Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) потвърди, че избори

Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) удостовери, че избори не могат да бъдат провеждани в изискванията на военно състояние в Украйна и прикани за продължение на поддръжката за страната, с цел да се подсигурява безвредно и включващо всички украинци гласоподаване, незабавно откакто изискванията го разрешат, заяви Укринформ.

Това гласи резолюцията " Избори във време на рецесия ", подкрепена през днешния ден на сесията на ПАСЕ в Страсбург от 100 делегати и 6 въздържали се, отбелязва украинската организация.

" Асамблеята удостоверява, че според интернационалните демократични стандарти избори не могат да се организират при военно състояние ", се показва в текста, чиито създатели се базират на предходни резолюции на ПАСЕ.

Сред най-сериозните провокации пред правата, свободите и действието на демократичните институции ПАСЕ акцентира пълномащабната война на Русия.

" Кризите и нужните реакции на страната могат да имат дълбоки последствия за правата и свободите, както и за действието на демократичните институции. Пандемията от КОВИД-19, терористичните офанзиви, естествените бедствия и, най-сериозно, пълномащабната нападателна война на Русия против Украйна оказаха извънреден напън върху страните членки на Съвета на Европа, налагайки изключителни ограничения за поддържане на демократичните процеси ", се споделя в документа.

Асамблеята отбелязва, че изборните процеси все по-често се организират в " устойчива конюнктура на риск и накърнимост " заради поляризация, дезинформация, непозната интервенция, хакерски атаки и последствията от спорове. В тази връзка ПАСЕ приканва страните членки да актуализират изборното законодателство, да обезпечат бистрота при вземането на решения за вероятно отсрочване на избори, да засилят киберзащитата и да разработят тактики за противопоставяне на дезинформацията.

ПАСЕ упорства също по този начин за незабавно преразглеждане на методите във връзка с националната сигурност и отбраната на изборите в подтекста на войната на Русия против Украйна и хибридните закани против страните членки на Съвета на Европа.

Същевременно Парламентарната асамблея на Съвета на Европа приканва за поддръжка на страните, наранени от продължителни спорове или изключителни обстановки, с изключително внимание към Украйна, за да се подсигурява провеждането на " сигурни, включващи всички жители и надеждни избори, които да се проведат в сходство с европейските и интернационалните стандарти, незабавно откакто изискванията го разрешат ".

Както Укринформ заяви, Централната изборна комисия предлага да се откри шестмесечен предварителен или временен интервал след прекратяването на военното състояние и преди началото на изборния развой.

Взривове отекват в Одеса, градът е нападнат с дронове от акваторията на Черно море, оповестяват локалните канали в " Телеграм ".

Над 20 дрона се движат откъм морето към всички региони на града.

Сирените бяха задействани в 23:25 часа.

Регионалните управляващи приканват жителите да се укрият в бомбоубежищата.

Българите в Одеска област наброяват над 150 000 души и са трети по бройка съгласно последното публично броене в Украйна. В самия град Одеса живеят към 50-60 хиляди българи. Най-голямото плътно българско население е концентрирано в Болградски, Измаилски и Белгород-Днестровски регион.

Руският президент Владимир Путин посети Пискарьовското мемориално гробище в Санкт Петербург, където го посрещна губернаторът на града Александър Беглов.

В памет на жертвите на блокадата на Ленинград Путин постави венец пред паметника " Майка-Родина ", заяви ТАСС.

След като сложи венец в подножието на паметника, президентът за момент наведе глава в символ на тъга за жителите и бранителите на града. След това в памет на всички, които станаха жертви на блокадата на непокорения от нацистите град, бе оповестена минута безмълвие.

По пътя към паметника по 300-метровата алея от Вечния огън президентът по традиция постави цветя пред една от братските могили, където е заровен родният му брат Виктор, умрял в блокирания Ленинград на ранна възраст през зимата на 1942 година

Пискарьовското гробище се счита за най-голямото гробище от интервала на Втората международна война. По време на блокадата то се е намирало в северните околности на Ленинград и всеобщите погребения са се провеждали там през първата и най-сурова зима на блокадата. Тук са заровени към 420 хиляди поданици на Ленинград, починали от апетит, мраз, заболявания, бомбардировки и артилерийски обстрел, както и 70 хиляди бойци, които са защитавали града.

През 1960 година по план на архитектите от Ленинград Александър Василиев и Евгений Левинсон тук е основан мемориалът " Майка-Родина " и е разпален Вечният огън, а през 2000 година е основана Алеята на паметта, отдадена на бранителите на Ленинград и на тези, които са работили в обсадения град, поддържайки неговата жизненост.

Тази година се отбелязва 82-та годишнина от цялостното освобождение на Ленинград от тогавашната фашистка обсада, траяла 872 дни и лишила живота на стотици хиляди поданици на града. Историците към момента не могат да посочат точния брой на жертвите - оценките варират от 500 хиляди до 1,5 милиона души. Блокадата продължава от 8 септември 1941 година до 27 януари 1944 година, отбелязва ТАСС.