Просвещението
Списъкът с научни проблеми, по които е работил учен Владимир Михайлович Бехтерев, е безконечен. Ученият вярвал, че би трябвало да знае всичко за нервната система, пробвайки се да прегърне необятността. Разбира се, великият невропатолог и психиатър не можел да пренебрегне такава вълнуваща тайнственост на природата като умственото подстрекателство или телепатията.
Феноменът на София Старкър
Бехтерев се интересувал от мистериите на предаването на мисъл от разстояние в начало на предишния век. През лятото на 1904 година, в осмия брой на Review of Psychiatry, Neurology, and Experimental Psychology, неговата дребна публикация се появява под заглавието „ Ментално подстрекателство или фокус “. По-специално, той се занимавал с необикновените опити на лекаря Н.Г. Кити с 14-годишното момиченце София Старкър.
На пръв взор това бил добре прочут цирков номер за проява на мнемотехниката. Зрителите давали на бащата на София разнообразни дребни предмети, а тя, седнала в далечината със завързани очи, познавала кой предмет се показва сега. Обикновено в такива цифри се употребява конвенционален код за подмятания, прикрит във въпросите, и интонациите на гласа. Но тук забележете, бащата на София Старкър не се обръщал към нея с никакви въпроси. Кити провел няколко специфични опити със София и се убедил (както той вярвал), че смисълът не е в мнемотехниката, а в „ четенето на мисли “.
Изследванията на доктор Котик, които той провел, изглеждали на Бехтерев почтени за внимание. Той припомнил, по какъв начин в чужбина, или по особено във Виена, самият той следил на сцената сходна проява на умствено подстрекателство. „ Не открих безусловно нищо в него, което би могло да се разпознае като машинация или трик “, написа Бехтерев в упоменатата публикация. Той развил мощно предпочитание да се заеме с проучването на този феномен. Както Бехтерев споделя, „ това е извънредно значим и в това време извънредно внимателен въпрос “.
Парадоксална мисъл
Уви, съществуването на телепатия към момента не било изцяло доказано. Увереността на Бехтерев, че мисловното подстрекателство „ ни минимум не опонира на главните научни възгледи ”. Но в случай че опитите с хора не довели до „ позитивно решение на въпроса “, тогава допустимо ли е да се реши този проблем благодарение на опити върху… животни?
Дълго време търсел опция да реализира концепцията си. Случаят се показва едвам през 1914 година, малко преди експлоадирането на Първата международна война.
Този ден Владимир Михайлович бил на шоу в Модерния цирк от страната на Петроград. С него на арената излезло куче на име Лорд, куче от породата санбернар, което умеело да „ брои “.
Случило се по този начин, че Дуров забелязал Бехтерев и в антракта, отивайки при учения, предложил да проведат взаимни опити. Оказало се, че Владимир Леонидович Бехтерев също таял тази концепцията за телепатични опити с животни.
Предложението било признато незабавно. В уречения ден Дуров довел две кучета на Бехтерев – Лорд и дребен фокстериер Пики.
Експеримента почнали със Сенбернара. Кучето седяло на дивана. След като написали номер на лист хартия, Дуров, почнал въображаемо да трансферира информация на кучето, какъв брой пъти да лае. Тогава той мощно извикал: „ Господи, Лорд “, а сенбернарът излаял тъкмо толкоз пъти, колкото се изисквало съгласно заданието. Експериментът бил още един три пъти, като и трите пъти били сполучливи.
Талантливият фокстериер
След обяда почнали опити с Pikki. Първата задача, била препоръчана от Владимир Михайлович, която била кучето да изтича до масата за хранене и да вземе салфетка, лежаща на ръба.
Дуров сложил Пики на стол, хванал с две ръце главата на кучето и почнал да се взира в очите му. Мисловното подстрекателство траяло тридесет минути. След това Пики получил независимост на деяние. „ Малкото пъргаво куче, спомня си Бехтерев, се втурва стремително към масата, хваща салфетката със зъби и тържествено я носи на експериментатора. “
Втората задача, също измислена от Бехтерев, била от “музикален ” темперамент. Според него от Пики се е изисквало да скочи на кръгло столче пред пианото и да удря с лапа клавишите от дясната страна на клавиатурата. И тогава фокстериерът извършил тази задача безпогрешно.
Може би най-любопитното и мъчно задание за фокстериера било последното прекарване. Кучето трябвало да скочи на един от столовете, които стояли до стената, по-късно да скочи до прилежащата маса и изправено на задни крайници, да надраска огромния портрет, който висял над масата. Бехтерев не можел да скрие възхищението си, когато фокстериерът се справил също по този начин ослепително и с тази сложна задача.
За страдание, на идващия ден Дуров трябвало да напусне Петърбург, тъй като турнето му завършило. На прощаване, те се съгласили да продължат опитите. Войната и революцията обаче прекъсват съдействието на Бехтерев и Дуров за дълго време.
Четириноги телепати
Двамата мъже още веднъж се срещнаха едвам през 1919 година, само че не в Петърбург, а в Москва, в Зоопсихологическата лаборатория на Владимир Дуров, наречена “фабрика за рефлекси “. Санбернара Лорд към този момент не бил всред живите (славното куче починало при злополука). Но Пики към момента било в съвършено здраве. Именно с него те успяли да слагат нови опити в региона на телепатията.
Този път Бехтерев решил да опитва, колкото е допустимо повече независимо и даже в отсъствието на Дуров. „ Кучето “, написа Бехтерев, е „ устойчиво и изпълняваше предоставената му от мен задача “.
Владимир Бехтерев рапортува за опитите за психологично влияние върху животни през есента на 1919 година на конференция в учредения от него Институт за мозъка и умствената активност. По това време цялостен отряд от чиновници на Бехтерев към този момент са се били присъединил в проучванията на телепатията. Те отишли в Москва, в лабораторията на Дуров и провели опити по проект, който бил обрисуван от Бехтерев.
Но каква била процедурата на менталното подстрекателство, и какво усеща внушаващия човек в този миг? За това Владимир Леонидович Дуров споделя:
Камерата на Фарадей
Бехтерев счита, че основата на умственото подстрекателство е „ нервният ток “, „ лъчистата сила “ и споделя възгледите на московския инженер Бернард Бернардович Кажински, който излага електромагнитната догадка за предаване на мисълта на разстояние.
За да се ревизира тази догадка, в Зоопсихологическата лаборатория е издигната кабина, тапицирана с ламарина и покрита с железна мрежа, така наречен Фарадеева камера. Психичното подстрекателство към кучето се правило от тази камера, чиито стени трябвало да задържат електромагнитния “нервен ток “. В опитите взели участие създателят на хипотезата за “мозъчното радио ” Б.Б. Кажински. Забелязано е било, че защитното деяние на камерата на Фарадей (когато вратата е затворена, умственото подстрекателство не работи върху кучето). За страдание хипотезата за „ мозъчното радио “ не е била доказана.
През лятото на 1920 година Бехтерев още веднъж изнася лекция по телепатия. Той оповестил, че е провел „ сполучливи опити върху хора с предаване на мисъл от разстояние “. Особено забавни били опитите с 18-годишно момиче, което се отличавало с изключителната си схватливост и нараснала зрителна памет. Почти без усложнения тя съумяла да отгатне, какъв обект има поради индукторът. Резултатите били невероятни. От седемнадесетте опита единствено два били несполучливи. В другите случаи субектът избира тъкмо обекта, чийто облик ѝ се предава въображаемо.
Бехтерев бил доста разпален по проучванията и щял да продължи да ги усъвършенства, само че през 1926 година, година преди неочакваната си и мистериозна гибел, Владимир Бехтерев идва в лабораторията на Дуров и слага там телепатичните опити с овчарката Марс. След гибелта на великия академик, Дуров самичък траял да организира опитите. Владимир Леонидович умира през 1934 година След гибелта и на него, никой от учените, нито в Рисия, нито в чужбина, не се е осмелил да предприеме сходни опити. Те се интересували от тях, изучавали ги, само че не можели да ги повторят.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
