Столичният обшински съвет възстанови името на болница „Княгиня Клементина“
София. Столичният обшински съвет одобри решение да възвърне името на болничното заведение отпреди 130 години. Идеята е на управлението на здравното заведение, отпред с изпълнителния шеф доктор Борил Петров. Това оповестиха от пресофиса на Н.В. цар Симеон II .
Католическа болница „ Княгиня Клементина “ е открита публично на 4 юни 1891 година от майката на княз Фердинанд и е наречена на нейно име в чест на дарителката, осигурила най-вече средства за нейното създаване.
Лечебното заведение е основано по самодейност на първия енорийски католически духовник в енорията „ Св. Йосиф “ в София – отец Тимотей Строна, където да се лекуват столични католици и чужденци, пребиваващи в София. Чужди консули, заможни български католици и княжеското семейство вършат главните дарения. Княгиня Клементина подарява най-голямата сума. Софийската община взе участие, като дава 28 декара място в настоящия квартал „ Банишора “.
През 1949 година болничното заведение е национализирана, а сред 1968 година и 1990 година действа под името Първа обединена работническа болница. През 2000 година е преобразувана в Пета многопрофилна болница за интензивно лекуване – София ЕАД. От април 2009 година лечебното заведение е 100% общинска благосъстоятелност.
Възстановяването на името е самопризнание за заслугите на княгиня Клементина, която с изключение на главен донор на болничното заведение е измежду огромните благодетели и на учредения през 1885 година Български червен кръст. Построила е със лични средства доста други публични здания, сиропиталища, учебно заведение за слепи, както и част от железопътната линия на Княжество България.
След гибелта на княгиня Клементина грижите за болничното заведение поема втората брачна половинка на цар Фердинанд кралица Елеонора, която става и неин патрон. Тя подарява зестрата си от Народното събрание за потребностите на болничното заведение.
В свое изявление за Телевизия BG On Air цар Симеон описа свои мемоари. Той показа по какъв начин всяка година майка му кралица Йоанна е канела на чай в двореца медицинските сестри, на които са казвали „ клементинките “.
Негово Величество съобщи, че „ това е една доста хубава самодейност и прави чест на тези, които са я замислили. “
Вносители на предлагането в Столичния общински съвет са общинските съветници доктор Антон Койчев и проф. Иво Петров, и зам.-кметът по финанси и опазване на здравето Дончо Барбалов.
За възобновяване на историческото име на болничното заведение беше проведена подписка. В писмото си за поддръжка нейният координатор проф. Петър Стоянович декларира:
„ Възстановяването на историческото име на V МБАЛ би бил жест на самопризнание и признателност към положителното и грижата за близък и самопризнание за безспорните заслуги на княгиня Клементина като покровител и донор в България. “
Подписката е подкрепена от: Проф. доктор Даниел Вачков, шеф на Института за исторически проучвания, Българска академия на науките Проф. доктор Росица Стоянова, Институт за исторически проучвания, Българска академия на науките Проф. дин Милко Палангурски, историк, ВТУ „ Св. Св. Кирил и Методий “ Проф. дин Веселин Янчев, СУ, Ръководител на катедра “История на България ” Владимир Пенев, артист доцент доктор Красимира Александрова – шеф Национална библиотека “Св. Св. Кирил и Методий ” Доц. доктор Ивайло Шалафов, богослов, СУ, шеф на Фонд „ Цар Борис и Царица Йоанна “ проф. Греди Асса, художник и учител, НХА Мартина Вачкова, актриса Доц. Георги Лозанов, мъдрец, медиен специалист Георги Милков, публицист, водещ на предаването “Религията през днешния ден ” по Българска национална телевизия арх. Лозан Лозанов, доайен на архитектурата в България Проф. дн Ивайло Знеполски, мъдрец, културолог, изкуствовед, учител Член.-кор. проф. дин Васил Николов, праисторик, почетен жител на София Милко Лазаров, кинорежисьор, ръководител на Съюза на българските кино дейци Димитър Стоянович, гл. редактор на списание L`Europeo, сценарист и тв водещ, член на Експ.-худ. съвет за монументи на културата към Следствен отдел към окръжна прокуратура Лъчезар Аврамов, кинорежисьор Проф. доктор Веселина Вълканова, СУ, декан на ФЖМК Проф. доктор Теодора Петрова, СУ-ФЖМК Ани Салич, публицист, водещ вести, „ Нова тв “ Д-р Румен Манов, историк, колекционер Гл. ас. доктор Росица Лельова, Институт за исторически проучвания, Българска академия на науките Христо Алексиев, художник, колекционер Мариана Хил, преводач, притежател на организация Интерпреториум Теодора Енчева, публицист Константин Вълков, програмен шеф, ДАРИК радио Малин Кръстев, артист Доц. доктор Юрий Проданов, учител по публицистика и журналист, ръководител на Общото заседание на Шуменския университет Любка Тасева, член на предстоятелството на Фонд „ Цар Борис и Царица Йоанна “ Николай Чергаров, реставратор, член на предстоятелството на Фонд „ Цар Борис и Царица Йоанна “ Петър Бозуков, колекционер Радмил Михнев, специалист Петър Клисаров, правист Доц. доктор Павел Павлов, СУ, учител Богословски факултет Проф. Александър Омарчевски, СУ, учител Богословски факултет Д-р Дивна Гоцева, Институт за исторически проучвания при Българска академия на науките Проф. дин Юлиана Рот, Мюнхенски университет Д-р Гюнтер Фурман, историк, Виена Проф. дин Роман Холец, историк, Коменски университет, Братислава, Словакия Гл.ас. доктор Алека Стрезова, Институт за исторически проучвания, Българска академия на науките ас. доктор Теодор Борисов, Институт за исторически проучвания при Българска академия на науките.
Католическа болница „ Княгиня Клементина “ е открита публично на 4 юни 1891 година от майката на княз Фердинанд и е наречена на нейно име в чест на дарителката, осигурила най-вече средства за нейното създаване.
Лечебното заведение е основано по самодейност на първия енорийски католически духовник в енорията „ Св. Йосиф “ в София – отец Тимотей Строна, където да се лекуват столични католици и чужденци, пребиваващи в София. Чужди консули, заможни български католици и княжеското семейство вършат главните дарения. Княгиня Клементина подарява най-голямата сума. Софийската община взе участие, като дава 28 декара място в настоящия квартал „ Банишора “.
През 1949 година болничното заведение е национализирана, а сред 1968 година и 1990 година действа под името Първа обединена работническа болница. През 2000 година е преобразувана в Пета многопрофилна болница за интензивно лекуване – София ЕАД. От април 2009 година лечебното заведение е 100% общинска благосъстоятелност.
Възстановяването на името е самопризнание за заслугите на княгиня Клементина, която с изключение на главен донор на болничното заведение е измежду огромните благодетели и на учредения през 1885 година Български червен кръст. Построила е със лични средства доста други публични здания, сиропиталища, учебно заведение за слепи, както и част от железопътната линия на Княжество България.
След гибелта на княгиня Клементина грижите за болничното заведение поема втората брачна половинка на цар Фердинанд кралица Елеонора, която става и неин патрон. Тя подарява зестрата си от Народното събрание за потребностите на болничното заведение.
В свое изявление за Телевизия BG On Air цар Симеон описа свои мемоари. Той показа по какъв начин всяка година майка му кралица Йоанна е канела на чай в двореца медицинските сестри, на които са казвали „ клементинките “.
Негово Величество съобщи, че „ това е една доста хубава самодейност и прави чест на тези, които са я замислили. “
Вносители на предлагането в Столичния общински съвет са общинските съветници доктор Антон Койчев и проф. Иво Петров, и зам.-кметът по финанси и опазване на здравето Дончо Барбалов.
За възобновяване на историческото име на болничното заведение беше проведена подписка. В писмото си за поддръжка нейният координатор проф. Петър Стоянович декларира:
„ Възстановяването на историческото име на V МБАЛ би бил жест на самопризнание и признателност към положителното и грижата за близък и самопризнание за безспорните заслуги на княгиня Клементина като покровител и донор в България. “
Подписката е подкрепена от: Проф. доктор Даниел Вачков, шеф на Института за исторически проучвания, Българска академия на науките Проф. доктор Росица Стоянова, Институт за исторически проучвания, Българска академия на науките Проф. дин Милко Палангурски, историк, ВТУ „ Св. Св. Кирил и Методий “ Проф. дин Веселин Янчев, СУ, Ръководител на катедра “История на България ” Владимир Пенев, артист доцент доктор Красимира Александрова – шеф Национална библиотека “Св. Св. Кирил и Методий ” Доц. доктор Ивайло Шалафов, богослов, СУ, шеф на Фонд „ Цар Борис и Царица Йоанна “ проф. Греди Асса, художник и учител, НХА Мартина Вачкова, актриса Доц. Георги Лозанов, мъдрец, медиен специалист Георги Милков, публицист, водещ на предаването “Религията през днешния ден ” по Българска национална телевизия арх. Лозан Лозанов, доайен на архитектурата в България Проф. дн Ивайло Знеполски, мъдрец, културолог, изкуствовед, учител Член.-кор. проф. дин Васил Николов, праисторик, почетен жител на София Милко Лазаров, кинорежисьор, ръководител на Съюза на българските кино дейци Димитър Стоянович, гл. редактор на списание L`Europeo, сценарист и тв водещ, член на Експ.-худ. съвет за монументи на културата към Следствен отдел към окръжна прокуратура Лъчезар Аврамов, кинорежисьор Проф. доктор Веселина Вълканова, СУ, декан на ФЖМК Проф. доктор Теодора Петрова, СУ-ФЖМК Ани Салич, публицист, водещ вести, „ Нова тв “ Д-р Румен Манов, историк, колекционер Гл. ас. доктор Росица Лельова, Институт за исторически проучвания, Българска академия на науките Христо Алексиев, художник, колекционер Мариана Хил, преводач, притежател на организация Интерпреториум Теодора Енчева, публицист Константин Вълков, програмен шеф, ДАРИК радио Малин Кръстев, артист Доц. доктор Юрий Проданов, учител по публицистика и журналист, ръководител на Общото заседание на Шуменския университет Любка Тасева, член на предстоятелството на Фонд „ Цар Борис и Царица Йоанна “ Николай Чергаров, реставратор, член на предстоятелството на Фонд „ Цар Борис и Царица Йоанна “ Петър Бозуков, колекционер Радмил Михнев, специалист Петър Клисаров, правист Доц. доктор Павел Павлов, СУ, учител Богословски факултет Проф. Александър Омарчевски, СУ, учител Богословски факултет Д-р Дивна Гоцева, Институт за исторически проучвания при Българска академия на науките Проф. дин Юлиана Рот, Мюнхенски университет Д-р Гюнтер Фурман, историк, Виена Проф. дин Роман Холец, историк, Коменски университет, Братислава, Словакия Гл.ас. доктор Алека Стрезова, Институт за исторически проучвания, Българска академия на науките ас. доктор Теодор Борисов, Институт за исторически проучвания при Българска академия на науките.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ