Совите не са това, което са
"Совите не са това, което са " - нали си спомняте тази емблематична имитация от сериала "Туин Пийкс "?
Ако на Народното събрание продължава да стои мотото "Съединението прави силата ", то цитатът от сериала на Дейвид Линч може би е хубаво да се изпише на входа на Президентството. Би стоял естествено, предвид на двойнствената политика на президента Румен Радев.
Държавният глава се пробва съществено да влезе в историята - дали с бройките наложено несъгласие, дали с вледеняването на връзките сред институциите… От отдалеченост на времето ще стане ясно като какъв ще бъде запомнен Радев. Отсега обаче е несъмнено едно - няма да бъде свързван с изразяването на кардинални и поредни позиции.
Когато споделям това, нямам поради мнението му за изтребителите. Да, водачът Радев защитаваше F16, а президентът Радев се отнасяше топло към шведските Грипен-и. Но това не е най-объркващата разлика в държанието му.
През октомври 2017-а президентът съобщи изиска европейските наказания против Русия да отпаднат. Тогава президентът искаше да се търсят дипломатически решения, с цел да не се навреди на бизнеса.
През май предходната година Румен Радев даде изявление за съветския "Комерсант ". В него президентът сподели:
"Моето отношение към глобите е известно. Те не се явяват мотив за заледяване на връзките. Никои наказания не са безконечни. Санкциите нанасят ущърб на всички страни и сами по себе си са неефикасен инструмент. Освен това аз считам, че свободната търговия в огромна степен способства за мира, доколкото основава взимовръзки, от чиито раздор никой не е заинтригуван ".
Но точно, с цел да покаже, че совите не са това, което са, Радев самичък промени позицията си през вчерашния ден, когато подписа декларация, призоваваща за усилване на военното наличие на Съединени американски щати и Канада в страните от Източния фланг на НАТО от Балтика до Черно море. Една от точките в документа акцентира безпокойството на подписалите го президенти от дейностите на Русия в Керченския пролив и незачитането на интернационалното право и безогледното потребление на военни и невоенни средства за реализиране на геополитически цели. От подписания документ излиза, че и Радев е смутен от нарушаването на Договора за очистване на ракетите с дребен и междинен обхват. Те упорстват и за усилване на метода на НАТО на защита и въздържане по отношение на Русия. Подчертава се и поддръжка за териториалната целокупност на Украйна, Грузия и Молдова.
Ето тук пораждат въпроси:
Не наподобява ли с държанието си президентът на героя на Алеко в "Бай Ганьо прави избори "?
Кога би трябвало да се има вяра на Румен Радев? Когато е в България или когато е зад граница? Когато приказва преди години или като се изрича в този момент?
И не на последно място - известна максима гласи, че в армията всяка заповед е предпоследна. Така ли е и с всяко изразено мнение на президента?
Честно казано, знаем, че отговори няма да получим. Не ги и търсим. Последователността очевидно не е измежду мощните страни на президента и в този смисъл - каквото и да каже - няма да знаем какъв е срокът на валидност на думите му.
Просто всякога, когато Румен Радев изрази позиция, би трябвало да се сещаме за сътрудник Купър от "Туин Пийкс " и репликата, с която стана прочут.
Автор: Ивайло Митков
Ако на Народното събрание продължава да стои мотото "Съединението прави силата ", то цитатът от сериала на Дейвид Линч може би е хубаво да се изпише на входа на Президентството. Би стоял естествено, предвид на двойнствената политика на президента Румен Радев.
Държавният глава се пробва съществено да влезе в историята - дали с бройките наложено несъгласие, дали с вледеняването на връзките сред институциите… От отдалеченост на времето ще стане ясно като какъв ще бъде запомнен Радев. Отсега обаче е несъмнено едно - няма да бъде свързван с изразяването на кардинални и поредни позиции.
Когато споделям това, нямам поради мнението му за изтребителите. Да, водачът Радев защитаваше F16, а президентът Радев се отнасяше топло към шведските Грипен-и. Но това не е най-объркващата разлика в държанието му.
През октомври 2017-а президентът съобщи изиска европейските наказания против Русия да отпаднат. Тогава президентът искаше да се търсят дипломатически решения, с цел да не се навреди на бизнеса.
През май предходната година Румен Радев даде изявление за съветския "Комерсант ". В него президентът сподели:
"Моето отношение към глобите е известно. Те не се явяват мотив за заледяване на връзките. Никои наказания не са безконечни. Санкциите нанасят ущърб на всички страни и сами по себе си са неефикасен инструмент. Освен това аз считам, че свободната търговия в огромна степен способства за мира, доколкото основава взимовръзки, от чиито раздор никой не е заинтригуван ".
Но точно, с цел да покаже, че совите не са това, което са, Радев самичък промени позицията си през вчерашния ден, когато подписа декларация, призоваваща за усилване на военното наличие на Съединени американски щати и Канада в страните от Източния фланг на НАТО от Балтика до Черно море. Една от точките в документа акцентира безпокойството на подписалите го президенти от дейностите на Русия в Керченския пролив и незачитането на интернационалното право и безогледното потребление на военни и невоенни средства за реализиране на геополитически цели. От подписания документ излиза, че и Радев е смутен от нарушаването на Договора за очистване на ракетите с дребен и междинен обхват. Те упорстват и за усилване на метода на НАТО на защита и въздържане по отношение на Русия. Подчертава се и поддръжка за териториалната целокупност на Украйна, Грузия и Молдова.
Ето тук пораждат въпроси:
Не наподобява ли с държанието си президентът на героя на Алеко в "Бай Ганьо прави избори "?
Кога би трябвало да се има вяра на Румен Радев? Когато е в България или когато е зад граница? Когато приказва преди години или като се изрича в този момент?
И не на последно място - известна максима гласи, че в армията всяка заповед е предпоследна. Така ли е и с всяко изразено мнение на президента?
Честно казано, знаем, че отговори няма да получим. Не ги и търсим. Последователността очевидно не е измежду мощните страни на президента и в този смисъл - каквото и да каже - няма да знаем какъв е срокът на валидност на думите му.
Просто всякога, когато Румен Радев изрази позиция, би трябвало да се сещаме за сътрудник Купър от "Туин Пийкс " и репликата, с която стана прочут.
Автор: Ивайло Митков
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ