Между огъня и гайдата: Невероятната история на пожарникаря Светлозар Чалов
Светлозар Чалов е мъж, който живее в два изцяло разнообразни свята – този на рисковите пламъци и този на вековната национална музика. Като чиновник в 4-та Районна работа ПБЗН, той всекидневно се изправя пред провокации, които изискват самообладание и бърза реакция. За него униформата не е просто облекло, а знак на дълг към обществото.
Да си пожарникар това не е просто работа, това е предопределение, да знаеш, че всеки ден можеш да окажеш помощ за спасяването на човек или дом.
Ежедневието на Светлозар се трансформира за секунди, когато прозвучи сигналът за паника. Той към момента пази ослепителен спомен за първия си конфликт със стихията, когато тишината в службата е била прекратена от звънците, а пред очите му са лумнали пламъците на изоставена постройка.
Спомням си изначало тишината в пожарната работа, след което набиха звънците, станахме, облякохме уноформите, излезнахме и към този момент при приближаването на пожара като видях тези пламъци, изоставена постройка, от начало се стрестнах, само че резервирах хладнокръвие.
Когато дежурството завърши, огнеборецът заменя тежката екипировка с родопската кабагайда. Любовта му към фолклора датира от детството, когато прави първите си стъпки в отбор в Смолян под управлението на Костадин Илчев. Днес той е част от пазителите на традиция, която към този момент е приета за нематериално културно завещание на ЮНЕСКО.
Започнах от детски младежки отбор в Смолян с началник Костадин Илчев, той ми подреди пръстите на този инструмент.
Светлозар има вяра, че гайдата има личен глас, посредством който споделя истории и показва дълбоки усеща. Тази отдаденост към традициите припомня за други образци на храброст, като момчето с колелото, което поддържаше огнеборците в Пирин. Подобно на него, Светлозар потвърждава, че същинският подвиг постоянно се съчетава с огромно сърце и почитание към корените. За него пожарникарството и фолклорът са две страни на една и съща монета – силата да даваш повече, в сравнение с взимаш.
Когато хвана гайдата и някак самата мелодия стартира да приказва, стартира да изрича усеща, история.
Професията му изисква оптималната централизация, само че музиката му дава нужния баланс. В свят на сирени и пушек, звукът на гайдата остава неговото леговище и метод да запази българския дух жив.
