Историк: Карантина по нашите земи се прилага още от османско време
Социалната изолираност надалеч не е нов способ за прекъсване на разпространяването на заразни заболявания. В разнообразни интервали от историята на нашите земи хората са прибягвали до редица способи за ограничение на болестите. В изявление за БГНЕС повече по тематиката споделя проф. Вера Бонева, български историк и академични учител.
БГНЕС: Проф. Бонева, наложеният карантинен режим поради разпространяването на ковид напълно не е непознато събитие по нашите земи. Какви исторически образци познаваме, които ни демонстрират по какъв начин са употребявали нашите предшественици тази форма на предварителна защита?
Проф. Бонева: Карантината е била възприета като форма за ограничение на заразните заболявания в Европа още през XIV-XV век. Дори името на думата е разновидност на словосъчетанието 40 дни, т.е. най-малко четиридесетдневно спиране на контактите с околния свят и отдалечаване от огнищата на болестта. В българското общество през вековете на османското господство също се практикува сходен тип предварителна защита. Тя е записана по време на „ огромното чумаво “ – епидемията от 1813-1814 година Запазени са летописни бележки, свидетелстващи за отдалечаване на фамилиите от огромните градове, където болестта е била най-силна. Например, българинът от Дупница Никола Кранта е записал в остаряла книга следното: “В лето 1813, кога[то] се стартира морията у Дупница, месец септември – 8-ми ден; и беше велика мор по турците и по християните. Тогава аз, Никола Кранта, бегах у чифлику на [село] Пиперево и седех тамо вседомовно; излезнахме на Света Варвара [4 декември], месеца декемврия 1814. ”
Ясно е, че Никола е напуснал Дупница и се е усамотил със фамилията си в продължение на три месеца в селското си имение. Съществуват данни за овакантяване на огромните градове и при епидемията от 1831 година, която в Габрово е донесена от бягащи от болестта българи от Търново, а габровци, по думите на локалния историк Петър Цончев „ се разбягват из близките колиби “.
БГНЕС: Освен обществената изолираност, какви други способи са ползвали хората по нашите земи против заразните заболявания?
Проф. Бонева: Основните способи са били свързани с поддържането на персоналната хигиена. Имаме обаче данни, че за стерилизация се е употребил мощен оцет. Например, при замяна на пари в интервал на зараза, те се потапят известно време в оцет. С цел отбягване разпространяването на болести, през 19-ти век, по наредба на формалната власт, гробищата се изнасят отвън обитаемоте места. Разбира се, има и доста религиозни вярвания и ритуали, които тогавашните българи са отправяли молебствия към свети Харалампий, който се смята за стопанин на всички заболявания, а особено чумата я държи вързана за верига. В една национална ария от Котел са отправени молебствия до светеца да спре върлуването на чумата: „ Стига й толкова морила, морила, още трошила тез млади булки хубави и млади моми гиздави, най-вече вакли овчери. Майки им жално плачат и жалното им ихтене до небето ми са чува. ”
БГНЕС: Следял ли е някой за спазването на рестриктивните мерки за разпространяването на заразните заболявания?
Проф. Бонева: Традиционното общество е като Facebook – всеки следи останалите и в същото време е отворен за наблюдаване. В дребните общности редът се следи от неофициалните ръководители, а в фамилията – от най-възрастния мъж. От средата на XIX век османската администрация ползва ограничаващи ограничения, само че в част от селищата като Елена, Копривщица, Трявна, Габрово те нямат съответната тежест, тъй като цялото население е българско и се подчинява на определените от общността чорбаджии или еснафи първомайстори. След Освобождението с противоепидемични ограничения се ангажират здравните управляващи в България.
БГНЕС: Какво споделят историческите извори за хигиеничните привички на хората?
Проф. Бонева: Не може да се отговори еднопосочно. Трудно е да се поддържа прецизна хигиена без течаща вода и без канализация. Специални ограничения в това отношение е имало по отношение на бебетата и дребните деца. За възрастните е признато правилото, че могат да се къпят във водоемите единствено през летните месеци. Градските бани до Освобождението са били част от бита на мюсюлманите – и то най-вече в обитаеми места с минерална вода като София и Кюстендил. Възрожденското учебно заведение обаче прави доста положителни стъпки за възстановяване на персоналната хигиена. В правилниците на учебните заведения са записани отговорности на учителя да следи за чистотата на децата и за неизмити уши, мръсни ръце и кални крайници, както и да ги връща на родителите им. Така, въпреки и постепенно, персоналната хигиена става част от нормата за първокласен живот, само че радикалната смяна на бита към актуалния модел се реализира през първата половина на ХХ век с навлизането на течащата вода и канализацията.
БГНЕС: Какви медицински практики за лекуване познаваме от предишното?
Проф. Бонева: През Възраждането нашите прародители са разчитали главно на обичайна медицина, практикувана от познавачи на билки и остарели лечителски практики – знахари. През XIX век по нашите земи се появяват първите аптеки – ахтарници, в които се продавали някои лекарствени форми, импортирани от чужбина, както и артикули на обичайна медицина. Имаме данни за ахтарници в Търново, София, Русе. Първите лечебни заведения се основават през 60-те години на XIX век в Русе, Плевен, Варна. Част от православните манастири също са поддържали самобитни лечебници. В десетилетията преди Освобождението се появява и фигурата на градския доктор, който обаче не е получавал възнаграждение не от османската администрация, а от локалните общини и от пациентите си. Например, в Търново с огромна популярност се е употребил градският доктор доктор Васил Берон – племенник на различен доктор и образован деятел доктор Петър Берон. Лекарска процедура в Пловдив е имал авторитетният държавник доктор Стоян Чомаков, чиято къща е непокътната и до наши дни в Стария град. Както тогава, по този начин и в наши дни хуманният доктор е една от най-уважаваните фигури в българските градове и села. В това отношение българският народ е показвал, а и в сегашния миг демонстрира своята житейска мъдрост и респекта си пред експертите, които са директно ангажирани с опазването здравето и живота на другите хора. /БГНЕС
БГНЕС: Проф. Бонева, наложеният карантинен режим поради разпространяването на ковид напълно не е непознато събитие по нашите земи. Какви исторически образци познаваме, които ни демонстрират по какъв начин са употребявали нашите предшественици тази форма на предварителна защита?
Проф. Бонева: Карантината е била възприета като форма за ограничение на заразните заболявания в Европа още през XIV-XV век. Дори името на думата е разновидност на словосъчетанието 40 дни, т.е. най-малко четиридесетдневно спиране на контактите с околния свят и отдалечаване от огнищата на болестта. В българското общество през вековете на османското господство също се практикува сходен тип предварителна защита. Тя е записана по време на „ огромното чумаво “ – епидемията от 1813-1814 година Запазени са летописни бележки, свидетелстващи за отдалечаване на фамилиите от огромните градове, където болестта е била най-силна. Например, българинът от Дупница Никола Кранта е записал в остаряла книга следното: “В лето 1813, кога[то] се стартира морията у Дупница, месец септември – 8-ми ден; и беше велика мор по турците и по християните. Тогава аз, Никола Кранта, бегах у чифлику на [село] Пиперево и седех тамо вседомовно; излезнахме на Света Варвара [4 декември], месеца декемврия 1814. ”
Ясно е, че Никола е напуснал Дупница и се е усамотил със фамилията си в продължение на три месеца в селското си имение. Съществуват данни за овакантяване на огромните градове и при епидемията от 1831 година, която в Габрово е донесена от бягащи от болестта българи от Търново, а габровци, по думите на локалния историк Петър Цончев „ се разбягват из близките колиби “.
БГНЕС: Освен обществената изолираност, какви други способи са ползвали хората по нашите земи против заразните заболявания?
Проф. Бонева: Основните способи са били свързани с поддържането на персоналната хигиена. Имаме обаче данни, че за стерилизация се е употребил мощен оцет. Например, при замяна на пари в интервал на зараза, те се потапят известно време в оцет. С цел отбягване разпространяването на болести, през 19-ти век, по наредба на формалната власт, гробищата се изнасят отвън обитаемоте места. Разбира се, има и доста религиозни вярвания и ритуали, които тогавашните българи са отправяли молебствия към свети Харалампий, който се смята за стопанин на всички заболявания, а особено чумата я държи вързана за верига. В една национална ария от Котел са отправени молебствия до светеца да спре върлуването на чумата: „ Стига й толкова морила, морила, още трошила тез млади булки хубави и млади моми гиздави, най-вече вакли овчери. Майки им жално плачат и жалното им ихтене до небето ми са чува. ”
БГНЕС: Следял ли е някой за спазването на рестриктивните мерки за разпространяването на заразните заболявания?
Проф. Бонева: Традиционното общество е като Facebook – всеки следи останалите и в същото време е отворен за наблюдаване. В дребните общности редът се следи от неофициалните ръководители, а в фамилията – от най-възрастния мъж. От средата на XIX век османската администрация ползва ограничаващи ограничения, само че в част от селищата като Елена, Копривщица, Трявна, Габрово те нямат съответната тежест, тъй като цялото население е българско и се подчинява на определените от общността чорбаджии или еснафи първомайстори. След Освобождението с противоепидемични ограничения се ангажират здравните управляващи в България.
БГНЕС: Какво споделят историческите извори за хигиеничните привички на хората?
Проф. Бонева: Не може да се отговори еднопосочно. Трудно е да се поддържа прецизна хигиена без течаща вода и без канализация. Специални ограничения в това отношение е имало по отношение на бебетата и дребните деца. За възрастните е признато правилото, че могат да се къпят във водоемите единствено през летните месеци. Градските бани до Освобождението са били част от бита на мюсюлманите – и то най-вече в обитаеми места с минерална вода като София и Кюстендил. Възрожденското учебно заведение обаче прави доста положителни стъпки за възстановяване на персоналната хигиена. В правилниците на учебните заведения са записани отговорности на учителя да следи за чистотата на децата и за неизмити уши, мръсни ръце и кални крайници, както и да ги връща на родителите им. Така, въпреки и постепенно, персоналната хигиена става част от нормата за първокласен живот, само че радикалната смяна на бита към актуалния модел се реализира през първата половина на ХХ век с навлизането на течащата вода и канализацията.
БГНЕС: Какви медицински практики за лекуване познаваме от предишното?
Проф. Бонева: През Възраждането нашите прародители са разчитали главно на обичайна медицина, практикувана от познавачи на билки и остарели лечителски практики – знахари. През XIX век по нашите земи се появяват първите аптеки – ахтарници, в които се продавали някои лекарствени форми, импортирани от чужбина, както и артикули на обичайна медицина. Имаме данни за ахтарници в Търново, София, Русе. Първите лечебни заведения се основават през 60-те години на XIX век в Русе, Плевен, Варна. Част от православните манастири също са поддържали самобитни лечебници. В десетилетията преди Освобождението се появява и фигурата на градския доктор, който обаче не е получавал възнаграждение не от османската администрация, а от локалните общини и от пациентите си. Например, в Търново с огромна популярност се е употребил градският доктор доктор Васил Берон – племенник на различен доктор и образован деятел доктор Петър Берон. Лекарска процедура в Пловдив е имал авторитетният държавник доктор Стоян Чомаков, чиято къща е непокътната и до наши дни в Стария град. Както тогава, по този начин и в наши дни хуманният доктор е една от най-уважаваните фигури в българските градове и села. В това отношение българският народ е показвал, а и в сегашния миг демонстрира своята житейска мъдрост и респекта си пред експертите, които са директно ангажирани с опазването здравето и живота на другите хора. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ