Спечелиха в съревнование с 19 милиона свои колеги от цял

Спечелиха в състезание с 19 милиона свои сътрудници от целия свят В класацията на университета в Станфорд има и професори от вузовете ни
25 учени от Българска академия на науките са измежду първите два % топ откриватели в света, съгласно ранглиста на Стандфордския университет. Българските експерти са от разнообразни области на науката и заемат челно място в класацията на американския университет в състезание с милиони свои сътрудници от целия свят.
Престижната ранглиста групира откривателите в 22 научни области. В нея вземат участие общо 19 милиона учени от всички университети. Тя е формирана въз основа на сложен разбор, който обгръща информация за броя на цитиранията на техни научни изявления, цитати на публикации при разнообразни позиции на авторство и други. В класирането има и имена на наши научни служащи, които към този момент са умряли.
Освен от Българска академия на науките, в класацията попадат имената и на учени от Софийския университет " Св. Кл Охридски ", ХТМУ и други вузове у нас, като част от тях са и членове на Академията. Един от вписаните в рейтинга е умрелият наскоро акад. Петър Кралчевски, експерт по химия, който не дочака с няколко седмици излизането на класацията. Другите учени от университети са член кор. Николай Денков, също химик и някогашен министър на образованието, член кор. Николай Витанов, член кор. Димитър Цалев и член кор. К. Данов.
Сред физикохимиците на 53-то място в международната научна класация е заместник-председателят на Българска академия на науките член-кореспондент Константин Хаджииванов, чиято област също е химията, и по-точно катализа. Той е и лекар хонорис идея на Университета в Кан, а у нас е бил почетен с научната премия " Питагор ". Научното му творчество включва над 200 изявления, представени над 8000 пъти, което го подрежда в листата на най-цитираните български учени.   
На 91-во място в своята сфера пък се подрежда една от общо шестте дами в листата на 25-тимата в Българска академия на науките - член-кореспондент Вася Банкова, чиято област е здравна и биомолекулярна химия. Тя се занимава с химия на естествените съединения, а едно от приложните й проучвания е обвързвано с резултата на пчелния прополис върху човешкия организъм при оправянето със съществени инфекции и болести. Тя потвърждава, че българският прополис, т.е. пчелният клей, съдържа вещество, което е с потвърдено противоракови свойства. Според нея, в случай че човек приема всеки ден прополис, покачва възможностите си да се защищити от рак и изключително от този на дебелото черво, а 30 капки прополис дневно са задоволителни за предварителна защита. Другите дами в мъжката компания са чл.-кор. Донка Андреева, която работи в региона на физикохимията, починалата към този момент Дочи Ексерова, която е работила по дисперсните системи в област химическа физика, Виолета Великова - биология на растенията и ботаника, Дора Карагьозова - машиностроене и превоз, както и Весела Цакова, която се труди в областта на силата.
На 150 място в своята сфера е Красимир Атанасов, експерт в региона на Биофизика и математическо моделиране. Той е притежател на доста награди, в това число " Питагор ", както и на огромната награда  за извънреден самостоятелен принос за оформяне на H-индекса на Българска академия на науките. Това съставлява постоянно споменаваният показател на Хирш, който мери броя на изявленията и техните цитирания. Разработва тематики, свързани с изкуствения разсъдък, които намират практическо приложение в медицината, превоза, стопанската система и телекомуникациите. Работи в Института по биофизика и биомедицинско инженерство към Българска академия на науките.
Повечето ни учени са отпред в сфери като химия, физика, материали и енергетика, както и в космонавтика и аеронавтика.