„Време е да се появим на ICT картата на света“: Какво да прави държавата?
Софтуерната промишленост в България продължава да пораства бурно и още по-важно – стабилно, като пандемията единствено акцентира голямото ѝ значение за останалите браншове на стопанската система. Липсата на квалифицирани фрагменти остава главният ограничаващ фактор за развиването ѝ, само че за първи път фирмите виждат забележителен риск в лицето на страна и в частност – данъчно-осигурителната политика. Това стана ясно по време на полемиката „ Софтуерният бранш – мотор на икономическия растеж”, проведена от Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ).
За първи път най-значимият фактор, който може да е риск за развиването на промишлеността, се оказва държавната политика и в частност – полемиките, които вървят към данъчно-осигурителната политика “, уточни Филип Мутафис, член на Управителния съвет на БАСКОМ.
По-конкретно той засяга предстоящото повдигане на оптималния застрахователен приход (МОД) от 3000 на 3400 лева от 1 април. Заложеното покачване във към момента нефинализирания Бюджет 2022 стана мотив за прехвърчане на искри по оста бизнес – страна. Вицепремиерът Асен Василев счита, че мярката е късмет да се излезе от модела " ишлеме конкуренция " и да се завие уверено към продуктите с висока добавена стойност.
Частният бранш пък упорства, че е излязъл от low-cost облика си и притегля непознатите компании с уменията си да взема решение проблеми. Подчертавайки личната си бистрота – внасянето на налози и осигуровки върху действителните и то високи приходи на чиновниците – от IT компаниите разкритикуваха новата власт, най-много поради неналичието на разговор и предвидимост. Чуха се изявления, че с дейностите си тя следва маниера на предшествениците си.
Успехът на софтуерната промишленост се трансферира към всички. Ние работим на ярко, напълно експортно насочено. И сме образец по какъв начин би трябвало да наподобява всеки един бранш. Това ни кара да се усещаме горди, само че и да пожелаваме “, разяснява ръководителят на БАСКОМ Доброслав Димитров.
„ Платените през 2020 година осигуровки от действителния бизнес са с 90 млн. лева по-малко, до момента в който тези от цялата ICT промишленост набъбнаха с 55 млн. лева “, уточни Людмил Стойчев от изследователската компания Panoff, Stoychev & Co. „ Разбирате кой подвига нагоре всичките тези пари, които би трябвало да дойдат под някаква форма. “
Според Стойчев е доста значимо политическите решения да бъдат подплатени с информация за това.
Последният БАСКОМ барометър демонстрира, че през 2020 година софтуерната промишленост е внесла 870 млн. лева в хазната под формата на налози и осигуровки. През 2021 година те ще са 1.04 милиарда лева Изчисленията демонстрира, че едно работно място генерира над 21 300 лева данъчни доходи, което е почти към 2.6 пъти повече от междинното за страната. Междувременно наетите в сектора съставлява едвам 1.89% от работната мощ в България и все пак обезпечават 4.3% от постъпленията в Национален осигурителен институт и НЗОК.
Един чиновник в ICT бранша генерира приход за най-малко 5 пенсии средногодишно, т.е. тежестта върху заетите в промишлеността се усилва освен във връзка с директните налози, само че и поради косвените.
Защото размерът на възнагражденията набъбна в големи цифри и се влива в българската стопанска система под формата на частно ползване. Това нещо в допълнение генерира налози. “
Подем по време на рецесия
Дори през шоковата 2020 година, когато съвсем всички други промишлености и индикатори потънаха, софтуерната промишленост в България набъбна с 15%. Очаквания за 2021 година са за скок на приходите с над 20% до съвсем 5.5 милиарда лева, а прогнозата за 2025 година е за оборот от над 10 милиарда лева
Приходите на софтуерната промишленост не престават да изпреварват растежа на стопанската система и през днешния ден делът ѝ по отношение на Брутният вътрешен продукт на страната се пресмята на към 4.3%. През 2025 година се чака той да надвиши 7 на 100. Основен принос за растежа имат фирмите, работещи най-вече за външни пазари – над 80% от приходите са от експорт. След три години експортът би трябвало да надскочи 8 милиарда лева, демонстрират прогнозите на БАСКОМ.
Числата не са изненадващи, защото такива са трендовете по целия свят. Дигитализацията е в ход от дълго време, а здравната рецесия ѝ даде още по-голям и необятен подтик. „ Това зареди нашата промишленост с още по-голям растеж “, означи Димитров.
Вече може да сме сравними със земеделския, туристическия и много от другите браншове, които се дават като образец. Ние с нашите 50 хиляди души доста скоро ще ги задминем, защото с растежа ни на годишна база няма по какъв начин това да не се случи. “
Проблемът с фрагментите остава най-голямата преграда. Към 2020 година заетите в бранша са над 40 800, а през 2021 година новите работи места са към 5.5 хиляди. През 2025 година новоразкритите ще са повече от 32 000. Гладът за фрагменти е изострен и от сектора вършат нужното, с цел да го задоволят, като влагат в образованието на фрагменти. Съвместните действия с просветителните институции обаче костват години. Единственият късмет за утоляването на незабавните потребности е посредством импорт на експерти от чужбина и ненапълно връщането на българи у нас.
Фирмите виждат положителни благоприятни условия в привличането на фрагменти от страни като Украйна, Грузия и Беларус. Като цяло източните страни имат подобен нрав и просвета с нашите, по тази причина и намирането на хора от там наподобява по-лесно. Пътят на логиката обаче е кръстосан от недобре премислените процедури към издаването на тъй наречените сини карти (бел.ред. – работната виза, посредством която жители на страни отвън Европейски Съюз могат да дойдат да работят у нас). Недоразумение е да вземем за пример невъзможността фамилията на наетия да се употребява от обществени, здравни и просветителни услуги, заради което техният престой в България остава нерегламентиран.
В администрацията има ясната настройка това да се случи “, сподели министърът на нововъведенията и растежа Даниел Лорер във връзка опциите за по-лесно привличане на фрагменти от изброените страни.
Той увери, че властта е подготвена за „ постоянен и напоителен разговор с браншовите организации. “
Какво още може да направи страната
Като цяло новото ръководство пристигна на власт с упоритостта да преобърне стопанската система на страната в посока нововъведения и висока добавена стойност. С тази задача се е нагърбило и ведомството на Даниел Лорер. Самият той, с изключение на подготвеност за разговор, през днешния ден акцентира и наличния финансов запас по линия на Европейски Съюз – оперативни стратегии и Плана за възобновяване и резистентност.
Бързи пари към цифровизация се задават. “
Според икономиста Людмил Стойчев дяловите вложения от 146 млн. лева обаче са по-скоро малко – въпреки и да няма по какъв начин те да се усилят. Той обаче отвори друга тематика за размисъл, а точно опцията страната да влага непосредствено в компании.
Защо българската страна да няма дялове в компании? “
Стойчев уточни, че арабските страни го вършат и това дава положителни резултати. Ако страната влага през днешния ден в софтуерни компании, които по всичко проличава ще не престават да порастват, то в бъдеще ще може да продаде каузи си и да завоюва от повишаването на пазарната му стойност.
В този подтекст стана дума и за „ еднорозите “ – стартъпи с пазарна оценка над 1 милиарда $, каквито се задават няколко с български корени. Фокусът на новата власт е точно в тази посока, а вярата е, че с тяхна помощ стопанската система ще се трансформира по-бързо.
Крайно време е България да се появи на ICT картата на света “, заключи Стойчев.
За първи път най-значимият фактор, който може да е риск за развиването на промишлеността, се оказва държавната политика и в частност – полемиките, които вървят към данъчно-осигурителната политика “, уточни Филип Мутафис, член на Управителния съвет на БАСКОМ.
По-конкретно той засяга предстоящото повдигане на оптималния застрахователен приход (МОД) от 3000 на 3400 лева от 1 април. Заложеното покачване във към момента нефинализирания Бюджет 2022 стана мотив за прехвърчане на искри по оста бизнес – страна. Вицепремиерът Асен Василев счита, че мярката е късмет да се излезе от модела " ишлеме конкуренция " и да се завие уверено към продуктите с висока добавена стойност.
Частният бранш пък упорства, че е излязъл от low-cost облика си и притегля непознатите компании с уменията си да взема решение проблеми. Подчертавайки личната си бистрота – внасянето на налози и осигуровки върху действителните и то високи приходи на чиновниците – от IT компаниите разкритикуваха новата власт, най-много поради неналичието на разговор и предвидимост. Чуха се изявления, че с дейностите си тя следва маниера на предшествениците си.
Успехът на софтуерната промишленост се трансферира към всички. Ние работим на ярко, напълно експортно насочено. И сме образец по какъв начин би трябвало да наподобява всеки един бранш. Това ни кара да се усещаме горди, само че и да пожелаваме “, разяснява ръководителят на БАСКОМ Доброслав Димитров.
„ Платените през 2020 година осигуровки от действителния бизнес са с 90 млн. лева по-малко, до момента в който тези от цялата ICT промишленост набъбнаха с 55 млн. лева “, уточни Людмил Стойчев от изследователската компания Panoff, Stoychev & Co. „ Разбирате кой подвига нагоре всичките тези пари, които би трябвало да дойдат под някаква форма. “
Според Стойчев е доста значимо политическите решения да бъдат подплатени с информация за това.
Последният БАСКОМ барометър демонстрира, че през 2020 година софтуерната промишленост е внесла 870 млн. лева в хазната под формата на налози и осигуровки. През 2021 година те ще са 1.04 милиарда лева Изчисленията демонстрира, че едно работно място генерира над 21 300 лева данъчни доходи, което е почти към 2.6 пъти повече от междинното за страната. Междувременно наетите в сектора съставлява едвам 1.89% от работната мощ в България и все пак обезпечават 4.3% от постъпленията в Национален осигурителен институт и НЗОК.
Един чиновник в ICT бранша генерира приход за най-малко 5 пенсии средногодишно, т.е. тежестта върху заетите в промишлеността се усилва освен във връзка с директните налози, само че и поради косвените.
Защото размерът на възнагражденията набъбна в големи цифри и се влива в българската стопанска система под формата на частно ползване. Това нещо в допълнение генерира налози. “
Подем по време на рецесия
Дори през шоковата 2020 година, когато съвсем всички други промишлености и индикатори потънаха, софтуерната промишленост в България набъбна с 15%. Очаквания за 2021 година са за скок на приходите с над 20% до съвсем 5.5 милиарда лева, а прогнозата за 2025 година е за оборот от над 10 милиарда лева
Приходите на софтуерната промишленост не престават да изпреварват растежа на стопанската система и през днешния ден делът ѝ по отношение на Брутният вътрешен продукт на страната се пресмята на към 4.3%. През 2025 година се чака той да надвиши 7 на 100. Основен принос за растежа имат фирмите, работещи най-вече за външни пазари – над 80% от приходите са от експорт. След три години експортът би трябвало да надскочи 8 милиарда лева, демонстрират прогнозите на БАСКОМ.
Числата не са изненадващи, защото такива са трендовете по целия свят. Дигитализацията е в ход от дълго време, а здравната рецесия ѝ даде още по-голям и необятен подтик. „ Това зареди нашата промишленост с още по-голям растеж “, означи Димитров.
Вече може да сме сравними със земеделския, туристическия и много от другите браншове, които се дават като образец. Ние с нашите 50 хиляди души доста скоро ще ги задминем, защото с растежа ни на годишна база няма по какъв начин това да не се случи. “
Проблемът с фрагментите остава най-голямата преграда. Към 2020 година заетите в бранша са над 40 800, а през 2021 година новите работи места са към 5.5 хиляди. През 2025 година новоразкритите ще са повече от 32 000. Гладът за фрагменти е изострен и от сектора вършат нужното, с цел да го задоволят, като влагат в образованието на фрагменти. Съвместните действия с просветителните институции обаче костват години. Единственият късмет за утоляването на незабавните потребности е посредством импорт на експерти от чужбина и ненапълно връщането на българи у нас.
Фирмите виждат положителни благоприятни условия в привличането на фрагменти от страни като Украйна, Грузия и Беларус. Като цяло източните страни имат подобен нрав и просвета с нашите, по тази причина и намирането на хора от там наподобява по-лесно. Пътят на логиката обаче е кръстосан от недобре премислените процедури към издаването на тъй наречените сини карти (бел.ред. – работната виза, посредством която жители на страни отвън Европейски Съюз могат да дойдат да работят у нас). Недоразумение е да вземем за пример невъзможността фамилията на наетия да се употребява от обществени, здравни и просветителни услуги, заради което техният престой в България остава нерегламентиран.
В администрацията има ясната настройка това да се случи “, сподели министърът на нововъведенията и растежа Даниел Лорер във връзка опциите за по-лесно привличане на фрагменти от изброените страни.
Той увери, че властта е подготвена за „ постоянен и напоителен разговор с браншовите организации. “
Какво още може да направи страната
Като цяло новото ръководство пристигна на власт с упоритостта да преобърне стопанската система на страната в посока нововъведения и висока добавена стойност. С тази задача се е нагърбило и ведомството на Даниел Лорер. Самият той, с изключение на подготвеност за разговор, през днешния ден акцентира и наличния финансов запас по линия на Европейски Съюз – оперативни стратегии и Плана за възобновяване и резистентност.
Бързи пари към цифровизация се задават. “
Според икономиста Людмил Стойчев дяловите вложения от 146 млн. лева обаче са по-скоро малко – въпреки и да няма по какъв начин те да се усилят. Той обаче отвори друга тематика за размисъл, а точно опцията страната да влага непосредствено в компании.
Защо българската страна да няма дялове в компании? “
Стойчев уточни, че арабските страни го вършат и това дава положителни резултати. Ако страната влага през днешния ден в софтуерни компании, които по всичко проличава ще не престават да порастват, то в бъдеще ще може да продаде каузи си и да завоюва от повишаването на пазарната му стойност.
В този подтекст стана дума и за „ еднорозите “ – стартъпи с пазарна оценка над 1 милиарда $, каквито се задават няколко с български корени. Фокусът на новата власт е точно в тази посока, а вярата е, че с тяхна помощ стопанската система ще се трансформира по-бързо.
Крайно време е България да се появи на ICT картата на света “, заключи Стойчев.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ