Постоянната заетост е признак на умствена апатия
Soren Aabye Kierkegaard (1813 ~ 1855)
Преди повече от 160 години, философът Сьорен Киркегор определил заетостта като симптом на нещастния човек.
Ако вие четете този текст от екрана на своя телефон, до момента в който бързате за метрото и слушате музика в слушалките си, пристигнало е време да поспрете за малко. В последна сметка, подобен е съветът на уважавания датски мъдрец, живял през 19 век. Вместо да тичаме като обезумели по своите ежедневни задания, коства си да понижим темпото и да отделим нужното внимание на думите на Киркегор.
„ От всички неуместни неща, на мен най-нелепо ми се коства това да бъдеш ангажиран – да си човек, който е напълно отдаден на своята храна и своята работа…Чудя се, какво вършат всички тия толкоз заети люде? ” – размишлявал Киркегор.
Стивън Евънс, професор по философия в Университета Бейлър в Тексас, изяснява, че Киркегор смятал заетостта за средство, което отвлича от фактически значими въпроси, като: „ Кой съм аз? ”, „ За какво пребивавам? ” Заетите хора се стараят за запълнят всичкото свое време и постоянно намират с какво да се занимаят. Но те нямат принцип, определящ живота им.
„ Всичко е значимо, само че в последна сметка нищо няма значение. ”, прибавя Евънс.
Киркегор считал, че не давайки отговор на най-решаващите и мъчителни житейски въпроси, и нерешавайки поради какво в действителност живее, човек не може да се развива като персона. Той наричал тези, които нямат висша цел, хора с двулично мислене, и утвърждавал, че провинен за този метод на мислене е таман заетостта.
Проблемът със заетостта и неразвитието на личността наподобява много на обстановката с кокошката и яйцето. „ Ако притежавате неразвита персона, вие просто няма да се тревожите за това – счита професор Еванс. – Вие постоянно ще сте заети с нещо и няма да си тормозите главата с сходни въпроси ”.
„ Нещастният човек постоянно отсъства от себе си и в никакъв случай не демонстрира самия себе си ”, считал Киркегор.
Разбира се, хората могат да водят деен метод на живот без да са толкоз заети персони. Киркегор казвал, че религиозната обич да вземем за пример, е чисто деяние. Но този акт е цялостен с непрекъснато познание на висшата цел, и по тази причина тази предприемчивост е изпълнена с чувство за успокоение.
Да се избяга от тази интензивност и претовареност във времена и общество, в което царува фетиш към деловия триумф, напълно не е просто. Но Карл Ахо от Университета Бейлър прави съмнение, че отказвайки се от решаването на значимите въпроси, живеейки „ лицемерен живот ” на ангажиран човек, може напълно да престанем да поемаме отговорност за себе си и да изживеем някой непознат, а не личния си живот.
Ако Киркегор имаше опция да обитава в актуалния свят, той вероятно би бил изцяло изумен и изплашен от гневното движение на живота през днешния ден и множеството способи да изгубиш себе си – благодарение на обществените мрежи, малкия екран, компютърните игри.
В своята дисертация Карл Ахо споделя, че Киркегор слага на заетостта диагноза, с която акцентира универсалния минус на човешката натура. Този минус не е неповторим за нашето време, а с цел да се оправим с него е нужно да поставим съзнателни старания. Това ще ни даде опция да живеем в сегашния миг и да одобряваме фактически значими решения, като отговаряме на въпросите, които ни откриват същинския смисъл на живота.
Източник: Море смысла
Изображение: Grafik efter tegning udfоrt pа grundlag af N.C. Kierkegaards tegning fra ca. 1840, J. Borchert, N.C. Kierkegaard (1806-1882), tegner, litograf, The Royal Library, Denmark - Wikimedia Commons
