушевен, деен юноша, с необятни ползи към другите идейни течения и идеологии, с огромен другарски кръг от хора, разнообразни по възгледи, стремежи и държание. С. Радев се приготвя за новия век, за неговите провокации, на които той дава отговор като добре образована, публично насочена и прочувствено отдадена персона, подготвен да се втурне в българската, балканска и европейска политика.
Публикацията е по отношение на осъществяване от Фондация „ Пигмалион “ на план BG- RRP-11.020-0041 „ Между изкуството и паметта за Бистра Винарова и Симеон Радев “ по контракт за финансиране по скица за безплатна помощ с две сесии „ Създаване на български продукции и копродукции в бранша на КТИ и промотирането им на европейските и интернационалните пазари за изкуства “ от Плана за възобновяване и резистентност
Повече за плана за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – .
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Дипломатът, политикът и общественикът Симеон Радев е и едно от огромните имена в българската историография и журналистика. Български публицист, европейски посланик, демократ и същински родолюбец, отдал сили и познания за България, той резервира вечно своята обич към Македония. Симеон Радев не е забравено име в българската история, неговите творби са издавани и преиздавани. Той е влезнал в българските учебници, неговите книги, най-много „ Строителите на модерна България “, са на лавиците на всяка българска библиотека. Но Симеон Радев е разнолик и многообразен създател. Той написа незабравим труд върху Македония и Българското възобновление, мемоари, които обгръщат времето от края на 19 доникъде на 20 век, написа за войните на България и договорите, подписани след тях, в които той е значим участник. Автор е на очерци върху културни обстоятелства, на многочислени писма до политици, дипломати, писатели, до близки хора. В поредицата от изявления под знака на познатия Симеон Радев и непознатата Бистра Винарова ще се опитаме да покажем и по-малко известната част от живота на Симеон Радев. Ще го създадем посредством многочислените архивни документи, дарени през 2010 година на Централния държавен списък от неговия наследник Траян Радев, текстове на Симеон Радев и картини на Бистра Винарова. Ще покажем фрагменти от живота, средата и делата им, като ще ги представим и в общия им път.
През 1898 година Симеон Радев отпътува от Цариград за София, с благословията на екзарх Йосиф – „ Тогава ще вървиш в България. Там е твоето занятие “ (Ранни спомени).
През лятото на тази година в София се среща с редица известни персони и дейци на македонското дело – Антон Страшимиров, Христо Станишев, доктор Александър Радев, и с Александър Балабанов (роден в Щип, също в 1879 г.).
„ Провидението подреди да се срещна с Александър Балабанов “, отбелязва С. Радев при започване на спомените си за дългогодишното другарство с известния литературовед, публицист, преводач и критик.
Престоят му в София е къс. През есента на същата година дружно с Владимир Робев отпътуват за Женева. В същия ден и трен Балабанов пътува за Берлин.
Симеон Радев следва право, постоянно посещава университетските занятия, открива контакти с членовете на женевската студентска българска колония, една разнородна по генезис и желания среда, в която се развиват бъдещи общественици, учени, писатели и политици на България.
В публицистични и мемоарни произведения на Симеон Радев има страници за въздействието върху възгледите му на професора по стопанска система Матео Панталеоне, чиито лекции посещава дружно с български студенти сред които Христо Кабакчиев и Васил Коларов, за присъединяване му кръжока на български студенти, събрали се да учат „ диалектическия материализъм и природата “, за познанството му с дейци на македонското освободително придвижване като Михаил Герджиков (с който за малко разделят малко жилище), Георги Стаматов, Христо Манджуков и други
Още в ученическите си години в Цариград Симеон Радев се среща с дейци и ръководители на освободителното придвижване на македонските българи ( такива са учителите му в Ресен Трайче Дорев и в Битоля Гьорче Петров).
Свързан с придвижването посредством доктор Христо Татарчев, Иван Хаджиниколов и Пере Тошев, едвам шестнадесетгодишен през 1895 година е върл от Гоце Делчев като член на революционната организация.
„ Като се разделяхме – написа Симеон Радев – той ми сподели „ Отсега нататък ти си наш брат. “ Самото революционно свещенодействие, внушителната фигура на Делчева, мисълта, влизам в едно занятие, което искаше от мен да бъда подготвен всеки ден да мра, всичко това ме хвърли във неспокойствие, което в първите часове с тъга овладявах. Имаше и горделивост, че съм бил определен да вземам участие в такова дело, и разпит със себе си дали ще бъда заслужен за него. “
Като студент в Женева под въздействие на публичните изяви на арменските революционери, с които поддържа връзка, взема решение, че светът би трябвало да узнае за ориста на Македония, за нейната идея. Влияние му оказват и редица френски и италиански публицисти, журналисти, писатели – за идеите би трябвало да се работи посредством словото и пропагандата.
През март 1900 година в Женева излиза първият брой на в. „ Ефор “ (L’Effort), финансиран от Върховния македоно-одрински комитет отпред с Борис Сарафов с редактор Симеон Радев. С подзаглавие Лист на македонските революционери, вестникът излиза два пъти месечно на френски език до май 1901 година за запознаване на европейската общност с ситуацията на християните в османската империя. Освен в европейски страни той се популяризира и в България.
Следващата стъпка за агитация на македонската идея е вестник „ Le Mouvement Macedonien “ (Македонско движение). Създаден за запознаване на френската и европейската общност с ситуацията на християнското население в Македония и други области на Османската империя и аргументите за възникването на революционното придвижване в Македония и неговите цели, вестникът излиза на френски език в Париж от април 1902 до май 1903 година с редактор Симеон Радев и секретар на редакцията Владимир Робев.
В студентските си години Симеон Радев сътрудничи с дописки от чужбина на вестниците „ Вечерна поща “ и „ Реформи “, орган на Върховния македоно-одрински комитет. След довеждане докрай на образованието си по право и къс престой в Париж, се завръща в София през февруари 1903 година
Написаното от Симеон Радев през и за студентските му години в Женева и Париж разкрива един въодушевен, деен юноша, с необятни ползи към другите идейни течения и идеологии, с огромен другарски кръг от хора, разнообразни по възгледи, стремежи и държание. С. Радев се приготвя за новия век, за неговите провокации, на които той дава отговор като добре образована, публично насочена и прочувствено отдадена персона, подготвен да се втурне в българската, балканска и европейска политика.
Публикацията е по отношение на осъществяване от Фондация „ Пигмалион “ на план BG- RRP-11.020-0041 „ Между изкуството и паметта за Бистра Винарова и Симеон Радев “ по контракт за финансиране по скица за безплатна помощ с две сесии „ Създаване на български продукции и копродукции в бранша на КТИ и промотирането им на европейските и интернационалните пазари за изкуства “ от Плана за възобновяване и резистентност
Повече за плана за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – .
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ