Либерал-глобализмът стигна дотам, че коренният жител вече е по-долна категория

Либерал-глобализмът стигна до такава степен, че коренният гражданин към този момент е по-долна категория човек от мигрантите

Западната цивилизация, която епохи наред беше пътеводна светлина на човешкия триумф и напредък, през днешния ден методично унищожава основите, върху които е построена. На новия пакт за миграцията и убежището, който влиза в действие след броени дни, е предоставена точно тази задача – да е трион, който реже опорните клони. Колкото и клиширано да звучат, тези думи са самата истина. Само човек, силно финансово или кариерно зависим от идеологията на либерал-глобализма, би могъл да твърди противоположното. При това вътрешно и сам едва ли би вярвал в личната си позиция, подплатена от елементарно интересчийство. 

В Източна Европа, където паметта за комунизма е към момента мощна, чувството за крах е доста по-осезаемо. Хората имат мемоари по какъв начин, посред срутващата се социалистическа система, нейни заинтересовани апологети до последно продължаваха да цитират изпразнените от наличие и нямащи нищо общо с действителността кухи марксистки лозунги. Точно както през днешния ден техните идеологически потомци, докато бавно превръщат Европа в мигрантска помийна яма, повтарят неуморно втръсналите клишета „ включване, „ резистентност “, „ приобщаване “, „ многообразие “, „ зелен преход “, „ климатична индиферентност “, „ световно стопляне “. 

Достатъчни са единствено два примера, с цел да се види абсурдността им насред пропадането на в миналото гордата европейска цивилизация: убийството на студента Хенри Новак и, който ще ни се натрапи на 12 юни. Новак бе заклан от второ поколение мигрант, категория така любима на либерал-глобалистката идеология. Пактът пък трансформира белите коренни европейци в по-долна категория от мигрантите, на които се дава предпазен статут.
Благодарение на обществените мрежи, и на първо място на Х, благосъстоятелност на Илон Мъск, светът разбра за убийството на Хенри Новак. Големите медии дни наред избраха да подминават случая с характерен либерал-глобалистки цинизъм.
Ако едновременно бял радикален европеец и арабин преминат незаконно турско-българската граница, европеецът незабавно ще бъде задържан и съден. Пактът обаче разпорежда мигрантът да бъде отведен в център за настаняване, облечен, изкъпан и сит за сметка на данъкоплатеца. По отношение на него член 279 от Наказателния кодекс е суспендиран. Доктрината на идеологията е такава – белите са расисти по формулировка, а мигрантите са нашето скъпоценно благосъстояние, което би трябвало да се пази като зеницата на очите. 

Историята към Новак по този начин и щеше да остане незнайна за необятната общност, в случай че не бяха обществените мрежи. Големите медии в Европа, индоктринирани от общоизвестните дядки от Давос, в началото подминаха случая с надменна вулгарност. Това са същите издания, които преди няколко години седмици наред врещяха в несвяст по какъв начин животът на престъпника рецидивист Джордж Флойд е значим и караха всички да коленичат в негова памет. За студента Новак, чието досие бе изцяло чисто, никой от тях не падна на колене. Имаме първоначално мълчание, пренебрежително отразяване постфактум, либерал-глобалистки цинизъм.
Известната скулптура на Жана д’Арк на площад „ Пирамиди “ в Париж беше осквернена от сина на алжирския артист Шеб Халед (станал прочут през 90-те с шлагера си „ Аиша “), Анис Бенкаима. Той беше сниман по какъв начин се катери по нея и врещи „ Париж е наш “ и други обиди, ориентирани към Франция и коренните французи.
 

Демокрацията, която трябваше да бъде венеца на човешкото публично устройство, през днешния ден, завладяна от платените агитки на Давос, се е трансформирала в механизъм за самоизтребление. Когато новата идеология е устроила в едно богато общество цяла кохорта паразитиращи непеота, превърнати в по-важни от демократично определените институции, а в самите държавни учреждения е разпределила на значими постове свои хрантутници, резултатът е предрешен: тази класа определя все повече пари да бъдат вземани от работещите и давани на тези, които не работят.

Активистите, които вместо да се трудят, са научени, че могат да получават грантове, без да вършат нищо друго, с изключение на да крещят с размахан пръст изредените нагоре клишета, създават среда, която повече наподобява на негатив от остарял кинофилм. Работещите са обявени за престъпници, построили ужасна бяла патриархална цивилизация, а тези, които не работят, са небогати жертви, на които всички дължат от ден на ден и повече. 

В основата на цялата система стои новата паразитираща либерал-глобалистка класа, която не се отличава по нищо от тогавашната комунистическа. Тя не произвежда нищо, но претендира, че ѝ се поставя всичко. И най-вече – че владее истината от последна инстанция. Докато самостоятелното бяло население работи безропотно и заплаща налози, от които от ден на ден се краде, с цел да се устоя тази класа, пирамидата наподобява постоянна. Но нито една финансова пирамида не може да просъществува дълго – комунистическата, като царстваща теория, оцеля около 45 години (ако не смятаме изолираната от света тирания на Ленин и Сталин в руска Русия преди това).
Май 2020 година Киър Стармър коленичи в памет на нарушителя рецидивист Джордж Флойд, чийто живот се оказва по-голям от този на студента Хенри Новак. Либерал-глобалистът Стармър в никакъв случай няма да падне на колене в памет на бял човек.
Цифрите не лъжат: средното бяло семейство във Англия, страната, където бе заклан Новак, носи на бюджета чист принос от около 4550 лири годишно, докато небяло семейство мигранти струва на държавата средно 1000 лири на година (данните са от Службата за национална статистика на Великобритания). В Нидерландия, отново по публични данни, мигрантите костват 17 милиарда евро годишно. В Австрия всеки мигрант коства сред 1000 и 2000 евро годишно, а в случай че е дете – 3800 евро. Сомалийските мигранти, които Доналд Тръмп, още щом се завърна на власт, побърза първи да изхвърли от САЩ (наред с хаитяните), струваха на американската държава между 900 000 и 1 200 000 долара на година. 

Но казусът не е единствено стопански. Мултикултурализмът, който либерал-глобалистите наложиха като нова религия на Европа, в действителност представлява утвърждаване на варварството под предлога, че всички култури са идентични. На мигрантите се споделя, че могат да не работят, че са над закона, в случай че нахлуят през границата, че всички им дължат нещо, и че навиците, които са довели родините им до това, което Доналд Тръмп нарича „ shithole countries "  (буквално „ осрани държави “), би трябвало да бъдат съхранени като „ достоверна просвета ". 

В учебните заведения във Виена, където към този момент половината деца не са бели европейци, голяма част от школниците не знаят немски. Вместо интеграция посредством труд, бюрокрацията основава цяла промишленост от „ некомерсиални " организации, които получават милиарди по линия на общоизвестните старци от Давос, с цел да изясняват за какво западната цивилизация е расистка и трябва да бъде унищожена. Резултатът е демографска злополука.
2 юни 2026 година Еманюел Макрон и брачната половинка му Брижит се снимат с така наречен френски народен тим по футбол, в който към този момент не рита нито един радикален французин.
Мюсюлманите в Германия считат, че законите на шариата са по-важни от светските. 60% от мюсюлманите във Франция са уверени, че не трябва да се наскърбява пророкът Мохамед, заради което някои от тях нахлула в редакцията на сатиричното издание „ Шарли абдо “, с цел да заколят работещите там публицисти. На тях им се внушава, че, един път пристигнали тук, имат право с нож да постановат своите средновековни порядки. А който е несъгласен с това и посмее да го съобщи гласно или да го напише в медия, би трябвало да е подготвен да си понесе следствията, като тези, които се разиграха в редакцията на „ Шарли ебдо “. 

В общество, в което мигрантите от арабския свят се усилват с огромни темпове, както към този момент се е случило в Швеция, в Нидерландия, в Британия, в Германия, Франция, бъдещето е предрешено. Същото в момента се случва и в Испания, където, другояче симпатичният на външен тип либерал-глобалист Педро Санчес, само от началото на годината вкара 700 000 араби мюсюлмани, на които към този момент издаде легално позволение за жителство с заричане скоро да получат и испански персонални карти.

Когато работещите възрастни изчезнат, а останат единствено остарели хора в красиви къщи, цялостни с вкусни неща, които „ не се подчиняват на Аллах ", ще настъпи същото, което вече се случи с бялото население в Южноафриканската република и (засега в по-малка степен) в прилежащата ѝ Намибия. Там черният расизъм е придобил френетични равнища на убийства и принуждение над бели.



Арабски мигранти сами са се снимали по какъв начин атакуват бяло нидерландско момче, крадат му велосипеда и се хилят предостатъчно. Видеото си стои необезпокоявано и в инстаграм, и в тик-ток. В същото време инстаграм е подготвен да изтрие всеки профил, където има даже намек за рецензия против всеобщата миграция.

Но може би най-страшното е как либерал-глобалистката идеология е дресирала системата да реагира на тези проблеми. Полицията на Запад (в Източна Европа, популярност Богу, към момента не, само че крепко се работи по въпроса) е толкоз „ надрусана " от мултикултурни семинари и толкоз под паника се опасява от обвинявания в расизъм, че към този момент не може да разграничава жертвата от нарушителя. Когато сикхският второ поколение мигрант Викрум Дигва закла Хенри Новак с обреден нож в Лондон, а фамилията му звъна в полицията, за да прикрият закононарушението, лъжейки, че бял мъж ги е нападнал, униформените посегнаха върху умиращата жертва, вместо да арестуват убиеца.



Видео от момента, в който индоктринираните от либерал-глобалистката идеология служители на реда оказват помощ на студента Хенри Новак да почине. След като е заклан от сикх, мигрант второ потомство, в последните си мигове Хенри им споделя девет пъти „ Не мога да вдишвам “ и четири пъти, че е бил намушкан. Наместо да арестуват килъра, един от служителите на реда стартира да влаче по чакъла агонизиращия студент, поставя му белезници и му чете правата. Това е последното нещо, което Хенри чува преди да издъхне.

Законите в действителност дискриминират бялото население, а правосъдната система е толкоз парализирана от страха да не ѝ се стовари от горната страна либерал-глобалисткият дамоклев меч, че избира да пази нарушителите, затваряйки си очите за жертвите. В същото време европейските водачи, които имат рекордно ниска известност, не престават да бъдат преизбирани. Тук обяснението е също просто. Давоската доктрина е подчинила (с пари и разнообразни облаги) всички съществени партии и техния актив на догмите си. Тези, които са останали настрана, непрекъснато се сочат с пръст като нацистки, фашистки, расистки и извънредно десни организации. 

Същевременно властващата идеология вече не разрешава същинска противоположна връзка сред обществото и властта. Английският крал не поздравява поданиците си с Великден, само че пък не пропуща всяка година да приветства нахлуващите с Рамадан. Премиерът Киър Стармър постоянно се заканва на хората, които си разрешават да приказват срещу исляма. Под ислямофобия либерал-глобалистът Стармър разбира всяко изявление, че полезностите на исляма са несъвместими с европейския метод на живот. Макрон се снима триумфално пред „ френския “ народен тим по футбол, в който към този момент не е останал нито един французин. В България, наместо спор против натресения ни Пакт за непоклатимост и денонсирането на цели текстове от Наказателния кодекс, които към този момент няма да се отнасят за мигрантите, тече чиновнически боязън: дали сме подготвени за Пакта и няма ли да се изложим пред Европа, в случай че хотелската база, където ще се настаняват пришълците, към момента не е изрядна. 



Хиляди гневни англичйни излязоха във вторник на митинг в Саутхемптън, вбесени от убийството на студента Хенри Новак и несъответстващото държание на полицията, индоктринирана до дъно с идеологията на либерал-глобализма, съгласно която всеки бял човек е нарушител по формулировка до доказване на противното.

Погледнато от Източна Европа, всичко това до скоро се случваше като че ли „ някъде там “, надалеч от нас. Но в последните няколко години либерал-глобализмът постепенно, незабелязано стартира да прокарва това „ някъде там “ и тук. Денонощно ни се изяснява, че без мигранти българската стопанска система ще погине. И колелото бе завъртяно. До степен, че през днешния ден всички одобряват за изцяло в реда на нещата в страната ни непрекъснато да има няколко десетки хиляди трудови мигранти от страни, прекомерно далечни на българската просвета. 

Докато са в малцинство, все още те са тези, които се пробват да се вградят в непознатата страна, да свикнат с ритъма ѝ. Да се пренастроят. Но Пактът за миграцията и убежището ще промени това съответствие. Той се появява върху вече квалифицираната почва и трябва да ускори процеса, да го направи необратим и в Източна Европа. От „ единствено “ няколко десетки хиляди, мигрантите би трябвало да усилят броя си до стотици хиляди. Защото това е идеология. Тя има стратегия и последна цел. 

Ако до 2020 година все още присъстваше подозрение за какво се случва тази замяна в Европа,, излязла точно тогава, сложи всичко на мястото му. В този идеологически труд, чертаещ пътя на глобализма към крайната му точка, е посочено всичко: свят без държави; с аморфна омешана маса, наместо коренни нации с историческа памет; начело с единно диктаторско правителство; властващи наднационални корпорации; непрекъсната здравна диктатура; дигитален концлагер.
С стартирането през 2020 година по целия свят на модерното китайско заболяване политбюрото в Давос бе толкоз уверено, че крайната цел на глобализма ще се реализира експресно, че си разреши лукса да разгласява книгата „ Великото нулиране “, която е същински стриптийз на идеологията. Ковид се провали, заради което трябваше създателят ѝ Клаус Шваб да бъде осъден за това, че преждевременно е признал пред света тайните проекти на давоската група. Миналата година го упрекнаха в полови прегрешения и позорно го изтониха от Световния стопански конгрес, който по документи сякаш бе основал той самичък като негова персонална благосъстоятелност.
Това към този момент не е подмолно говорене. След тази книга е пределно ясно – Европа, която в миналото беше мерилото за триумф, днес е водена към системно заличаване на всичко, което я е направило велика, защото доктринерите имат задачата да отрежат клона, на който всички седим.