Тиквите във Великобритания се заменят с репи
Специална организация за запазване на културните обичаи насочи зов към всички британци да плашат с репи, а не с тикви този Хелоуин.
В началото в кралството на Хелоуин се е следвала остарялата традиция, която повелява злите духове да се плашат с репи, издълбани във формата на страшни лица. Оригиналната декорация повелявала те да се слагат до вратата, с цел да пропъждат далеко от вкъщи посетителите от отвъдното.
Традицията за носенето на издълбани фенери от ряпа идва от легендата за ирландския коват Джак или Стиснатият Джак. Той бил извънредно пропаднал – шарлатанин и алкохолик, само че пък бил и много остроумен. Дяволът чул за прословутата му ловкост и самичък пристигнал да ревизира.
В късните часове на нощта пияният Джак влачел крайници към дома си. Той погледнал към Луната, само че там видял изкривеното в злокобна усмивка лице на Дявола. Осъзнавайки че това е последният му час, Джак мигновено трезвен и решил какво да прави.
Още преди Лукавият да е споделил каквото и да било, Джак предложил договорка – ще му даде душата си, само че желае да изпие едно последно пиво в локалната механа за сметка на Дявола. Той се съгласил и тръгнал с Джо, с цел да го почерпи, защото му било забавно какво е намислил ковачът.
В кръчмата Джак изпил питието си и зачакал Дявола да заплати. Тъй като той нямал пари, селянинът му предложил да се трансформира в монета. Лукавият се съгласил, само че незабавно щом се трансформирал, Джак пъхнал монетата в джоба си.
Там имало малко разпятие, което обезвредило силите на Дявола. Загубил всичките си качества, лукавият бил подготвен на всичко, с цел да се измъкне. Джак му споделил, че ще го пусне, единствено в случай че му даде още 10 години живот. Въпреки нежеланието си, Дяволът бил заставен да се съгласи.
След 10 години още веднъж пристигнало времето на Джак. Дяволът го намерил, само че Джак още веднъж имал последно предпочитание - ябълка от близкото дърво, откъснато от Дявола. Когато лукавият се качил на него, Джак забил в земята под дървото няколко разпятия. Дяволът още веднъж се оказал в капан, а Джак му споделил, че ще го пусне, единствено в случай че му обещае, че в никакъв случай няма да вземе душата му в Ада. Съгласил се Дяволът и си тръгнал с наведена глава.
Когато обаче смъртният час на Джак пристигнал, ориста му изиграла най-големия номер. Пред вратите на Рая Свети Петър изрично отказал да пусне неверната душа на Джак. Тъй като не бил добре пристигнал и в Ада, той бил заставен да обикаля в тъмнината вечно.
Дяволът се смилил над дългогодишния си другар и му дал пламнал въглен, който да осветява пътя му. Джак издълбал една куха ряпа – обичаната му храна, до момента в който бил жив и поставил постоянно горящия пламък в нея.
През годините традицията се изменила и хората почнали да употребяват тикви за изработката на фенерите, най-много поради въздействието на Съединени американски щати, където празникът се радва на извънредно огромна известност. Британците обаче са на мнение, че е извънредно време старите обичаи да се завърнат.
