Социалните мрежи не са източник на информация, а платформа за

...
Социалните мрежи не са източник на информация, а платформа за
Коментари Харесай

Георги Апостолов: Фалшивите новини насаждат страхове и разделят хората

Социалните мрежи не са източник на информация, а платформа за нейното разпространяване. Проверявайте освен източника на вест, само че най-малко още в два самостоятелни и одобрени. Тази процедура би трябвало да стане главно предписание за потребителя.

Това съобщи в изявление за БГНЕС специалистът и публицист Георги Апостолов от Националния център за безвреден интернет.

Агенция БГНЕС разгласява цялостния текст на изявлението с него:

БГНЕС: Защо Туитър отстранява сметките?

Георги Апостолов: Това е проблем в действителност, който визира всички обществени мрежи. На процедура Facebook бяха първите, които направиха огромна акция по пречистване на подправени профили – над 85 милиона в границите на няколко седмици. Същото е и с Туитър. Проблемът е, че обществените мрежи станаха много авторитетен фактор в установяване на политиката, в разпространяване на медийно наличие - както качествено, по този начин и подправено, провокационно, сензационно. Тази процедура отвори пътя за един тип бизнес, който не изисква огромни инвестиции. Включително в България сме засичали дребни 10-12 уеб сайтове, направени съвсем без пари, които са много дейни през Facebook от вида: „ Шок!, Ужас!, Сензация!, Виж какво стана! “. Пускат сензационни измислици, с цел да накарат хората да кликнат и в уеб страницата, от което печелят пари.

Това е да кажем условно, по-безобидният метод на употреба на обществените мрежи, където се гони единствено облагата. Всички си спомняме случая към президентската акция в Съединени американски щати, когато Доналд Тръмп беше определен. Момчетата от едно цяло македонско село се бяха обогатили, употребявайки същия метод да печелят пари.

Туитър се оказа основен сега заради два обстоятелството. Първият – имаме срещата на Тръмп и Путин, която се приготвя от няколко месеца. Паралелно с това вървеше и доста интензивно подготовката по завършване на следствието за съветското въздействие през обществените мрежи върху предизборната акция в Съединени американски щати. Знаете, че американските управляващи упрекнаха 12 съветски жители като считат, че имат доказателства за директна интервенция в акцията, с съмнения, че това е държавна активност, а не самостоятелна. Т.е. въздействието върху политиката става доста рисково, заради което обществените мрежи са подложени на голям напън. Много постоянно започнаха да лъсват слабите места, които не са от през вчерашния ден. Един от тях да вземем за пример е „ Кеймбридж Аналитика “, която раздруса радикално политиката за дискретност на обществената мрежа Facebook. На процедура се гръмна нещо, което е известно най-малко от 10 години. Скандалът с данните стана гръмък, откакто медиите го подеха и излязоха съмнения за политическа операция. Туитър обаче е най-обвиняваният в това, че въздейства в манипулирането на публичните настройки и на гласоподавателите в Съединени американски щати съответно. От мрежата обявиха, че са разпознали към 10 000 профила, които са употребени за президентската акция за разпространяване на подправени вести в интерес на Тръмп. Доколко е правилно и доказуемо знаят американските специалисти, Русия естествено отхвърля. Факт е, че всички страни – изключително огромните политически сили в света се занимават с кибершпионаж и с кибервойна, обвързвана с опциите на новите информационни платформи, разбирайте обществените мрежи, дават да се манипулира цяло общество с втълпяване на страхове. Тази политика разделя хората на разнообразни лагери посредством мятане на провокативни и бомбастични вести, което е извънредно рисково.

БГНЕС: Тази политика на Туитър значи ли, че обществените медии се употребяват с по-малко доверие?

Георги Апостолов: Определено, да, което е забавно, доста ми се желае да го подчертая. Ние като Център за безвреден интернет се занимаваме с проблемите основно с малолетни деца. Последните три години имаме внезапна смяна в отношението към Интернет. Децата имат доста ниско доверие като към място за вярна информация. Това е извънредно радостно да се регистрира. Преди този миг доста хора споделяха: „ Ами това го пишеше в Интернет, там го видях “. Какво значи пишело го там? Интернет е от допустимо най-жълтия и подправен уебсайт до най-уважаваните медии по света. Т.е правилото: „ видях го в Интернет “ все по-малко към този момент работи при младите генерации. За страдание, възрастните се оказват по-бавно разрастващи се в това отношение.

БГНЕС: Доколко би трябвало да се доверяваме на обществените мрежи като меродавен източник на информация?

Георги Апостолов: Социалните мрежи, сами по себе си не са източник на информация. Те са платформа за разпространяване. Това може да е фотография, или видеоклип, отпратка в публикация. Най-смешното са уловките, когато уеб сайтове са основани за да бъдат сатирични, хората се връзват, че е действителна вест. Преди години имаше една история с „ изявление “ на някогашния държавен секретар на Съединени американски щати, че има ориентирани ракети и към България. Тогава се бяха вързали и популяризирали много съществени медии. Тогава никой не си беше направил труда първо да се ориентира какъв е уеб сайтът. Липсата на инспекция на новината е огромен недостиг освен у нас. Липсва ни по този начин наречената дигитална-медийна просветеност. Как консумираме медийно наличие в цифровата ера. „ Прочетох го във Facebook или Туитър би трябвало да разбираме, че нищо не значи. Ние сме длъжни където ни е препратила тази връзка, какъв е този уебсайт, зад него стои ли някой, има ли публицистичен екип, контактна информация. Ако заглавието е „ Шок!, Ужас!, Виж какво стана! “, 90% не си коства да се чете нататък.

БГНЕС: Какво е вашето обръщение?

Георги Апостолов: Проверявайте освен източника на вест, само че най-малко още в два самостоятелни и одобрени. Основното предписание в сериозната публицистика. Тази процедура би трябвало да стане главно предписание и за потребителя. Това е умеене, което ще става все по-необходимо. Затова от центъра години наред приказваме на Министерството на образованието, че дигитално-медийната просветеност би трябвало да залегне още в предучилищна възраст. Слава богу имаме към този момент съответни стъпки в тази тенденция.

Нашето последно изследване сподели, че половината от децата до 7-годишна възраст към този момент са в Интернет. Кой обаче ги е подготвил да правят оценка и сортират информацията, на която попадат. Това е голямата задача на просветителните системи по целия свят. Пред България е още по-належаща, тъй като огромна част хората, ангажирани с образованието на децата считат, че цифрова просветеност значи техника. Училищата се гордеят с електронни дъски и таблети в учебните заведения, само че липсва умеенето у децата да имат сериозно мислене и сравняване на информацията.

БГНЕС: В изявление за „ Ханделсблат “ Хенри Кисинджър, говорейки за интернет и обществените мрежи, съобщи, че „ знанието през днешния ден се възприема от екрана, а не от хартията “. От какво ни лишава това?

Георги Апостолов: Подрастващите на процедура четат най-вече на екран. В това няма огромна драма, в случай че са научени от дребни да четат вярно – това, за което говорихме. Да, има разлики, една от тях е, че методът на четене се промени, когато навлезе цифровото четене. Когато човек чете от хартия, неговият взор обгръща с изключение на реда, който чете, два реда от горната страна и изпод. По този метод се пази контекстуалната целокупност на информацията.

Онлайн публицистиката, която се трансформира надали не в независим клон, учи, че текстът би трябвало да е оптимално къс, не би трябвало да се търси съгласуваност сред абзаците, всеки един от тях да има без значение значение, тъй като никой няма да чете до края. Тази публицистика докара до резултата, че читателят тръгвайки от първия ред, колкото върви надолу по материала, стартира да отхвърля елементи от редовете и се губи структурираната мисъл. Тук отново идва ролята на просветителната система и подготовката: по какъв начин да съвместим и балансираме естественото любознание на младите да са непрекъснато в Интернет с това, че четенето на книга развива спомагателни скъпи умения. Подобна методика към този момент е употребена в американско учебно заведение – въведени са специфични часове по ориентировка по хартиена карта. Отнемат се телефоните на децата. Те имат 15 минути да се ориентират по какъв начин да стигнат от точка А до точка Б. Целта е да се върне чувството, че би трябвало да се ориентират и без цифрови такъми. Желанието е да могат да се ориентират в действителността сами без някой авансово да им смели информацията. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР