Любовната история на Цезар и Клеопатра
Специалистите по антична история считат Гай Юлий Цезар за един от най-великите военни стратези и тактици в международната история. Заедно с това през целия си живот Цезар е бил определян като един от най-хубавите оратори и основатели на прозаичност в Рим. От риториката и стила на Цезар е бил впечатлен даже подобен ослепителен оратор като Цицерон.
Много и разнообразни качества, разум и умения са нужни, с цел да може един човек да съчетае в себе си такива заложби. Всеки, който успее, безспорно е изключителна персона. Такава персона е Цезар, може би най-известният мъж, управлявал в миналото Рим.
Изследователите на античната история считат египетската владетелка от династията на Птолемеите Клеопатра VІІ за най-забележителната жена на древността.
Тя продължава да бъде пример за хубост и през днешния ден, въпреки че всички знаят за изказванията на Плутарх за нея, че в действителност тя не е красива в смисъл на хубост от пръв взор. Определят я дори като некрасива на външен тип.
Нейната хубост се заключава в неудържим сексапил, голяма харизма, забележителна външност, които очароват и сграбчват. Всички тези качества са отражение на незабравим вътрешен живот, който се опира на висока просвета и обучение, ослепителен разум и качества в доста науки и изкуства като математика, философия, музика, живопис, притежаване на необикновено доста езици.
Поотделно тези персони са известни и щяха да намерят почтено място в историята, тъй като на тях древността дължи доста.
Те са забележителни като политици. Тяхното ръководство бележи ера за страните, които ръководят. Всеки от тях е праволинеен държател, който слага политиката преди всичко и отдава целия си голям персонален капацитет за издигане на Рим и Египет до мястото, което са считали, че страните им би трябвало да заемат в античния свят.
Историята щеше да отдаде заслуженото на всеки поотделно, само че тя прави събитията доста забавни като среща тези най-велики за времето си персони очи в очи. Би било необяснимо, в случай че те се бяха разминали, тъй като сходствата провокират привличане. Цезар и Клеопатра не се разминават и срещата сред тях основава една от забележителните любовни истории на древността, въпреки трагичните събития в нея да не са основното, с което се отличава.
Срещата на Цезар и Клеопатра - исторически сведения и митове
Причините да се срещнат Цезар и Клеопатра са чисто политически. През 49 година преди новата епоха в Рим избухва революция, разследване на противоборството на двамата съперници - Помпей и Цезар.
Те се срещат няколко пъти на бойното поле, където Цезар побеждава безапелационно, с помощта на изключителния си боен талант. За да се избави, Помпей бяга в Александрия, само че Цезар го преследва до там.
По това време Египет е изцяло подвластен от Рим. Фараонът ръководи официално своето царство, само че това не пречи в двореца да се вихрят интриги и стремежът към властта да движи целия живот на ръководещите.
При идването си в Александрия, Цезар заварва същото състояние, като в Рим, в Египет също има революция. Там битките за власт и превъзходство се водят сред сегашния държател от династията на Птолемеите - Птолемей ХІІІ и неговата сестра и брачна половинка - Клеопатра VІІ.
В Египетското царство по това време властта се упражнява от Птолемеевата династия отпреди 300 години. Птолемеите окупират ръководството на Египет след гибелта на Александър Македонски и разпадането на голямата му империя.
Военачалникът му Птолемей І Сотер взима Египет и основава династичната Птолемеева линия.
За да запазят властта в фамилията, наследниците му стартират да се женят едни за други. Обичайно за времето на І век преди Христа е сестра да бъде женена за брат си, какъвто е казусът с Клеопатра и един от нейните братя - Птолемей ХІІІ.
Причината за тези потресаващи бракове е, че дамата не може да ръководи като изцяло самостоятелен и единствен държател. Така че Клеопатра, която е определена от татко си да ръководи дружно с него, след убийството му не може да остане като фараон и се постанова да подписа мним брак с един от по-малките си братя. Конфликтът в действителност е сред Клеопатра и съветниците на малолетния фараон, поддържани от сестрата на Клеопатра - Арсиноя. Те съумяват да я прогонят в Сирия.
При идването на Помпей в Александрия, той е погубен от някогашен римски боен, който е на работа сега при малолетния фараон. Целта е благоразположението на Цезар да бъде извоювано за фараона. Става обаче тъкмо противоположното. Цезар е покъртен от вероломното ликвидиране на Помпей и взима страната на Клеопатра.
Една от легендите гласи, че Цезар се разплакал, когато му поднесли като подарък главата на достойния му съперник - Помпей.
Легионите на Цезар разрушават армията на Птолемей ХІІІ в борба, извършена покрай Нил. Това става през 47 година преди Христа. След тази победа Клеопатра публично става държател на Египет.
През пролетта на същата година Цезар и Клеопатра честват триумфално успеха си. Процесията от 400 кораба минава по Великата река и по този начин Цезар е въведен в разкоша на живота, който водят източните владетели.
Съвсем в стила на приказките от Изтока, една легенда споделя, че Клеопатра се показала на Цезар по доста гръмък метод. Римският пълководец получил безценен килим, а когато го развил, в него била Клеопатра.
Цезар прекарва няколко месеца в Египет с Клеопатра, а след това отпътува за Близкия изток, където разрушава в борба владетеля на Понт Фарнак ІІ, след което е определен за деспот за 10-годишен интервал.
От връзката на Цезар и Клеопатра се ражда наследник, наименуван Цезарион. От това събитие стартира международната популярност на Клеопатра. Цезарион е единствен наследник на Цезар и се явява основен кандидат за негов правоприемник. Цезар обаче не желае рискова орис за сина си и в никакъв случай не го показва за собствен правоприемник. За подобен е определен племеника му - Октавиан, който Цезар осиновява. На него оставя благосъстоянията си, както и купата си, която да го легитимира като легален държател.
Цезар и Клеопатра в никакъв случай не се женят, макар че връзката им е обществено притежание. По това време сходни случаи се одобряват естествено.
Има догатки, че Клеопатра и Цезарион посещават няколко пъти Рим и отсядат във вилата на Цезар отвън Рим. През 44 година преди Христа, те още веднъж са във Вечния град. Борбите за власт в Рим са в разгара си и против Цезар е проведен скрит план за ликвидиране. На 15 март същата година Цезар е погубен в Рим.
Клеопатра е потресена от убийството на Цезар, само че съумява незабавно да се съвземе и се връща в Египет. У дома тя бързо си възстановява ръководството и още веднъж е отпред на страната, този път с другия си брат - Птолемей ХІV. Бързо си разчиства сметките и с него, както и със сестра си Арсиноя и ръководи дружно със сина си Цезарион.
В политическата активност, на която е зависещ целият живот на владетелката на Египет, ясно се обрисува главната цел, която я движи - величието на нейното лично царство. Любовните истории на Клеопатра са подчинени на тази висша цел. Убийството на Цезар не унищожава Клеопатра, тя се възползва в оптималната степен от него, с цел да понижи властта на Рим над Египетското царство.
Животът на Клеопатра приключва през 30-та година преди Христа в резултат на самоубийство с отрова, откакто тя и идващият авторитетен мъж в нейния живот, Марк Антоний, губят борбата против Рим. Легендата гласи, че Клеопатра се оставя да бъде ухапана от кобра, тъй като съгласно египетските показа, по този начин човек става вечен.
Съдбата на наследника на Цезар и Клеопатра
Когато Клеопатра се самоубива, нейният наследник Цезарион е съвсем на 18 години. Той към този момент е фараон на Египет дружно с майка си, само че потеклото му дава право да претендира за власт и над Рим. Този факт заплашва мястото на посочения от Цезар да бъде негов правоприемник, а точно Октавиан.
Клеопатра е наясно, че животът на единствения наследник на Цезар е заплашен, изключително откакто един от триумвирите - Марк Антоний, го афишира за формален правоприемник на Цезар под давлението на Клеопатра. Затова тя провежда бягството му в Индия. Младият фараон не съумява да се избави, той е подведен да се върне и погубен по заповед на Октавиан Август.
След гибелта на Цезарион династичната линия на Птолемеите е прекратена. Египет става Римска провинция.
