Денев: Няма агенти на ДАНС в НПО-то, свързано с „Петрохан
Случаят „ Петрохан “ продължава да уголемява обсега си – към този момент освен като покруса с тежки последствия, само че и като сцена на институционален и политически конфликт. Изпълняващият функционалностите ръководител на Държавна организация „ Национална сигурност “ (ДАНС) Деньо Денев изрично отхвърли организацията да е имала чиновници или сътрудници в неправителственото съдружие „ Национална организация за надзор на предпазените територии “ (НАКЗТ), чието име бе упоменато във връзка със случая „ Петрохан “.
„ Категорично не. И преди съм казвал, че чиновници на ДАНС не е имало на място “, съобщи Денев в отговор на въпрос дали сътрудници на службата са работили в границите на организацията.
ДАНС: Проверихме, установихме данни за закононарушения, изпратихме ги на прокуратурата
По думите на Денев, още през 2024 година в ДАНС са постъпили сигнали против НАКЗТ. Те са били прегледани, осъществена е инспекция и материалите са изпратени към прокуратурата.
„ Предвид получените при нас сигнали и осъществената инспекция, всички материали са изпратени на прокуратурата. ДАНС си е свършила работата “, съобщи той.
И добави, че при инспекцията са открити данни за закононарушения, които към този момент са в ръцете на държавното обвиняване.
Според информацията:
На 13 юни 2024 година в ДАНС е получен сигнал от жители против НАКЗТ.
На 15 юни 2024 година на формалната е-поща на организацията е постъпил втори сигнал от същите лица.
Двата сигнала са били адресирани освен до ДАНС, само че и до Държавната организация за протекция на детето, Министерството на вътрешните работи и прокуратурата.
С други думи – въпросът е бил институционално разпределен и не е останал единствено в границите на една работа.
Искане за оставка от ПП–ДБ
Политическото напрежение обаче ескалира след вчерашното чуване в Народното събрание.
От „ Продължаваме промяната – Демократична България “ желаеха оставката на Деньо Денев. Мотивите бяха изложени от депутата и заместник-председател на Народното събрание Атанас Атанасов.
Според него по време на чуването Денев е показал „ очевидно пренебрежение към висшия орган на държавна власт “, като не е дал отговор непосредствено на въпрос дали в НАКЗТ е имало лица, които са съдействали или са работили за ДАНС.
Любопитен подробност е, че самият Денев съобщи, че не е бил наясно, че в същия ден депутати са поискали оставката му.
Парламент против служби?
Ситуацията слага няколко основни въпроса:
Била ли е информацията за НАКЗТ задоволително ясно комуникирана към Народното събрание?
Имало ли е пропуск в прозрачността?
Или става дума за политическа ескалация на фона на публичното напрежение към „ Петрохан “?
ДАНС твърди, че е изпълнила законовите си отговорности – получила е сигнали, направила е инспекция, открила е данни за закононарушения и е сезирала прокуратурата.
Опозицията обаче слага под подозрение метода, по който организацията комуникира и дава отговор пред Народното събрание. „ Петрохан “ – от покруса към институционален тест Случаят
„ Петрохан “ към този момент излиза отвън рамките на следствието на съответни обстоятелства. Той се трансформира в тест за работата на институциите – от учебни заведения и неправителствени организации до служби за сигурност и парламент.
В центъра стои въпросът: кой е знаел, по кое време е знаел и какво е направил? А отговорите занапред ще бъдат търсени – този път освен в следствието, само че и в политическата зала.
„ Категорично не. И преди съм казвал, че чиновници на ДАНС не е имало на място “, съобщи Денев в отговор на въпрос дали сътрудници на службата са работили в границите на организацията.
ДАНС: Проверихме, установихме данни за закононарушения, изпратихме ги на прокуратурата
По думите на Денев, още през 2024 година в ДАНС са постъпили сигнали против НАКЗТ. Те са били прегледани, осъществена е инспекция и материалите са изпратени към прокуратурата.
„ Предвид получените при нас сигнали и осъществената инспекция, всички материали са изпратени на прокуратурата. ДАНС си е свършила работата “, съобщи той.
И добави, че при инспекцията са открити данни за закононарушения, които към този момент са в ръцете на държавното обвиняване.
Според информацията:
На 13 юни 2024 година в ДАНС е получен сигнал от жители против НАКЗТ.
На 15 юни 2024 година на формалната е-поща на организацията е постъпил втори сигнал от същите лица.
Двата сигнала са били адресирани освен до ДАНС, само че и до Държавната организация за протекция на детето, Министерството на вътрешните работи и прокуратурата.
С други думи – въпросът е бил институционално разпределен и не е останал единствено в границите на една работа.
Искане за оставка от ПП–ДБ
Политическото напрежение обаче ескалира след вчерашното чуване в Народното събрание.
От „ Продължаваме промяната – Демократична България “ желаеха оставката на Деньо Денев. Мотивите бяха изложени от депутата и заместник-председател на Народното събрание Атанас Атанасов.
Според него по време на чуването Денев е показал „ очевидно пренебрежение към висшия орган на държавна власт “, като не е дал отговор непосредствено на въпрос дали в НАКЗТ е имало лица, които са съдействали или са работили за ДАНС.
Любопитен подробност е, че самият Денев съобщи, че не е бил наясно, че в същия ден депутати са поискали оставката му.
Парламент против служби?
Ситуацията слага няколко основни въпроса:
Била ли е информацията за НАКЗТ задоволително ясно комуникирана към Народното събрание?
Имало ли е пропуск в прозрачността?
Или става дума за политическа ескалация на фона на публичното напрежение към „ Петрохан “?
ДАНС твърди, че е изпълнила законовите си отговорности – получила е сигнали, направила е инспекция, открила е данни за закононарушения и е сезирала прокуратурата.
Опозицията обаче слага под подозрение метода, по който организацията комуникира и дава отговор пред Народното събрание. „ Петрохан “ – от покруса към институционален тест Случаят
„ Петрохан “ към този момент излиза отвън рамките на следствието на съответни обстоятелства. Той се трансформира в тест за работата на институциите – от учебни заведения и неправителствени организации до служби за сигурност и парламент.
В центъра стои въпросът: кой е знаел, по кое време е знаел и какво е направил? А отговорите занапред ще бъдат търсени – този път освен в следствието, само че и в политическата зала.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ